Р Е Ш Е Н И Е № 218 София, 31.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 21.11. 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1326 /2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.48 и сл.ЗМТА. Образувано е по исковата молба на Р. Н. Начева от [населено място], чрез адв. К.Б., допълнена с молба- становище вх. на ВКС № 12529 от 20.11.2017 г. за обявяване за нищожно и евентуално за отмяна на арбитражно решение от 28.03.2016 г. , по арб.д. № 333/2015 г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място], с което ищцата е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], като цесионер по договор за цесия от 10.09.2013 г. сумите: 250 лв. - неплатена главница по договор за заем № 104272 / 13.09.2012 г., сключен с цедента [фирма], 152.50 лв., договорна лихва, 62.13 лв. мораторна лихва за периода 13.09.2012 г. - 25.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 25.02.2015 г. до окончателното и изплащане. В исковата молба и молбата – становище ищецът поддържа, че арбитражното решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, като постановено по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж. При условията на евентуалност иска отмяната му с твърдения, че е постановено при липса на компетентност на арбитражния съд, поради липса на сключено арбитражно споразумениемежду страните, отсъствие на хипотезите на чл.7 ЗМТА и нарушено право на ищцовата страна на участие в арбитражното производство, поради неуведомяването и за неговото образуване и за разглеждането му в отделните проведени заседания. Ответникът по делото [фирма], правоприемник на [фирма], [населено място] оспорва предявените искове, като неоснователни. Счита за неосъществени въведените отменителни основания по чл. 47, т.2 и т.4 ЗМТА. В подробните си писмени бележки възразява срещу твърдяната в исковата молба липса на арбитражна клауза, позовавайки се на сключения между него и кредитодателя на ищцата договор за цесия, по силата на който и в съответствие с чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото му вземане е преминало с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включващи и договорения начин на търсене правна защита при неизпълнение на договорните задължения на длъжника. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид инвокираните оплаквания, доводите и възраженията на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си, намира: Исковата претенция за отмяна на арбитражното решение е предявена от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима. Съгласно новелата на чл.47, ал.2 ЗМТА, обн. в ДВ, бр.8/2017 г., арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Предвид императивния характер на сочената разпоредба в правноважимата и за настоящия правен спор редакция и вмененото служебно задължение на решаващия съд да следи за допустимостта и валидността на решението, предмет на предявения отменителен иск, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, счита, че преди да се произнесе по основателността на релевираните отменителни основания по чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА дължи произнасяне по валидността на акта на АС, чиято отмяна се иска. С оглед изложеното и като съобрази разпореденото от § 6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 ГПК в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр.8/2017 г., според което производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е и спорът, по който една от страните е потребител по см. на § 13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж, счита, че арбитражното решение, предмет на исканата отмяна от ищеца Р. Н. Начева следва да бъде прогласено за нищожно, поради следното: Разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, както и тази на чл.47, ал.2 ЗМТА са процесуалноправни. Действието на процесуалноправните норми по време, е незабавно. Това означава, че новата процесуалноправна норма незабавно отменя породените до влизането и в сила правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, заменяйки ги с нови, освен, когато в новия закон, респ. изменението на закона, което я въвежда, изрично е уредено запазване на правните последици от отменената процесуална норма. В случая с разпоредбата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ бр. 8/ 2017г./ законодателят изрично е уредил запазване на породените, до влизане в сила на изменението на ГПК, правни последици по отношение на започналите и висящи арбитражни производства, постановявайки, че приключването им е по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват. Изричното правило на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК и тълкуването, дадено от Конституционния съд на Р.България в т.3 на решение № 9/ 24. 10.2002 г., по к.д. № 15/2002 г., относно стадиите на осъществяваната защита в арбитражното производство – първият – задължителен пред АС , а следващият, който е факултативен – исков - по реда на чл.47 и сл. ЗМТА пред ВКС, дават основание да се приеме, че когато завареното арбитражно производство по неарбитрируем, по см. на чл.19, ал.1 ГПК спор, е в неговия първи стадий, то се прекратява от съответния АС. Следователно, когато защитата в рамките на общия арбитражен процес е преминала във факултативния стадий и е налице допустимо пред ВКС исково производство за отмяна на постановено и влязло в сила арбитражно решение, то висящността на арбитражното производството в неговата цялост се счита за възобновена от датата на исковата молба. Поради това и в правомощията на състава на ВКС е след като констатира нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна, да прогласи този му неотстраним порок, щом е постановено по неарбитрируем, според действащата редакция на чл.19, ал.1 ГПК, правен спор. Като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение, намерило израз и в решения на ВКС,ТК : № 72 от 26. 04. 2017г. , по т.д. № 403/17г. на ВКС, І т.о., № 63 от 26. 04. 2017 г., по т. д. № 2220/16 г. на ВКС, І т.о. , № 32 от 07.03.2017 г. по т.д. № 1416/16г. на ВКС, І т.о., № 23 от 31.03.2017г. по т.д. 2142/16г. на ВКС І т.о., № 133 от 14. 06.2017 г., по т.д.№ 625/2017 г. на ІІ т.о.,№ 127 от 04.07.2017г. на ІІ т.о.; № 82 от 05.04.2017 г., по т.д.№ 1448/2016 г.на ІІ т.о.; № 24 от 31.03.2017 г., по т.д.№2398/2016 г. на І т.о.; № 208 от 02.11.2017 г., по т.д.№ 507/2017 г. на ІІ т.о.; № 173 от 23.10.2017 г., по т.д.№ 1337/2017 г. на ІІ т.о. и др., е правилото на чл.405, ал. 5 ГПК, в редакцията, обна. в ДВ, бр.8/2017г., изключващо наличие на процесуална възможност за издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА решения. Или, щом в правомощията на окръжните съдилища е възложена и проверка за валидност на арбитражното решение, като изпълнително основание, то по аргумент на по-силното основание, такава проверка задължително следва да бъде осъществена и от състава на касационната инстанция в производството по чл. 48 и сл. ЗМТА, каквото е и настоящето. В случая предмет на арбитражното производство е спор, породен от договор за паричен заем със заемодател търговско дружество - небанкова финансова институция, поради което в качеството си на кредитополучател настоящият ищец Р. Н. Начева се явява и потребител по см. на § 13, т.1 ДР на З., дефинитивно определящ за „потребител” всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно висящото пред състава на ВКС,ТК производство по чл.48 ЗМТА е заварено по см. на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК и предвид изложените по- горе съображения за неарбитрируемост на разгледания от АС спор по см.на чл.19, ал.1 ГПК, за които валидността на извършената на настоящия ответник цесия е правно ирелевантна, постановеното арбитражно решение, предмет на исканата отмяна, следва да бъде прогласено за нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА. При този изхода на делото в исковото производство пред ВКС и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните с исковата молба деловодни разноски, възлизащи на сумата 550 лева и формирани от внесена по сметка на ВКС д.т. в размер на 50.00 лв. и определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС във вр. с чл. чл.38, ал.1, т.3 ЗА и договор за правна защита и съдействие от 15. 03.2017 г. адвокатско възнаграждение на адв. К. Б. от 500 лв.. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА за нищожно арбитражно решение на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място], постановено на 28.03.2016 г. , по арб.д. № 333/2015 г., по описа на с.с. ОСЪЖДА [фирма], гр.София да заплати на Р. Н. Начева от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] сумата 50 лв./ петдесет лева/, деловодни разноски за производството пред ВКС. ОСЪЖДА [фирма], гр.София да заплати на адв. К. И. Б. – РАК сумата 500 лв./ петстотин лева/ адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 ЗА. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: