О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 349 гр.София, 29.07.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№3121 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по частна касационна жалба на „Еко Агро Дар“ ООД срещу определение №371/12.09.2018г. по в.ч.гр.д. №450/2018г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав. С него е потвърдено разпореждане №742/19.06.2018г. по в.гр.д. №46/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, за връщане на подадената от „Еко Агро Дар“ ООД касационна жалба против постановеното по същото дело решение №128/30.03.2018г. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Твърди, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като процесното дело е гражданско по своя характер. Ответникът И. Г. Л. не изразява становище по частната жалба. С определение №11/07.01.2019г. по настоящото частно дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл.292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 23.06.2022г., поради което, на основание чл.230, ал.1 от ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: В т.1 от ТР № 2/23.06.2022г. по тълк.д. №2/2018г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че определенията на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр.1, предл.2 от ГПК са окончателни, вкл. и когато се потвърждава прекратително определение на окръжен съд като въззивна инстанция, окончателни са и определенията на апелативен съд, с които се потвърждават преграждащи разпореждания на окръжен съд като въззивна инстанция. Даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал.1, предл.1 от ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР №1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. От цитираното ТР следва, че разпореждането на Пазарджишки окръжен съд за връщане на касационна жалба срещу постановеното от него въззивно решение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2, изр. първо ГПК, а не пред Пловдивски апелативен съд. С оглед изложеното Пловдивски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по подадената от „Еко Агро Дар“ ООД частна жалба срещу разпореждането на Пазарджишки окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд. Поради това определение №371/12.09.2018г. по в.ч.гр.д. №450/2018г. на Пловдивски апелативен съд следва да бъде обезсилено, а спорът относно законността на разпореждането на Пазарджишки окръжен съд за връщане на касационната жалба да бъде разгледан от компетентния Върховен касационен съд. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. По силата на императивната разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземане по запис на заповед в размер на 14 500 лв. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ, независимо от качеството на лицата – издател и поемател /чл.286, ал.2 от ТЗ/. Търговският характер на сделката не се променя от това, че между страните съществува друго правоотношение, изпълнението на което се обезпечава с издаването на менителничния ефект и което може да не е правоотношение по търговска сделка. Съгласно т.17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при въведено твърдение от ищеца с исковата молба по чл.422 от ГПК, че вземането му по издадения запис на заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Доколкото характерът на сделката обуславя характеристиката на делото като търговско, без значение е и по кой ред се е развил процесът – общия ред или по реда на гл.XXXII от ГПК, както и независимо от това под каква сигнатура делото е било регистрирано по описа на първоинстанционния, съответно на въззивния съд. Касационната жалба е подадена от „Еко Агро Дар“ ООД срещу въззивно решение, постановено по търговско дело с цена на иска 14 500 лв. Поради това, на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК същата подлежи на връщане като процесуално недопустима. Като е достигнал до същия извод, Пазарджишки окръжен съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№3121/2018г. на Върховен касационен съд, I т.о. ОБЕЗСИЛВА определение №371/12.09.2018г. по в.ч.гр.д. №450/2018г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №742/19.06.2018г. по в.гр.д. №46/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.