10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
[населено място], 19.07.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2395 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Консорциум Реми груп“АД срещу решение № 260130/16.07.2021 г. по в.т.д. № 588/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260240/18.09.2020г. по т.д. № 127/2020г. на ОС- Варна за обявяване неплатежоспособността на касатора с начална дата 31.12.2018 г.; за отркиване производство по несъстоятелност на длъжника „Консорциум Реми груп“АД; за назначаване на временен синдик с определено текущо възнаграждение; за постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на „Консорциум Реми груп“АД и насрочване на първо събрание на кредиторите, по чл.630, ал.1 ТЗ.
В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение. Касаторът счита, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е разгледал всички възражения за прихващане с вземания на „Факторът“ ЕООД. Неправилно е приел, че вземанията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са оспорени само по размер, но не и по основание. Поради което счита за недоказана легитимацията на ищците като кредитори. При изследване на актуалното икономическо състояние на длъжника апелативният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице пред първата инстанция. Не е изследвал причите за неосчетоводяване на задължения, вкл. поради извършени прихващания. Не е била изследвана степента на събираемост на текущите вземания, не са били оценени притежаваните от касатора поименни акции в друго дружество. За необоснован касаторът счита извода за спиране на плащанията. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на молбите по чл.625 ТЗ.
Ответниците по касационната жалба „Факторът“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД са подали писмени отговори, в които оспорват допускането на касационно обжалване на въззивното решение и основателността по същество на касационната жалба.
С определение № 89/28.02.2022 г. по т.д. № 2395/2021г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Преклудира ли се направено в процеса възражение за прихващане, което е било предявено, но не е разгледано по същество в предходно съдебно производство между страните?
Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството пред ВОС е било образувано по молба с правно осн. чл.625 ТЗ на „Факторът“ ЕООД, като в хода на производството, по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ е бил конституиран присъединен кредитор - „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. ВнАС е счел, че въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№3226/2018г. на ВРС, XLІІІ състав „Консорциум Реми Груп“ АД е било осъдено да заплати на „Факторът“ ЕООД сумите от 23 520,85лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за доставка на стоки и услуги по процесните фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска– 12.03.2018г. до окончателното й изплащане и 7 171,65лв. – обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва, за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г. ВнАС е намерил за неоснователно въведеното в хода на производството възражение за прихващане на така установените вземания със сумата от 31 966,63 лева, представляваща придобито чрез цесия вземане по договори за транспорт между цедента на «Консорциум Реми груп»АД - „Реми Ауто“ ЕООД и цедента на молителя - „Аква Виа“ ООД, тъй като не са били събрани доказателства за наличието на договор за транспортни услуги, изпълнението му и останалото незаплатено възнаграждение. Съдът е намерил за недоказано и че вземанията по представените фактури са били предмет на договора за цесия, доколкото същите не са били описани в него и по делото не е бил представен описа към договора за цесия.
По второто въведено от „Факторът“ЕООД вземане ВнАС е установил, че с решение по т.д. № 88/2017г. на ВОС, потвърдено с решение по в.т.д.№ 333/2018 г. на ВнАС, което не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.10.2019 г., „Консорциум Реми Груп“ АД е било осъдено да заплати на „Факторът“ ЕООД, сумата от 94 672,38 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на процесните фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска – 27.01.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от 28 116,06 лв. – сбор от обезщетения за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва, за периода от 27.01.2014 г. до 28.12.2016 г. По отношение на въведеното в хода на производството възражение за извършено между „Консорциум Реми груп“АД и праводателя на ищеца „Аква Виа“ ЕООД на 07.04.2016 г. извънсъдебно прихващане на така дължимите вземания с насрещно вземане в общ размер от 130 186,92 лв., ВнАС е изложил съображения, че изявлението за материално прихващане е от 07.04.2016 г., преди постановяване и влизане в сила на осъдителното решение по т.д.№ 88/2017 г. на ВОС, поради което е и преклудирано от силата на присъдено нещо, с което са установени вземанията на молителя „Факторът“ ЕООД.
С оглед приложените договор за банков кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., договор за цесия сключен между „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, [населено място] и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, уведомление до длъжника „Консорциум Реми Груп“ АД за прехвърляне на вземането и издадена въз основа на същите Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №3776/15.05.2019г. по ч.гр.д.№7163/2019г. на ВРС, ВнАС е констатирал, че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, [населено място] се легитимира като кредитор на ответното дружество с вземанията по посочения договор. Според съда последните са оспорени единствено по размер, което обстоятелство не води до отричане качеството на кредитор на молителя, което е достатъчно за установяване на легитимацията му по молбата по чл.625 ТЗ.
По отношение на състоянието на неплатежоспособност на касатора ВнАС е счел, че предпоставките на чл.608, ал.4 от ТЗ са били надлежно установени: „Факторът“ ЕООД се легитимира като носител на съдебно установено вземане по влязлото в сила решение по т.д.№ 88/2017 г. на ВОС. Въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист и образувано изп.д. №20187110400559 на ЧСИ Д. Я., по което молителят е взискател. Изпълняемото вземане е останало неудовлетворено изцяло 6 месеца от уведомяване на длъжника, съгласно удостоверение изх.№13184/29.06.2020г.
От изготвения анализ на финансовото състояние на ответното дружество по назначената ССЕ въззивната инстанция е приела, че след 2016г. дейността на предприятието се характеризирала с нерентабилност и неефективност; започнало е отчитане на загуба в края на 2017г. и 2018г., намерила отражение и в одитираните отчети към 2019г.; намаляла е способността на дружеството бързо да превръща наличните си активи в парични средства, с които да покрива текущите си задължения: коефициентът за обща ликвидност е намалял от 2,52 през 2016 г., на 2,17 през 2017 г. и 0,77 за 2018 и 2019 г. до 0,73 през 2020 г. Налице е била тенденция в намаляването и на останалите коефициенти за: – бърза ликвидност; незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност, които показват: непосредствената способност на предприятието да обслужва краткосрочните си вземания с по-бързо ликвидни краткотрайни активи; дали най-бързо ликвидните краткотрайни активи са достатъчни за обслужване на краткосрочните задължения, както и каква е способността на предприятието с наличните парични средства да обслужва краткосрочните задължения. Според съда посочените от вещото лице данни установяват налични задължения към финансови институции, както и липса на активи за удовлетворяване на задълженията към кредитори, настъпила към 31.12.2018г., към която дата и коефициентът за финансова автономност е 0,01, а за задлъжнялост 82,50.
ВнАС е намерил, че от събраните по делото доказателства се е установило, че е налице разминаване в счетоводните записвания на дружеството – вписаните краткотрайни активи и действителното фактическо положение, доколкото вещото лице не е установило ликвидност на същите. За целия изследван период 2016г. – 2021г. краткотрайните активи се състояли почти изцяло от вземания, подробно посочени, за които няма данни за събираемостта им. Напротив, предвид датата на възникването им в периода от 2009 г. до преди 2020 г. съществува вероятност същите да са били погасени по давност, доколкото не са налични данни за реализиране на действия по събирането им. Аргумент за установената несъбираемост на вземанията на дружеството са били и определените от вещото лице показатели за: - времетраене на един оборот и липса на такъв за 2019г. и 2020г.; - брой на оборотите; - време на събиране на вземанията; както и нарасналият период на погасяване на задълженията.
ВнАС е отбелязал, че финансовият резултат на касатора за 2019г. - 2020г. по одитираните отчети на дружеството и при преизчисления на коефициентите показва реализирана печалба за посочения период, както и стабилизиране на коефициентите за обща и бърза ликвидност, респ. отчитане на положителен финансов резултат, но е счел, че посочените показатели не са резултат от осъществявана от дружеството търговска дейност. Напротив, същата е била преустановена в края на 2018г. и въпреки сключените договори за строителство, реално изпълнение не е било започнало. Положителният финансов резултат, съобразно посоченото по-горе, се дължал на липса на надлежно счетоводно отразяване на всички изискуеми задължения, отписване на погасени по давност такива, неотразяване в счетоводството на несъбираемите вземания както и приход от наем на ДМА, реализиран от свързани с дружеството лица, които приходи реално не са били достатъчни да покриват текущите разходи и задължения на дружеството. Едва след преустановяване на търговската дейност, коефициентът за бърза ликвидност се е стабилизирал в рамките референтните стойности, на основа на водените счетоводни записвания, а преценката за наличие или липса на състояние на неплатежоспособност следва да бъде направена въз основа на действителното фактическо състояние на търговеца, а не единствено на база изготвените от същия баланси. ВнАС е констатирал, че подобрение в останалите коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност не е настъпило. Затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер, предвид липсата на налични парични средства и осъществявана търговска дейност, като най–ранният момент, към който се е доказала неплатежоспособността на длъжника е 31.12.2018г., към който дружеството е преустановило дейността си и не е било в състояние да покрива задълженията си, доколкото не е разполагало с налични парични средства. Извършените погасявания на текущи задължения извършени в хода на образуваните изпълнителни производства чрез реализиране на ДМА на дружеството също според въззивния съд не могли да обосноват извод за наличие на състояние на платежоспособност на търговеца. Дружеството не е разполагало и с активи, от които да бъдат удовлетворени всичките му кредитори, като е налице траен и необратим характер на това състояние, предвид липсата на данни за източници на средства за финансиране на дейността.
По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
След постановяване по настоящето дело на определението по чл.288 ГПК е прието ТР № 2/18.03.2022г. по тълк.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, в т.1 на което е разяснено, че потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“, изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане. Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е съчетано с оспорване на основанието на иска, възражението е евентуално. По него съдът се произнася, след като отхвърли останалите. Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е единственото възражение, съдът винаги се произнася по него, когато установи съществуването на пасивното вземане. Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса. Чл. 298, ал. 4 ГПК не разграничава двете хипотези. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила- от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е без значение за обратното действие на погасителния способ.
В т.2 от същото ТР е прието, че сила на пресъдено нещо не се формира и нов иск е допустим, когато възражението за прихващане е неоснователно поради неизискуемост на вземането, с което се прихваща. Допустим е искът, основан на впоследствие настъпилата като нов факт изискуемост. Допустим е иск и когато възражението за прихващане е неоснователно поради некомпенсируемост. Активното вземане не е разглеждано, респ. отречено със сила на пресъдено нещо.
Също така в Определение № 218/30.05.2022 г. по ч.т.д. № 523/2022г. на ВКС, I т.о. е посочено, че е допустимо ответникът да се защитава срещу предявени в различни производства искове чрез възражения за прихващане с едно и също вземане, което има срещу ищеца. Допустимо е като защитно средство срещу предявен иск да се направи съдебно възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника, дори когато се претендира самостоятелна защита на това насрещно вземане чрез предявяване на осъдителен иск в отделно производство. В тази хипотеза не е налице забраната по чл.126 ГПК, като при предявено евентуално възражение за прихващане като самостоятелно защитно средство във висящото производство, съдът при отхвърляне на главните възражения срещу иска е длъжен да го разгледа и да установи дали са налице условията за прихващане- компенсационно право на ответника и наличието на негово изискуемо вземане. Едва тогава насрещното право на ответника става част от предмета на спора и по отношение на него с влизане на сила на съдебното решение ще се формира сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена в исковото производство по предявения от ответника иск за същото вземане /решение №193 от 18.12.2009г., т.д.№13/2009г., ІІ т.о.; решение №134 от 11.11.2011г., т.д.№61/2011г., І т.о./. В случай, че ответникът се защитава срещу предявени в различни производства искове чрез възражения за прихващане с едно и също вземане, което има срещу ищеца, исковият съд по всяко едно от делата е длъжен при отхвърляне на главните възражения срещу иска да разгледа и да се произнесе по евентуалното защитно възражение за прихващане на ответника. Напълно е възможно по едно от делата изобщо да не бъде разгледано възражението за прихващане, т.е. то да остане извън предмета на спора, по който съдът ще се произнесе със сила на пресъдено нещо. При наличието на процесуалните предпоставки за разглеждане на възражението /установяване на пасивното вземане и отхвърляне на главните възражения срещу иска/, исковият съд по всяко от делата е длъжен да се произнесе по защитното възражение на ответника, като установи дали има компенсационно право и изискуемо активно вземане. Съгласно чл.235, ал.3 ГПК решаващият съдебен състав следва да съобрази всички релевантни за основателността на иска факти, вкл. при сбъдване на процесуалните условия за разглеждане на възражението за прихващане - и относимите за съществуването на активното вземане факти, настъпили към устните състезания по делото, вкл. наличието на друго влязло в сила съдебно решение, с което активното вземане е отречено или признато /изцяло или частично/.
При съобразяване на горното настоящият състав на ВКС дава следния отговор на правния въпрос: Влязлото в сила съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по спор между страните, по който е било направено възражение за прихващане от ответника с негово насрещно вземане от ищеца, е нов факт, който съдът, разглеждащ друг спор и възражение за прихващане със същото вземане, следва да съобрази, като прецени обективните предели на силата на пресъдено нещо. При уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането. Допустимо е в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането. При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. Активното вземане не е разглеждано, респ. отречено със сила на пресъдено нещо. Следователно, ако едно активно вземане е било предявено с възражение за прихващане, но не е било разгледано по същество, независимо от причините за това, допустимо е ответникът да заяви това свое вземане в последващ процес между страните.
По основателността на касационната жалба:
Изложеният по-горе отговор обуславя извод за основателност на оплакването за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на направено от касатора възражение за прихващане, извършено между „Консорциум Реми груп“АД и праводателя на “Факторът“ООД - „Аква Виа“ ЕООД, на 07.04.2016г. на дължимите вземания с насрещно вземане на касатора в общ размер от 130 186,92 лв. Видно от мотивите на решение по т.д. №333/2018г. на ВнАС действително възражението е било въведено в процеса от ответника по този иск – „Консорциум Реми Груп“ АД, но въззивният съд не е стигнал до разглеждане по същество на активното вземане, тъй като е приел, че се касае до извънсъдебно възражение за прихващане и според доказателствата уведомлението за него не е било подписано от представляващия „Аква Виа“ООД и последното не е било уведомено за прихващането. Решаващият състав не е разгледал възражението като съдебно прихващане. Следователно по отношение на активното вземане на прихващащия не е налице сила на пресъдено нещо и това вземане следва да се разгледа по същество в друг висящ процес, където е въведено с възражение за прихващане.
Дали в други процеси между същите страни е било направено възражение за прихващане със същото активно вземане на касатора и по него е налице произнасяне по същество с влязло в сила решение, е въпрос на доказване, като оспорването в тази насока и доказателствата /влезлите в сила решения/ е следвало да бъдат ангажирани от “Факторът“ЕООД в преклузивните за това срокове, но не и за пръв път пред касационната инстанция. Ако се касае за новонастъпил след устните състезания по в.т.д. № 588/2020г. на ВнАС факт, той може да бъде съобразен само от въззивния съд при евентуално връщане на делото от касационната инстанция, на осн.293, ал.3 ГПК.
Основателно се явява и оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от ВнАС по отношение на направеното възражение за прихващане на първото заявено от „Факторът“ЕООД вземане /прехвърлено му чрез цесия от цедента „Аква Виа“ ООД / по влязлото в сила решение по гр.д. № 3226/2018г. на ВРС, XLІІІ състав с вземане на праводателя на „Консорциум Реми Груп“АД – „Реми Ауто“ ЕООД, което му е било цедирано. С въззивната си жалба пред ВнАС е релевирал оплакване за непроизнасяне от ВОС по доказателствени искания – ССЕ, във връзка с коментираното възражение за прихващане от страна на първоинстанционния съд и необсъждане на двустранно подписаните фактури. Видно от становището по чл.629, ал.4 ТЗ /стр.278-280 от т.II на преписката по т.д. № 127/2020г. на ВОС/ „Консорциум Реми Груп“АД е направило възражение за прихващане в изложения вече смисъл, като е уточнил активното си вземане с посочен като основание договор за транспортни услуги, включващи превоз и предоставяне на строителна техника и механизация. Направил е доказателствени искания за приемане на представените 13 бр. двустранно подписани фактури, договор за цесия и уведомление и във връзка с тях е поискал назначаване на ССЕ със задача по т.1 /стр.286 на ВОС/. В становището си по писмения отговор /стр.498 от т.III по преписката по т.д. №127/2020 г. на ВОС/ „Факторът“ЕООД е оспорило възражението за прихващане само с доводи, че не е достатъчно ясно дали се касае до договор за превоз или спедиция и във фактурите не били индивидуализирани напълно вземанията, както и че последните не са били признати извънсъдебно и не са били установени с влязло в сила съдебно решение, т.е. с тях според ЕООД не може да се извърши прихващане. С молба от 31.08.2020 г. касаторът е поискал от първоинстанционния съд да се произнесе по доказателствените искания по депозирания от него отговор на молбата по чл.625 ТЗ / становище по чл.629, ал.4 ТЗ/ във връзка с възражението за прихващане. С решението си ВОС е изложил мотиви, че молбата е неоснователна, тъй като доказателните искания са били направени след преклузивния срок за подаване на писмен отговор. Във въззивната си жалба „Консорциум Реми Груп“АД е повторило доказателственото си искане по отношение на неправилно недопуснатата от ВОС задача на ССЕ. С определение от о.с.з. на 03.02.2021 г. по в.т.д. № 588/2020 г. на ВнАС въззивната инстанция единствено е разгледала искането за допълнителни задачи на ССЕ с оглед представено определение от 29.01.2021 г. за одобряване на списъка на приетите в несъстоятелността вземания / т.е. на осн. чл.266, ал.2, т.2 ГПК/, който според решаващия състав не е бил окончателен, но не и с оглед релевантната обосновка на касатора по становището му по чл.629, ал.4 ТЗ. Следователно въззивният съд не се е произнесъл по оплакване във въззивната жалба на осн. чл.266, ал.3 ГПК за допуснато от ВОС процесуално нарушение, което е свързано с попълване на делото с доказателства и което се е отразило на крайния му извод за недоказаност на активното вземане на касатора по направено от него възражение за прихващане за сумата от 31 966,63 лв.
Констатираните процесуални нарушения са съществени, тъй като имат значение за доказването качеството на „Факторът“ЕООД като кредитор по молбата с правно осн. чл. 625 ТЗ, както и за установяване на финансовото състояние на длъжника с оглед на периода на извършената проверка.
Неоснователно е оплакването по отношение изводите на въззивния съд за наличие на качество кредитор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Възраженията на касатора както правилно е посочил ВнАС касаят само действителността на клаузи относно неустойка и възнаградителни лихви, оттам евентуално с оглед извършени плащания засягат и размера на дължимата главница, но не са навеждани твърдения за недължимост изобщо на главницата по процесния договор за кредит.
Преидвид изложеното на осн. чл. 293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на ВнАС за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на спора ВнАС дължи произнасяне по чл.294, ал.2 ГПК и за разноските пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 260130/16.07.2021 г. по в.т.д. № 588/2020 г. на Варненски апелативен съд .
ВРЪЩА делото на ВнАС за ново произнасяне в друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|