1 Р Е Ш Е Н И Е № 122 София, 26 юли 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря.............................Румяна Виденова...................................... и в присъствието на прокурора .........Атанас Гебрев............................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 57/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалби на подсъдимите, срещу въззивно решение № 242 от 27.11.2009г. на АС-Пловдив, постановено по внохд № 376/09г., както следва: -от подсъдимия П. Й. С., с която се релевират всички касационни основания по чл.348 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения; -от подс.А. Д. Г., с която се отправят оплаквания по всички касационни основания, респективно се правят и съответните искания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че касационните жалби са неоснователни.Твърди, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Също така, сочи, че не са допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата, а деянията са правилно квалифицирани. Пледира за оставяне в сила на атакуваната присъда, тъй като не са налице касационните основания, които се релевират с жалбите. Адвокат М., който е защитник на подс. С., пледира за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Също така, се правят възражения за явна несправедливост на наложеното наказание.Твърди се, че постановената присъда е в разрез с императивните разпоредби на чл.303 от НПК, както и с основополагащи принципи в наказателното правораздаване. Сочи се, че не е извършен следствен експеримент, който да провери показанията на анонимния свидетел, както и не са обсъдени противоречивите свидетелски показания. Пред касационната инстанция, адвокат Ч., защитник на подс.Г., пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Оспорва заключителното постановление, като се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения. Такива се сочат за налични и по отношение мотивите на първоинстанционната присъда. Намира актовете на решаващите инстанции за необосновани, незаконосъобразни и постановени при съществени процесуални нарушения, а наложените наказания за явно несправедливи. Моли за връщане на делото на досъдебното производство за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Подсъдимият П. С., моли за връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд. Подсъдимият А. Г., изразява становище, че осъдителната присъда почива на предположения. Моли за справедливост и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 56 от 28.05.2009г., постановена по нохд №128/08г., ОС-Стара Загора, е признал подсъдимия П. Й. С. за виновен в извършването на две престъпление, както следва: по чл.333, вр. чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години и по чл.339, ал.1 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.23 от НК, съдът е определил на подс.С. едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от десет години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване. Със същата присъда, подсъдимият А. Д. Г. е признат за виновен в извършването на следните престъпления: по чл.333, вр. чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години и по чл.339, ал.1 от НК, с наложено наказание от три години лишаване от свобода. На основани чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание на подс. С., а именно шест години лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим. Първоинстанционният съд на основание чл.70, ал.7 от НК е постановил изтърпяване на определения изпитателен срок по условното предсрочно освобождаване на подс.С. в размер на четири години един месец и двадесет и пет дни. С първоинстанционната присъда, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 242 от 27.11.2009г., постановено по внохд № 376/09г., Пловдивският апелативен съд, е изменил, атакуваната пред него присъда, в частта относно разноските, като е постановил двамата подсъдими да заплатят поотделно, а не общо по 1083,50лв. в полза на държавата. Също така е определил наложените им наказания да бъдат изтърпяни в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Касационните жалби са неоснователни. В жалбите на двамата подсъдими се ангажират всички отменителни основания по чл.348 от НПК, но отправените оплаквания не са развити, а жалбите са бланкетни.Пред касационната инстанция, изразеното от защитниците становище, както и писмените бележки на адв.М., дават основание да се приеме, че се поддържат оплакванията за допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания.Аргументацията в подкрепа на твърденията за нарушения на материалния закон по съществото си сочат на оплакване за необоснованост на съдебните актове, което не е касационно основание, поради което не следва да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство. Неоснователни са доводите и на двамата касатори за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата и доказателствените източници. Двете, решаващи инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Установената от първата инстанция фактология изцяло е инкорпорирана от въззивния съд, като фактическите констатации са изведени от съдилищата при спазване на правилата, визирани в чл.13 и 14 от НПК.Независимо, че апелативният съд е възприел за правилна доказателствената оценка на първата инстанция, в акта си е направил и самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност.В рамките на тази си деятелност, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение. Въззивната инстанция е обсъдила с необходимата задълбоченост доказателствата, събрани с годни доказателствени източници.Правилно е интерпретирала гласните доказателствени средства, при това в контекста на съвкупната доказателства маса, съдържаща писмени и веществени доказателства. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 от НПК и чл.305 от НПК, апелативният съд е обсъдил доказателствените източници, като е изложил мотиви защо кредитира едни от тях и не дава вяра на други.Изцяло се споделят доводите, касателно приетия за установен механизъм на извършване на деянието и авторството на двамата подсъдими. При вярно установена фактическа обстановка, решаващите съдилища са достигнали и до правилни правни изводи, а именно, че с действията си двамата подсъдими са осъществили инкриминираните им престъпления, както следва:подс.П. Й. С. по чл.333 вр. чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, а подс.А. Д. Г. по чл.333, вр. чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и по чл.339, ал.1 от НК. Оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания се поддържат от касаторите, но без да се развиват, подкрепящи ги доводи, които биха могли да бъдат предмет на анализ от настоящата инстанция. Предвид всичко гореизложено, касационният съд, намира, че атакуваното въззивно решение на АС-Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 242 от 27.11.2009г., постановено по внохд № 376/09г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията-докладчик Даниела Атанасова по н.д. № 57/10г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че няма допуснати съществени процесуални нарушения от двете предходни съдебни инстанции. Считам, че при разпита на защитения свидетел с тайна самоличност № 6 е допуснато процесуално нарушение, което е същество и опорочава това процесуално действие. На първо място, този разпит не е проведен от съдебния състав, разглеждащ делото по същество, с което са нарушени принципите за неизменност на състава на съда и непосредственост при събиране на доказателствата. От протокола, съставен за заседанието, в което е проведен разпита на защитения свидетел е видно, че в състава на съда е участвала съдебен заседател Д. Муралиева, вместо Денка Г., която е в състава, разгледал първоинстанционното производство и постановил присъдата. В случая не може да се приеме , че става въпрос за несъществено нарушение, дължащо се на техническа грешка, предвид коренните различията в двете имена на съдебната заседателка. Също така, съдът е изпълнил задълженията си по чл.280 от НПК, но е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.141 от НПК, която го задължава след извършване на разпит на защитен свидетел с тайна самоличност, препис от протокола да бъде предявен на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля. Това, че в съдебното заседание, предхождащо разпита на защитения свидетел, страните са поставили въпроси към него, не преклудира задължението на съда да им предяви протокола от разпита, тъй като те могат да зададат уточняващи или допълнителни въпроси.Тези нарушения на процесуалните правила имат съществен характер и водят до опорочаване на проведения разпит, а показанията на защитения свидетел са сред доказателствените източници, които решаващите съдилища са ценили в подкрепа на обвинителната теза, акцентирайки върху установените чрез тях доказателствата. Допуснатите процесуални нарушения освен, че са от категорията на абсолютните такива, са отстраними, като това може да бъде сторено от въззивната инстанция, с провеждането на разпит на защитения свидетел с тайна самоличност, при спазване на всички процесуални правила. Действията на съда по предявяване на протокола от разпита, следва да бъдат отразени в съдебния протокол от заседанието, в което това е сторено. Също така, апелативният съд е допуснал и нарушение на правилата на чл.13 и 14 от НПК при обсъждане на писмените и веществените доказателства, изготвени в резултат на използваните СРС и разпита на свидетеля Д., който в част от показанията си възпроизвежда разговора, проведен между него и подс.Г., записан със СРС. Разпоредбите на НПК по категоричен начин дефинират способите за доказване в наказателното производство, като разпитът и СРС-та, са самостоятелни, различни по вид способи със строго визирани правила за тяхното реализиране. Недопустимо е възпроизвеждане на доказателства, установени с един способ, какъвто са СРС-та, чрез свидетелски показания на лицата, участвали и записани в самото СРС. При констатираните съществени процесуални нарушения, считам, че следва да бъде отменено атакуваното решение на ПАС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да извърши законосъобразен разпит на защитения свидетел с тайна самоличност, след което да оцени събраната доказателствена съвкупност, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, както и отчитайки законодателно, заложените особености на определени доказателствени източници, като СРС-та и показанията на анонимен свидетел. Доказателствената съвкупност съдържа преки и косвени доказателствата, като част от тези доказателства са първични, а други производни. При оценката на доказателствената съвкупност, съдът е длъжен да отчете вида и характера на даденото доказателство, а от атакуваното решение е видно, че не се прави разлика между първични и производни доказателства, респективно тяхното значение за установяване фактите от предмета на доказване. Съдия: /Даниела Атанасова/