5 Р Е Ш Е Н И Е № 10 СОФИЯ, 24.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 334/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Х.М. - П. и от [фирма]- [населено място], представлявано от от изп. директор Х. М. - П., чрез адв. А. Д., против решение № 17 от 04.01.2012 г. по в.гр.д. № 717/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. М. С. като пълномощник на ищците по делото, е изразено становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решението от 22.11.2010 г. по гр.д. № 790/2009 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което [фирма] със седалище [населено място] и [фирма] със седалище [населено място] са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на М. С. Н., К. С. В., Н. С. Н., П. Н. Г., В. Н. П., Ц. Н. В., Ф. Ф. С., Е. А. В., Р. В. В., Ф. В. В., П. Г. В., И. П. В., С. П. Д., Д. Л. Т., Л. Г. Т., А. Г. Д., С. Н. Т., Е. П. Т., Р. П. Т., Б. В. К., К. И. Ф., М. А. В. и П. А. В. владението върху следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ 10 045 кв.м, съставляващо реална част от бивш имот пл.№ 37 по стар кадастрален план от 1939 г. на [населено място], Т..централа ”В.” и[жк], попадащ в южната част на УПИ...- Стоп. дейности [фирма], кв.7 по действащия план на [населено място], Ю. индустриална зона, І-ва и ІІ- ра части, целият с площ 44 600 кв.м, правото на собственост върху който е възстановено на ищците с решение № 22631 от 21.10.1997 г. на ПК- [населено място], и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост № 46, т.ІІІ, дело № 427/ 10.08.2005 г. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 22631 от 21.10.1997 г. на ПК - П. е възстановено на наследниците на Н. П. В., И. П. В. и Ф. П. В. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот с площ 10.045 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], м. “Б. мандра”, съставляващ част от имот пл.№ 37 по стар план от 1939 г., който попада в парцел ІV- Завод ”Н. Й. В.”. Възстановеният имот попада в отредения при действието на плана от 1972 г. за нуждите на завод ”Н.Й. В.” резервен терен с площ 22 дка. Този терен е бил оценен, но няма данни да е бил заплатен и за него няма съставен акт за държавна собственост. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че имотът е бил одържавен по предвидения за това ред и включен в капитала на [фирма], преобразувано впоследствие в [фирма], като при формиране на този извод се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което няма данни преди 1997 г. теренът да е бил включен в баланса на преобразуваното предприятие, а в баланса на [фирма] към 31.12.1997 г. земята е била заведена само стойностно, поради което не може да се установи кои имоти конкретно са били предоставени на дружеството с акта за преобразуване. Отхвърлил е като неоснователно и второто им възражение, че земята е загубила земеделския си характер и не е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като в тази насока е посочил, че върху терена не е бил изпълнен нито един от обектите, предвидени по изработения технологичен генплан - върху тази площ няма никакви постройки, а вещото лице от назначената съдебно- техническа експертиза е открило на терена само четири бетонни стъпки, както и наличието на стълб с кабел за кран до една от тях, като не е могло да установи с категоричност и дали е бил отнет хумусния слой. Намерено е за неоснователно и третото възражение на ответниците за придобиване на правото на собственост върху терена на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Прието е, че ответниците не биха могли да се позовават на кратка 5-годишна придобивна давност, тъй като след като имотът не е бил включен в капитала на [фирма], то не е бил придобит на законово основание и следователно те нямат качеството на добросъвестни владелци. Започналата да тече от влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ давност е била прекъсната с подаването на молба от една от ищците - М. С., до кмета на [община] за попълване на кадастралната основа с възстановения имот, както и с предявяване на установителен иск за собственост на същия имот от ищците против ответниците, по който е било образувано гр.д. № 2920/07 г., поради което не е осъществен и фактическия състав на общата 10- годишна придобивна давност. Според въззивния съд, обстоятелството, че производството по това дело е било прекратено, не изключва приложението на чл. 116, б. ”а”, “б” и “в” ЗЗД, тъй като тези разпоредби визирали прекъсването на погасителната, а не на придобивната давност. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за основанията за прекъсване на придобивната давност. В решение № 26 от 10.02.2009 г. по гр.д. № 5911/07 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че с прекратяването на производството по иск за собственост всички процесуални действия се обезсилват с обратна сила, като отпадат и всички правни последици от предявяването на иска, каквито са спирането и прекъсването на давността. Поради това в случаите, когато производството по иска за собственост, предявен от собственика против владелеца, е било прекратено, давността не се смята за прекъсната. Настоящият състав намира тази практика за правилна. Основанията за прекъсване на давността, изчерпателно уредени в чл. 116 ЗЗД, са приложими по отношение на придобивната давност по силата на чл. 83 ЗС, който изрично препраща към тях. Съгласно чл. 116, б.”б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или оттегляне на иска/. С оглед на изложеното, в нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел, че с предявяване на иска за собственост, по който е било образувано гр.д. № 2720/07 г. по описа на Пловдивския районен съд, е прекъсната започналата да тече в полза на касаторите придобивна давност. След като производството по това дело е било прекратено, т.е. същото не е приключило с решение за уважаване на иска, придобивната давност не се счита за прекъсната съгласно чл. 116, б.”б” ЗЗД. В нарушение на материалния закон е и изводът на въззивният съд, че придобивната давност е била прекъсната с подаването от една от ищците на молба до [община] за попълване на кадастралната основа с възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот. Това действие не може да се подведе под нито една от хипотезите на чл. 116 ЗЗД. Инициирането на административна процедура по нанасяне на възстановения имот в кадастралния план не е равнозначно на предявяване на иск, нито представлява предприемане на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.”в” ЗЗД, тъй като тази процедура не е свързана с разрешаване на спорове за собственост, нито е насочена към принудително отнемане на имота от владелеца и предаването му на собственика. В тази връзка неправилно е преценено и доказателственото значение на намиращия се в кориците на приложеното към настоящото адм. д. № 16719/07 г. по описа на Административен съд- [населено място] протокол № 318 от 31.08.2006 г. за въвод във владение. Като съставен на основание чл. 30, ал.2 ППЗСПЗЗ същият отразява само, че е извършено трасиране на място на границите на възстановения имот, но не доказва, че е била преустановена фактическата власт на досегашния владелец чрез отнемане на имота и предаването му на собствениците. Такива твърдения не са били наведени и от ищците. Като е приел, че ответниците не са придобили по давност процесния имот поради това, че придобивната давност е била прекъсната и към момента на предявяване на иска обективно не е изтекъл необходимият за това срок по чл. 79, ал.1 ЗС, въззивният съд не е изложил съображения относно границите на имота, който е владян от ответниците и по- конкретно, дали този имот включва и възстановената на ищците част от УПИ ..- “Т.. Този въпрос е от съществено значение за изхода на спора предвид данните по делото, че отреждането на терени за нуждите на З.” Н. В.”, от който черпят права ответниците, е извършено на два пъти- първоначно е отреден терен с площ 21 300 кв.м, който е усвоен - върху него попадат производствените и административните сгради на предприятиято, а впоследствие е отреден и терен за разширение на завода, който е включен в границите на УПИ .. и заема южната му част, и върху който попада възстановеният на ищците. Това налага въззивното решение да бъде отменено и на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изследва осъществяването на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 17 от 04.01.2012 г. по в.гр.д. № 717/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ч+3ЛЕНОВЕ: