РЕШЕНИЕ                                         № 301      гр.София, 27.04.2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в публично заседание на дванадесети април две хиляди и десета година в състав:                           Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:  Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 3251 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А” А. , гр. С. срещу решение № 109 от 30.05.2008 г. по гр.д. № 721/2007 г. на Окръжен съд-Сливен, с което е оставено в сила решение № 191 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 272/2007 г., на Районен съд – гр. Н. и са уважени предявените от Ц. С. И. , Ж. К. И. и В. К. Ф. срещу „А” А. , гр. С. искове за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законните лихви от увреждането до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.200, ал.1 от К. на труда (КТ). Касационно обжалване е допуснато с определение № 48 от 30.10.2008 г., тъй като поставеният материалноправен въпрос във връзка с предмета на конкретния спор за изискванията на закона при ангажиране отговорността на работодателя в случаите на съпричиняване и определяне размера на обезщетението е решен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд. Ответниците по жалбата Ц. С. И. , Ж. К. И. и В. К. Ф. са представили писмена защита и са оспорили доводите на касатора с твърдения за неоснователност. Претендират се разноски по делото. Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване материалноправен и процесуалноправен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че К. И. К. работил по трудов договор при ответното дружество като шофьор на товарен автомобил. На 28.10.2005 г. в изпълнение на възложения му от работодателя международен превоз на стоки, товарният автомобил и прикаченото към него ремарке са паркирани в двора на предприятието в гр. Ш.. При опит да ремонтира спирачната система на полуремаркето на товарния автомобил след натоварването му, когато шофьорът е бил под него, подпрения с камък автомобил се придвижил напред и го прегазил, в резултат на което настъпила смъртта на К. Съобразявайки заключенията на съдебните експерти съдът е възприел техните констатации, че е изпълнявано рутинно регулиране на спирачната система и няма основание да се приеме съпричиняване за вредоностния резултат. Решаващият състав е мотивирал крайните изводи на своето решение обстоятелството, че проявеното невнимание от пострадалия при подсигуряване на автомобила не може да се квалифицира като „груба небрежност”, с оглед на което е отхвърлил възражението за съпричиняване и е присъдил претендираното обезщетение в полза на неговите наследници по закон – преживяла съпруга и дъщери. Касационната жалба на „А” А. , гр. С., чрез адвокат З срещу решението по гр.д. № 721/2007 г. на Окръжен съд-Сливен съдържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон , тъй като не е зачетена доказателствената стойност на официалните документи по следственото дело. Изложени са съображения за неправилна преценка на събрания доказателствен материал, с оглед на което е направен и погрешния извод за липсата на съпричиняване от работника, с което е нарушен материалния закон, тъй като не е съобразен принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендират се разноски по делото. Жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивният съд правилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото във връзка с инцидента на 28.10.2008 г., но е направил частично незаконосъобразни правни изводи. Законосъобразно са приети за безспорни обстоятелствата, че пострадалият е бил в трудово правоотношение с ответника, а увреждането е причинено при и по повод изпълнение на трудовите функции, поради което е налице трудова злополука. Основният спорен въпрос от значение за изхода на правния спор е бил във връзка с направеното възражение на процесуалния представител на ответника за допринасяне на увреждането от работника. Неправилно въззивният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване, като е приел, че отговорността на работодателя не следва да се намали, тъй като пострадалият не е допуснал груба небрежност и с поведението си не е допринесъл за вредоносния резултат. От данните по делото е установено, че с възлагането на превоз от работодателя, към товарния автомобил на пострадалия е прикачено друго полуремарке, в което не е имало специални приспособления за подсигуряване на товарната композиция срещу самопридвижване, независимо, че по длъжностна характеристика е негово задължение да се грижи за техническата изправност, поддържането и ремонта на автомобила, за което следва да вземе незабавно мерки. От друга страна, на паркинга в двора на предприятието е било забранено извършването на каквито и да било ремонтни работи върху автомобилите по време на техния престой, а според протокола за технически преглед от 01.11.2005 г., спирачната система на влекача и полуремаркето е била изправна. Следователно, действията на пострадалия е следвало задължително да се извършват в сервиз и е било недопустимо извършването им в двора на предприятието, още повече когато композицията е с товар. При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин и в приложеното следствено дело № 399/2005 г., необосновано въззивният съд е приел, че пострадалият не е допринесъл за настъпването увреждането и е отхвърлил възражението на ответника за намаляване на обезщетението при условията на чл.201, ал.2 от КТ. Установените по делото обстоятелства не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което правния спор следва да се реши по същество. В случая, отговорността на работодателя за обезщетение от трудова злополука следва да се намали с оглед допринасяне на увреждането от пострадалия. Работодателят е възложил международен превоз на водача на товарния автомобил с полуремарке, което има неизправна ходова част, а от своя страна, пострадалият е предприел ремонтни работи на място, което не е предназначено за тази цел. Следователно и двете страни са отговорни за инцидента в равна степен, поради което възражението за съпричиняване следва да се приеме за основателно, а отговорността на работодателя да се намали съобразно вината на страните допринесли за увреждането. Когато определя обезщетението за неимуществените вреди съдът взема под внимание всички обстоятелства, които са довели до причиняването на вредите в конкретния случай. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз основа на установеното в конкретния фактически състав противоправно поведение на работника и отговорността на работодателя, в резултат на което са причинени вредите. Семейството на пострадалия преживяло много тежко трагедията (свидетелят П. ) – неговата съпруга рухнала психически, тъй като с него били сплотени като семейство, което основно той издържал. След инцидента с фатален край, жена му се състарила (свидетелят З. ), а поради липсата на доходи тя живеела заедно с едната или с другата дъщеря, които до този момент също били издържани от пострадалия. С оглед общоприетия критерии за справедливост при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, настоящият състав на ВКС счита, че дължимото обезщетение за неимуществените вреди от трудовата злополука, в резултат на което е починал наследодателят на ищците, е в размер на 50 000 лева за всеки от преките наследници, но предвид установените обстоятелства за съпричиняване от пострадалия, работодателят дължи обезщетение за преживяните болки и страдания на Ц. С. И. в размер на 20 000 лева, на Ж. К. И. – 25 000 лева и на В. К. Ф. - 25 000 лева, които се дължат със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумите и разноски пред настоящата инстанция в размер на 3600 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 30.05.2008 г. по гр.д. № 721/2007 г. на Окръжен съд-Сливен. ОСЪЖДА „А” А. , гр. С. да заплати на Ц. С. И. , Ж. К. И. и В. К. Ф. разноски по делото в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.