1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр.София, 07.10.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 227/ 2020 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 249/ 21.04.2020 г. по настоящето дело по жалба на Д. С. Д. и Д. П. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 70 от 12.09.2019 г. по гр.д.№ 210/ 2019 г., с което по предявения от С. Д. Д. против жалбоподателите иск, квалифициран по чл.87 ал.3 ЗЗД, е развален до размер ј от 4/6 ид.ч. сключеният на 29.09.2015 г. с нотариален акт № ..., т...., рег.№ ..., н.д.№ 158/ 2015 г. на нотариус рег.№ ... договор, с който Д. Г. С. прехвърля на Д. С. Д., по време на брака й с Д. П. Д., 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор ..., с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ ** кв.м., ведно с прилежащо избено помещение от ** кв.м. и самостоятелен обект в сграда – гараж с идентификатор ..., с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ ** кв.м. срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката в бъдеще, лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега при старост и болест. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос налице ли е неизпълнение на задължение по сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако приобретателят не е живял заедно с прехвърлителя и ако грижи за прехвърлителя след сключването на договора са полагали и други негови близки роднини. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. Поемането на други задължения, включително задължение да се живее общо домакинство, не може да се предполага (решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/ 2009 г., ІV г.о.). Заживяването в общо домакинство може да стане по предложение на една от страните и приемане от другата – никоя от страните не е длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да приеме предложението (решение № 20/ 13.03.2019 г. по гр.д.№ 2298/ 2018 г., ІV г.о.). Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който не е готов да следва. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да претендират последиците от неизпълнение на договора (решение № 863/ 22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/ 2009 г., ІV г.о., решение № 20/ 13.03.2019 г. по гр.д.№ 2298/ 2018 г., ІV г.о.). Постигнатото съгласие за поемане на задължение за гледане от един от близките на прехвърлителя не предполага забрана други близки също да полагат грижа за него. Когато длъжникът по договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е подпомаган от други близки, това само по себе си не съставлява неизпълнение на поетото към кредитора задължение. Нито е възможно, нито е в интерес на кредитора другите му низходящи да са изолирани от грижата за него (решение № 203/ 22.10.2014 г. по гр.д.№ 1376/ 2014 г., ІІІ г.о.) Предвид така установената практика обжалваното решение по иска за разваляне на договора, сключен между наследодателя на ищеца и ответницата по време на брака й с ответника, е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че прехвърлителката не била получила издръжка и гледане в уговорения обем, защото била преместена от приобретателката от личното жилище, където е разполагала с пълна самостоятелност и добри битови условия, в жилището на ответниците при по-лоши условия. Освен това съдът приел, че полаганите от ищеца грижи като низходящ на прехвърлителката са факт, нямащ значение за изпълнението на задълженията на ответниците по договора. Изводите са незаконосъобразни, тъй като промяната в мястото на живеене на прехвърлителя по договора може да съставлява неизпълнение на договора само ако е станала против волята му, а полагането на грижи от други близки на кредитора има значение за изпълнението на задължението на приобретателя, ако в резултат от това нуждата на кредитора е била удовлетворена. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Установено е по делото, че с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 29.09.2015 г. с нотариален акт № ..., т...., рег.№ ..., н.д.№ 158/ 2015 г. на нотариус рег.№ *** договор, Д. Г. С. прехвърлила на Д. С. Д., по време на брака й с Д. П. Д., 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор ..., с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ ** кв.м., ведно с прилежащо избено помещение от ** кв.м. и самостоятелен обект в сграда – гараж с идентификатор ..., с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ ** кв.м. Приобретателката, която е дъщеря на прехвърлителката, се задължила да поеме гледането и издръжката на последната в бъдеще, лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, при старост и болест. Непосредствено след сключване на договора прехвърлителката, която страдала от онкологично заболяване, се преместила от дома си в комплекс „Меден рудник”, който обитавала до този момент, в дома на ответницата. Последната, заедно със съпруга си, двете си деца и внуче обитавала двустаен апартамент, състоящ се от стая, хол и кухня. Прехвърлителката била настанена в кухнята, която се използвала и за спалня от ответницата. Макар че й било тясно, прехвърлителката била добре обгрижвана от дъщеря си и зет си и не изразявала оплаквания от бита. Двукратно – през пролетта и лятото на 2016 г. и непосредствено преди да почине, прехвърлителката се връщала в жилището си в комплекс „Меден рудник”, в които случаи ответницата я посещавала и носела храна и лекарства. В края на дните на прехвърлителката ответницата останала постоянно в жилището й да я гледа. Ищецът, който е внук на прехвърлителката, както и неговите близки, също полагали грижи за нея, когато тя се намирала в жилището в комплекс „Меден рудник”. За установяване на отношенията между прехвърлителката от една страна и приобретателката и нейното семейство от друга по делото са събрани свидетелски показания, частично противоречиви. От една страна свидетелите П. Г. и Ж. Д. свидетелстват, че за периодите от време, когато живеела в жилището в комплекс „Меден рудник”, прехвърлителката се оплаквала от теснотията и отношението на зет й към нея в моментите, когато отивала да живее с дъщеря си. Оплаквала се също от храната, която получавала и получавала грижи основно от семейството на ищеца. Съдът не кредитира тези показания, тъй като са заинтересовани - свидетелите са съответно съжителстващо на семейни начала лице и майка на ответника. Те обитават прехвърленото жилище и са пряко зависими от евентуалното разваляне на договора. Показанията им противоречат на показанията на останалите свидетели - Р. К. и К. М., които са незаинтересовани (първата е далечна роднина на ответницата, а втората няма родствени отношения със страните). Според показанията на тези свидетели прехвърлителката се чувствала добре в жилището на дъщеря си в периодите, когато след сключването на договора живеела там и не се е оплаквала от отношението към нея. Напротив, свидетелката М., която няма отношения със страните, а единствено е имала приятелство с прехвърлителката и я посещавала често, съобщава, че за въпросния период семейството на ищеца не полагало съществени грижи за приятелката й. Същата свидетелка съобщава, че след като е живяла с дъщеря си, прехвърлителката изрично заявила, че „добре било, хубаво са я гледали”. Никой от свидетелите не изнася в показанията си, че смяната на жилището на прехвърлителката или завръщането й в комплекс „Меден рудник” е станало против волята й. Също така няма противоречия между тях досежно обстоятелството, че медицинските грижи и лекарствата, необходими във връзка със здравословното състояние на прехвърлителката, са осигурявани от приобретателката по договора. С оглед установените факти от правна страна съдът приема искът за разваляне на сключения договор за неоснователен. Вярно е, че прехвърлителката и приобретателката по този договор не са живели в общо домакинство непрекъснато, но в договора няма уговорено такова задължение. Вярно е също, че прехвърлителката е била преместена от приобретателя при по-лоши битови условия в сравнение с дотогавашното й местоживеене, но това не е станало против волята й. Промяната е била обусловена от влошаващото се състояние на прехвърлителката и затрудненията в обслужването й през зимния период. Тя е била доволна от отношението към нея в другото жилище и е приела този начин на изпълнение на задълженията на приобретателката. Вярно е на следващо място, че докато е живяла самостоятелно в жилището си в комплекс „Меден рудник” (освен непосредствено преди кончината й) прехвърлителката не е била посещавана от приобретателката всеки ден и някакви грижи за нея са полагали и ищецът и семейството му. Прехвърлителката обаче не е възразила срещу този начин на изпълнение на задължението и го е намирала удовлетворителен, а фактът, че и други близки освен приобретателката са полагали грижи за нея, не води до извод за съществено неизпълнение на задълженията по договора. Такова неизпълнение съдът не установява, съответно приживе за прехвърлителката не е възникнало потестативното право да развали договора едностранно. Ищецът няма как да е получил такова право (в рамките на наследствените му права) по реда на наследствено правоприемство, щом то не е било част от имуществото на наследодателката. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 70 от 12.09.2019 г. по гр.д.№ 210/ 2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.87 ал.1 вр. ал.3 ЗЗД, предявен от С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица], против Д. С. Д., ЕГН [ЕГН] и Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] за разваляне до размер ј от 4/6 ид.ч. на сключения на 29.09.2015 г. с нотариален акт № ..., т.., рег.№ ...., н.д.№ 158/ 2015 г. на нотариус рег.№ ... договор, с който Д. Г. С. прехвърля на Д. С. Д., по време на брака й с Д. П. Д., 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор ..., с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ .. кв.м., ведно с прилежащо избено помещение от ** кв.м. и самостоятелен обект в сграда – гараж с идентификатор ..., с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с площ .. кв.м. срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката в бъдеще, лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега при старост и болест. ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица] да заплати на Д. С. Д., ЕГН [ЕГН] и Д. П. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] 3 011,88 лв (три хиляди и единадесет лева, осемдесет и осем стотинки) разноски за производството пред всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: