4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 794 гр. София, 18.12.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2516 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. П. С. и И. Л. С. срещу определение № 2723 от 27.12.2013г. по т.д. № 3766/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е потвърдено определение № 5085 от 23.07.2013г. по т.д. № 1446/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ-17 за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Пловдивски окръжен съд. Частните жалбоподатели поддържат, че при постановяване на определението си въззивният съд не се е съобразил със становището им, което представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо на собствено основание отмяната на определението. Поддържат още, че въззивното определение е постановено в нарушение на нормата на чл.120 ГПК, както и че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че искът, по който е образувано делото, е предявен още на 12.03.2013г. Допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: „Представлява ли основание за промяна в местната подсъдност промяна на седалището на ответното дружество, вписана след подаване на исковата молба, но в рамките на същия ден?”. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – определение № 284 от 05.07.2005г. по ч.гр.д. № 230/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 76 от 22.03.2005г. от 22.03.2005г. по гр.д. № 472/2004г. на ВКС, ТК, І т.о. С оглед обстоятелството, че посочените съдебни актове не формират задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Частните жалбоподатели поддържат още, че по формулирания процесуалноправен въпрос липсва съдебна практика или дори теоретично-правни разработки. Ответникът [фирма] оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че същата е недопустима, тъй като обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК. Счита за неоснователен довода за нарушение на разпоредбата на чл.120 ГПК, тъй като въззивния съд не е приел за установено, че промяната на седалището е станала след депозиране на исковата молба, а е приел, че това е станало в един и същи ден, поради което не е налице хипотезата на чл.120 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 5085 от 23.07.2013г. по т.д. № 1446/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ-17 за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Пловдивски окръжен съд. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че отводът за местна подсъдност е своевременно направен – депозиран е с отговора на исковата молба. Приел е още, че е неоснователно позоваването на чл.120 ГПК, тъй като сроковете в гражданския процес се изчисляват в дни и от значение е денят на сезиране на съда, а не конкретният час, в който книжата са подадени. С оглед на това въззивният съд е приел, че първоинстанционният СГС, установявайки, че към деня на сезиране на съда с исковата молба има вписано променено седалище на ответното търговско дружество, е постановил законосъобразно определение, зачитащо възражението за неподсъдност на спора по място. Неоснователно е възражението на ответника, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Съгласно т.9, б. „в” от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност на спора /чл. 121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частните жалбоподители в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос е релевантен за изхода на спора, тъй като е обусловил крайния извод на въззивния съд за основателност на направения отвод за местна неподсъдност - въззивният съд е приел, че конкретният час, в който е подадена исковата молба и е вписана промяната на седалището на ответното дружество, е без значение за крайния извод му извод относно местната подсъдност на спора. Поради това по отношение на формулирания въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от жалбоподателите селективно основание на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В посочените в изложението съдебни актове е обсъждан въпросът за приложението на чл.93, ал.3 ГПК /отм./, респ. чл.120 ГПК, като е прието, че настъпилите след подаването на исковата молба фактически обстоятелства, обуславящи подсъдността, не са основание за препращането на делото на друг съд. В тези актове не е обсъждан въпросът дали разпоредбата на чл.120 ГПК следва да намери приложение, когато промяната на седалището на ответното дружество е вписана след подаване на исковата молба, но в рамките на същия ден – въпрос, който е специфичен за настоящото дело. По този въпрос не е формирана съдебна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По обусловилия допускането на касационно обжалване процесуалноправен въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.120 ГПК и трайно установената по приложението й съдебна практика релевантни за определяне на местната подсъдност са фактическите обстоятелства към момента на завеждане на исковата молба. Промяната в тези обстоятелства, настъпила след подаване на исковата молба, не е основание за препращане на делото на друг съд. Поради това промяната на седалището на дружеството – ответник след подаването на исковата молба не може да обоснове уважаване на своевременно заявен отвод за местна неподсъдност. Когато промяната на седалището на дружеството е вписана в деня, в който е подадена исковата молба, и при наличие на данни относно часа на подаване на исковата молба и часа на вписване на промяната на седалището, тези данни следва да бъдат съобразени при прилагането на нормата на чл.120 ГПК. В този случай, ако промяната на седалището на дружеството – ответник е вписана в деня, в който е подадена и исковата молба, но в по-късен час, съобразно чл.120 ГПК настъпилата промяна не е основание за препращане на делото на друг съд. Промяната на седалището на търговско дружество е обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър, поради което релевантен при произнасяне по местната подсъдност на спора е моментът на вписването, а не моментът на заявяването, на тази промяна в Търговския регистър. По изложените съображения настоящият състав приема, че на поставения въпрос следва да се отговори в следния смисъл: Не следва да се взема предвид при преценката за местна подсъдност промяната на седалището на ответното дружество, вписана след подаване на исковата молба, но в рамките на същия ден. С оглед така дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, въззивното определение е неправилно. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е постъпила в регистратурата на съда на 15.03.2013г. в 09,47 часа, а промяната в седалището и адреса на управление на ответното търговско дружество е вписана на същата дата – 15.03.2013г., но в 13,29 часа. Следователно промяната на седалището на ответното дружество е вписана след подаване на исковата молба и съгласно чл.120 ГПК не е основание за препращане на делото на съда, в района на който се намира промененото седалище на ответника. Направеният от ответника отвод за местна неподсъдност е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. При така формирания извод не следва да бъдат обсъждани останалите доводи, изложени в частната касационна жалба. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като отводът на [фирма] за местна неподсъдност бъде оставен без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 2723 от 27.12.2013г. по т.д. № 3766/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за прекратяване на производството по делото и изпращането му на Пловдивски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: