Ключови фрази
освобождаване от внасяне на държавна такса * публични вземания


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 91


гр. София, 12.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2229 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 165 от 19.05.2015г., постановено по ч. т. д. № 118/2015г. от Апелативен съд - Бургас, с което: /1/ е оставена без разглеждане частна въззивна жалба на общината срещу определение № 88 / 26.03.2015г. по т.д. № 82/ 2014г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е оставена без движение депозираната от общината въззивна жалба против постановеното първоинстанционно решение № 4 / 06.03.2015г. и /2/ е оставена без уважение частната жалба на общината против посоченото определение в частта, с която е оставено без уважение искането на общината за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 6 189,34 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл.84, т.3 ГПК. Сочи, че с цитираната разпоредба е установено правилото, че държавата и общините във всички случаи се освобождават от заплащане на държавни такси, като въведеното изключение от това правило се отнася само до искове за частни общински вземания и вещи частна общинска собственост. В случая не е налице посоченото в чл.84, т.3 ГПК изключение, тъй като е предявен от общината иск срещу ответниците за прогласяване нищожността на сключен между същите договор за цесия.
Ответниците по частната жалба, считат, че частната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва оставянето без разглеждане на частната въззивна жалба, и неоснователна в останалата част, спрямо която се поддържа, че не се доказват наведените основания за допускане на определението до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Твърдението за недопустимост на жалбата в частта, в която се обжалва оставянето без движение на депозираната от общината въззивна жалба против постановеното първоинстанционно решение № 4 / 06.03.2015г. е неоснователно. Актът на въззивния съд в тази част, преграждащ разглеждането на частната въззивна жалба, подлежи на основание чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.3 ГПК на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2, т.2 ГПК. В останалата част атакуваното определение се обжалва по реда на чл.274, ал.3 вр. чл.280 ГПК.
Въззивният съд е приел, че жалбата срещу определението в частта, с която е оставена без движение въззивната жалба е недопустима, тъй като е насочена против акт, който не подлежи на инстанционен контрол.
В тази част обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като определението, с което се оставя без движение въззивната жалба за внасяне на държавна такса е по движение на делото, няма преграждащ характер, съответно не е предвидена в закона изрично неговата обжалваемост, поради което не са налице предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за осъществяване на инстанционен контрол на определението за без движение.
Жалбата против определението, с което е оставена без уважение молбата на общината за освобождаване от държавна такса е счетена за неонователна, по съображения, че исковете не са за публични задължения по см. на чл.162 ДОПК, от което е изведено, че липсва основание по чл.84, т.3 ГПК за освобождаване на общината от заплащане на държавната такса по въззивната жалба.
Спрямо поставения въпрос от касатора въпрос за приложението на чл.84, т.3 ГПК, е налице, както общото, така и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. Наведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не се доказва, тъй като посочената практика е относно приложението на чл.84, т.1 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос, настоящият състав приема следното:
В решение № 3 / 08.07.2008г. по конституционно дело № 3 / 2008г. Коституционният съд на Република България е приел, че в чл.84 ГПК от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси, а не вида на правния субект. Мотивирано е, че за общините освобождаването от заплащане на такси по чл.84, т.3 ГПК се отнася само до искове за публични общински вземания и за права върху вещи, публична общинска собственост, по аргумент на противното от изключението /частни вземания и собственост/, за което не се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на общинската собственост на публична и частна. В тези две хипотези освобождаването от държавни такси се обосновава с характеристиката на обектите на публична собственост и публичните вземания на общините, като първите задоволяват обществени потребности от общонационално или регионално значение чрез общо ползване или са предоставени на органите на общинската администрация за изпълнение на функциите им, а вторите – за финансиране на общинските дейности. Посочено е, че създаването на привилегия при процесуалната защита чрез освобождаване от държавна такса, основана не на публичната собственост и вземания, при процесуалната защита на посочените в чл.84, т.1 и т.3 ГПК субекти, е нарушение на принципа на равнопоставеност на субектите на частното право. Тези постановки са застъпени и в съобразителната част на т.10 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, относно приложението на чл.84, т.1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения относно критерия, от който се извежда правото на освобождаване от плащане на такса, настоящият състав дава следния отговор на поставения процесуалноправен въпрос: Общините са освободени от заплащане на държавна такса по чл.84, т.3 ГПК само в случаите, когато предмет на делото са публични вземания или права върху вещи, публична общинска собственост.
Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с отговора на поставения въпрос, поради което, обжалваното определението, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [община] против определение № 88 / 26.03.2015г. по т.д. № 82/ 2014г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е оставено без уважение искането на общината за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 6 189,34 лева, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 165 от 19.05.2015г., постановено по ч. т. д. № 118/2015г. от Апелативен съд - Бургас, в частта, с която е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на [община] срещу определение № 88 / 26.03.2015г. по т.д. № 82/ 2014г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е оставена без движение депозираната от общината въззивна жалба против постановеното първоинстанционно решение № 4 / 06.03.2015г.
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 165 от 19.05.2015г., постановено по ч. т. д. № 118/2015г. от Апелативен съд - Бургас, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [община] против определение № 88 / 26.03.2015г. по т.д. № 82/ 2014г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е оставено без уважение искането на общината за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 6 189,34 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 165 от 19.05.2015г., постановено по ч. т. д. № 118/2015г. от Апелативен съд - Бургас, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [община] против определение № 88 / 26.03.2015г. по т.д. № 82/ 2014г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е оставено без уважение искането на общината за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 6 189,34 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.