Ключови фрази
Иск за изплащане на трудово възнаграждение * обезщетение за извънреден труд * неизплатено възнаграждение


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
С., 24.06. 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни двехиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.


като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1625/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Е. Ц. чрез процесуален представител адвокат Н. С. против въззивно решение на Габровски окръжен съд № 123/9.07.2010 г. по гр. д. № 129/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Габровски районен съд № 64/19.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1958/2009 г., с което е осъдено [фирма], [населено място], представлявано от В. Я. да заплати на Й. Е. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 677.63 лв., съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.02.2008 г. – 30.04.2009 г. със законната лихва, считано от 22.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 7 377.24 лв. искът е отхвърлен.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Районен съд-Габрово, а именно влязло в сила съдебно решение № 583/29.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1959/2009 г. /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, както и че произнасянето от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по следните въпроси: Има ли право работникът или служителят да претендира възнаграждение за извънреден труд, ако е престирал такъв без издадена от работодателя заповед; Може ли да се доказва със свидетелски показания, графици и тетрадки за отчитане явяването на работа полагането на извънреден труд, ако работодателят не е представил книга за водене и отчитане на извънреден труд; Когато се претендира от съда да осъди ответника да заплати трудово възнаграждение какво възнаграждение трябва да се присъди-нетно или брутно /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
За ответника по касация [фирма], [населено място] не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 199/18.02.2011 г., постановено по гр. д. № 1625/2010 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал до касационен контрол въззивното решение по процесуалноправен въпрос, касаещ доказателствените средства за установяване на положен от работника извънреден труд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е приел, че по посочения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с влязло в сила съдебно решение на Габровски районен съд № 583/29.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1959/2009 г.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Принципът, установен с Кодекса на труда е положеният извънреден труд да се заплаща с установено по императивен начин диференцирано заплащане съгласно разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ. За положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд.
Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства – писмени, гласни /свидетелски показания/, заключения на вещи лица и пр., в който смисъл по идентичен казус правилно с влязло в сила съдебно решение се е произнесъл Габровският районен съд-решение № 583/29.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1959/2009 г.
По делото е установено, че до м. април 2009 г. ищецът-сега касатор е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжността „сътрудник охрана” на обект „Ремонтно-техническа база-гр. Г.”. С допълнително споразумение към трудовия договор от 3.02.2006 г. страните са уговорили клауза за работно време: определени дни от месеца /общо не повече от 5 работни дни, до 40 часа – дневен или нощен труд, по график и в съответствие с Наредба № 2/22.04.1994 г. за реда за установяване задължения за дежурство или за разположение на работодателя на определени обекти, като е уговорен размер на основно и допълнително възнаграждения. През периода 1.02.2008 г.-30.04.2009 г. ищецът и колегата му П. К. Г. са работили по график по схема-в работен ден от 16.30 ч. до 8.00 ч., а в почивни и празнични дни-от 7.00 ч. до 7.00 ч.. Със заключение на вещо лице, прието от съда без оспорване от страните, въз основа на приложените по делото графици за реално положен труд е установено, че за исковия период от време брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата 7377.24 лв.
Правилно въззивният съд е приел, че претенцията, предмет на спора между страните е за заплащане неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд, но е приел искът за недоказан в претендирания размер при липса на специална заповед на работодателя за полагането на извънреден труд, при липса на доказателства, че работодателят е знаел за полагането на извънредния труд, при липса на доказателства, че работодателят е отчитал в ИТ полагането на извънреден труд, въз основа на изготвени от самия работник графици и тетрадки и въз основа на недопустими свидетелски показания.
Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Въззивното решение следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и съгласно изложените по-горе съображения във връзка с основателността на предявения иск същият следва да се уважи в пълния претендиран размер или в размер на сумата 6699.61 лв., като разлика между присъдения от първоинстанционния съд размер 677.63 лв. до пълния претендиран размер 7377.24 лв., ведно със законна лихва и направените по делото разноски в размер на сумата 300.00 лв. за всички инстанции. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на сумата 245.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Габровски окръжен съд № 123/9.07.2010 г., постановено по гр. д. № 129/2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], с адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, представлявано от В. Я. да заплати на Й. Е. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], съдебен адрес: адвокат Н. С. от Г. неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 1.02.2008 г. до 30.04.2009 г. в размер на сумата 6699.61 лв., ведно със законна лихва, считано от 22.10.2009 г. до окончателното изплащане и сумата 300.00 лв. за направените по делото разноски, а по сметка на Върховен касационен съд на РБ сумата 245.00 лв. за държавна такса.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: