3 Р Е Ш Е Н И Е № 279 гр. София, 02.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1763/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Б. Ц. Т. чрез пълномощника си, адвокат Х. Т. П. е подала касационна жалба срещу решението от 13.07.2010 г. по гр. дело № 7819/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ – а състав в частта, с която е потвърдено решението от 16.01.2009 г. по гр. дело № 11078/2008 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 26 състав, с което е отхвърлен предявения от Б. Ц. Т. против София С. В. и В. Д. В. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ответниците по касация – София С. В. и В. Д. В. поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното: За да постанови посочения по – горе резултат въззивният съд е приел, че ищцата не е изправна страна по предварителния договор, тъй като не е изпълнила задължението за заплащане на втората вноска от цената и не може да иска обявяването му за окончателен. Съдът е приел също така, че преди сключване на предварителния договор ответниците по иска са се разпоредили с реална част от него – 8 кв.м., поради което не са собственици на целия процесен имот, а предварителният договор не може да се обяви за окончателен само за част от уговорената от страните престация. С определение № 296 от 01.03.2012 г. по настоящето дело на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, подробно изброени в същото определение. ВКС в настоящият си състав приема, че въззивното решение противоречи на практиката, формирана по реда на чл. 290 ГПК / напр. решение № 537 от 08.07.2010 г. по гр. дело № 349/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. /, съгласно която съдът има правото да обяви за окончателен предварителния договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД само за част от уговорената с него престация, когато нейн предмет е идеална част от имота, ако купувачът изрази желание да придобие тази част и не прави волеизявление за разваляне на сключения предварителен договор, както и че ищецът купувач има право да иска обявяването на предварителния договор за окончателен, ако е заплатил част от цената. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба следва да се имат предвид следните съображения. В исковата молба е изложен петитум за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко – продажба на неурегулиран поземлен имот с планоснимачен номер 34, кв. 1А, местност „Юбилейна гора” район „О. купел” по регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № РД – 09-50-218/01.04.2004 г., състоящ се от 630 кв.м., при съседи по нотариален акт: улица, Б. Н. И., Д. А. П., И. Р., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, състояща се от стая и антре на 15 кв.м. застроена площ. В разглежданият случай предмет на предварителния договор не е идеална част от имот, а конкретен имот. Преди да направи извод за това, че ответниците по иска не са собственици на целия процесен имот, тъй като се били разпоредили с реална част от него, въззивният съд е следвало да изясни актуалния регулационен статут на имота към момента на приключване на устните състезания чрез експертиза, предвид представения нотариален акт № 136, том ІІІ, дело № 475/2004 г. за отчуждаване на 8 кв.м. чрез покупко – продажба, с която В. В. и П. В. са продали на Ю. Д. и Р. Д. тази част. Установяването на посоченото обстоятелство е необходимо за изясняване предмета на сключения между страните предварителен договор, чието обявяване за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД се предпоставя от определяме обема на престацията – спорното право, което се транслира при основателност на иска, както и за преценка на основателността на иска с оглед изправността на страните по правоотношението. Въззивният съд не е обсъдил възражението на ответниците, направено още при първоинстанционното разглеждане на спора във връзка с клаузата на предварителния договор от 15.02.2008 г., 3.2., съгласно която страните се задължават една спрямо друга да сключат предварителен договор за покупко – продажба на имота, в срок до 29.02.2008 г. Поради това неправилно второинстанционният съд е свързал неизпълнението на предварителния договор само с неизплащането на сумата 3000 евро, без преди това да изясни в съответствие с чл. 20 ЗЗД волята на страните относно насрещните права и задължения по правоотношението. Като не се произнесъл по посочените въпроси и не е изложил мотиви по тях, имащи съществено значение за изхода на делото, въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон – основания за отмяна на решението по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане. В подготвителното заседание по чл. 267 ГПК не са били изяснени и становищата на страните по горепосочените спорни въпроси. Предвид всичко изложено следва въззивното решение да се отмени в обжалваната част и делото да се върне в същата част за ново разглеждане от същия съд при друг състав. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 13.07.2010 г. по гр. дело № 7819/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ – а състав в частта, с която е потвърдено решението от 16.01.2009 г. по гр. дело № 11078/2008 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 26 състав, с което е отхвърлен предявения от Б. Ц. Т. против София С. В. и В. Д. В. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. ВРЪЩА делото в отменената част на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: