2 Р Е Ш Е Н И Е 165 гр.София, 16.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 11 юни 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 288 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение № 638 от 5.11.2014 г., постановено по гр.д. № 822 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 253 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 172 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. А. обезщетение от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда от 11.12.2008 г. по НОХД № 163/2008 г на Хасковския окръжен съд. Касаторът твърди, че в обжалваната от него част решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск. Ответникът по жалбата С. А. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на Пловдивската апелативна прокуратура срещу решението на Пловдивския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск с цена 30 000 лв. Решението е допуснато в тази част до касационно обжалване с определение № 376 от 03.04.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос: Когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи? Отговорът на този въпрос се съдържа в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV ГО на ВКС. Според това решение обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Затова при установяване на този вид обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Следователно за редовността на исковата молба по чл.2 от ЗОДОВ е достатъчно да се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди, като предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба тези неимуществени вреди са подробно описани. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания, то тогава тези болки и страдания трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Ответникът трябва да има възможност да се запознае с твърденията на ищеца за тези вреди, за да може да се защити. Съдът има право да ги обезщети само при успешно проведено пълно доказване от ищеца посредством допустими доказателствени средства, за което следва да изложи мотиви. В обобщение ищецът по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. При този отговор на въпроса следва да се приеме, че решението на Пловдивския апелативен съд по отношение определяне на размера на обезщетението, е необосновано. В исковата молба С. А. е посочил, че претърпените от него неимуществени вреди са причинени от продължилото почти десет години наказателно производство, от тежестта на обвинението, от мерките за неотклонение и от наложената забрана да напуска пределите на страната. Вредите са се изразявали в непрекъснат стрес, притеснения, безпокойства, тревоги, накърняване на честта и достойнството му. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните не са формулирани в исковата молба, не са събрани никакви доказателства, освен приложеното наказателно дело. За да потвърди присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 15 000 лв. за претърпените от наказателното производство неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и поначало не се нуждае от специално доказване. Това разсъждение е правилно, но може да обоснове обезщетение в много по-нисък размер, тъй като е налице първата хипотеза, описана в отговора на въпроса. Претърпени са обичайни неимуществени вреди, чието доказване с формални доказателства не е необходимо, но обезщетението също следва да бъде определено в нормалния за такива случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в страната. Трябва да бъде съобразено също възражението на прокуратурата, че ищецът е бил осъждан с влезли в сила присъди за извършени през юли 1988 г. и на 15.03.1990 г. кражби, противозаконно отнемане на чуждо МПС на 25.03.1996 г., и извършено на 8.11.1998 г. укривателство на чужди движими вещи. Осъществяването на тези престъпления също е повлияло на доброто име, честта и достойнството на ищеца, поради което обезщетението за накърняването на тези неимуществени блага от незаконно повдигнатото обвинение в престъпление трябва да бъде намалено на 7 000 лв. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Хасковския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. А. обезщетение над 7 000 лв. до 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, за отхвърляне на иска за тази разлика. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 7 000 лв. обезщетение, решението на Пловдивския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 638 от 5.11.2014 г., постановено по гр.д. № 822 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, както и потвърденото с него решение № 253 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 172 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. И. А. обезщетение над 7 000 лв. до 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда от 11.12.2008 г. по НОХД № 163/2008 г на Хасковския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. А., ЕГН [ЕГН], срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над размера от 7 000 лв. до 15 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 638 от 5.11.2014 г., постановено по гр.д. № 822 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 253 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 172 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. А. обезщетение в размер на 7 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда от 11.12.2008 г. по НОХД № 163/2008 г на Хасковския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: