Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№201

гр. София, 14.06.2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5080 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца К. М. В., подадена и в качеството му на ЕТ „Диас-66 – К. В.“, и ищцата Е. М. В., срещу решение № 906/27.07.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 3917/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 4309/17.07.2020 г. по гр. дело № 8119/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), е отхвърлен, предявеният от двамата жалбоподатели срещу „Юробанк България“ АД, иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответната банка, че ищеците-касатори не ѝ дължат, поради настъпила погасителна давност, следните суми: сумата 160 251.92 EUR – главница, сумата 14 267.47 EUR – лихва за периода 21.03.2011 г. - 27.10.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, такси в размер 30.69 EUR и 798.85 лв., както и разноски в размер 11 490.05 лв., претендирани по изп. дело № 20117860402768 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. М. с рег. № 786.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
С жалбата и изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите Владимирови са направили искане за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, образувано по следния правен въпрос: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. В изложението на жалбоподателите, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран (наред с други) и следният правен въпрос: тече ли погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес и от кога. С отговора на касационната жалба, подаден от ответната „Юробанк България“ АД, също е направено искане за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Двата посочени по-горе правни въпроса са от значение за изхода на спора по делото и са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. При разрешаване на основния спорен въпрос по делото относно изтичането на погасителната давност, САС е приел, че до постановяването на тълкувателно решение (ТР) № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в отношенията между страните следва да бъдат приложени постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., т.е. – до 26.06.2015 г., по време на образуваното процесно изпълнително дело по отношение на вземането, за чието събиране е образувано изпълнението, давност не тече. Позовавайки се на решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, апелативният съд е приел, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение и даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Въззивният съд е изтъкнал, че не е оправомощен да спира производството поради образуването на тълкувателно дело, което може да стори само касационната инстанция, поради което е приел, че въпреки образуването на ново тълкувателно дело за разрешаване на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., той следва да разреши спора, прилагайки закона и актовете по тълкуването му, които счита, че са приложими към конкретното спорно правоотношение. В тази връзка САС е изложил съображения, че изхожда от положението, че моментът, от който започват да действат тълкувателните актове, които могат да бъдат прилагани само във връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, не е уреден нормативно. Намерил е, че първоначално приетите тълкувателни постановления и решения имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила – счита се, че тя е имала съдържанието, което впоследствие е посочено в тълкувателните актове. Относно тълкувателните постановления и решения, с които се обявява за изгубило сила дадено тълкуване и се прави ново тълкуване на правна норма, различно от това по предшестващия тълкувателен акт, въззивният съд е достигнал до извода, че те стават задължителни (чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) и имат действие от момента, в който са постановени и обявени, откогато се изоставя предходното тълкуване. С оглед това съдът е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателите-ищци, с които те отричат действието на разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, от датата на обявяването му, като изхождат от принципното действие на един тълкувателен акт. По тези съображения въззивният съд е приел, че нова погасителна давност за процесните вземания, за чието събиране е било образувано изпълнителното производство, е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е била прекъсната с извършване на опис и оценка на обекта на изпълнение, с насрочването и извършването на публична продан. Съдът е приел също, че след 26.06.2015 г., като се изхожда от действията на взискателя, също не е настъпила перемпция, а от последното прекъсване на давността с извършването на последната публична продан през 2019 г., когато е започнала да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД), не е изтекла 5-годишната погасителна давност по отношение на процесните вземания.
На настоящия съдебен състав е и служебно известно, че с разпореждане от 20.02.2020 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което предмет на разглеждане е правният въпрос, посочен от касаторите, а именно: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Служебно известно е и че в заседание от 17.02.2022 г. ОСГТК на ВКС е преформулирало въпроса, както следва: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.“. Тази нова формулировка на въпроса не променя смисъла на същия и той остава обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното по настоящото дело решение. Другият посочен по-горе правен въпрос, формулиран от страна на жалбоподателите (тече ли погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес и от кога), който също е от обуславящо значение за крайния резултат по делото, също попада в предметния обхват на тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК, преди постановяването и обявяването на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по настоящото гр. дело № 5080/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: