4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 14 София, 26.01.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Гълъбина Генчева при участието на секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 5163 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по подадената от А. Н. В., Б. К. Ш. и П. Р. Р., чрез процесуалния им представител адв. С. А. от САК, молба за отмяна на решение №263583 от 02.06.2021 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав по гр.д.№ 13604/2019 г. С решението, постановено от Софийски градски съд, е отменено първоинстанционното решение и вместо това са отхвърлени предявените от етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда, с административен адрес в [населено място], [улица], срещу Ц. И. Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗУЕС, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за имуществени вреди за нанесени щети на общите части на сградата в режим на етажна собственост в размер на 3200 лв. (обезщетение за ремонт на асансьор), сумата от 1000 лв. (обезщетение за пребоядисване на стълбище), сумата от 500 лв. за допълнително почистване на асансьор и стълбище, както и сумата от 300 лв. за допълнително заплащане за почистване извън определения график, които вреди са в резултат от извършени ремонтни работи в собствения на ответника апартамент №17, находящ се на етаж 6 в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], като етажните собственици на самостоятелни обекти в сградата с административен адрес в [населено място], убл.“В.“ №39, са осъдени да заплатят на Ц. И. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 630 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 580 лв., представляваща разноски във въззивното производство. Молителите твърдят, че на 29.10.2021 г. на А. Н. В., в качеството му на управител на етажната собственост на [улица] [населено място], е връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Р. М. по изп.д.№20217900401745, съгласно която са поканени етажните собственици на обекти в етажната собственост да заплатят на Ц. И. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 630 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство и 580 лв. разноски във въззивното производство съгласно издаден изпълнителен лист от 29.07.2021 г. по гр.д.№ 36090/2018 г. на СРС, като с поканата за доброволно изпълнение на А. В. е наредено в качеството му на управител на ЕС в 14 дневен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение, да представи в кантората на ЧСИ данни за собствениците (трите имена и ЕГН), както и броят им, с цел предприемане на съответни принудителни действия. Поддържат, че исковата молба, съгласно която е образувано гр.д.№36090/2018 г. по описа на СРС, била от етажната собственост на [улица], която има самостоятелна правосубектност да се представлява от управителя на ЕС по въпроси, свързани с управлението на същата, за което е било взето и съответното решение по реда на ЗУЕС. И съответно в съдебното производство пред СРС и СГС ищец и въззиваема страна винаги е била етажната собственост и никога в производството не са конституирани етажни собственици на самостоятелни обекти в ЕС. Осъдителният диспозитив на решение №263583/02.06.2021 г. на СГС, II-А въззивен състав по гр.д.№ 13406/2019г., с който са осъдени етажните собственици на самостоятелни обекти в сградата да заплатят на Ц. И. Д. направените по делото разноски, считат за недопустим, като излагат съображения, че и в правната теория няма такова понятие, а има собственици на самостоятелни обекти в етажна собственост, които трябва да са упоменати с име и адрес. С оглед на това поддържат, че е налице едно недопустимо съдебно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист. И тъй като в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в ЕС никога не са били призовавани лично за съдебните заседания и никога не са могли да осъществят защита в проведените съдебни заседания, считат, че е нарушено правото им на защита в съдебния процес и е налице изпълнителен титул, а именно издаден изпълнителен лист от 29.07.2021 г. по гр.д.№ 36090/2018г., който е недопустим и нарушава правата им на защита. По тези съображения поддържат, че за тях е налице правен интерес от депозиране на молба за отмяна на основание чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК, тъй като са трети лица спрямо които решението има сила, независимо, че не са били страна по делото, като понастоящем е образувано изп.д.№ 2021790041745 срещу етажните собственици на обекти в етажната собственост, като управителят е задължен да представи данни за собствениците (трите имена и ЕГН), както и за броя им с цел предприемане на съответните принудителни действия, в противен случай подлежи на глоба на основание чл. 93, вр. чл. 91 ГПК. Молят също така да бъдат спрени принудителните действия и извършването на опис по изпълнително дело 2021790041745 по описа на ЧСИ Р. М. до приключване на производството по подадената от тях молба за отмяна. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата Ц. И. Д., чрез процесуалния си представител адв.С. А. от САК, изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на предвидения в ГПК тримесечен срок от узнаване на решението. Поддържа също така, че молбата е и неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Така наведените в молбата за отмяна доводи сочат на оплаквания за недопустимост на постановения от Софийски градски съд съдебен акт, които могат да бъдат навеждани само по пътя на обжалването, т.е. по пътя на инстанционния съдебен контрол, но не и по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Както ОСГТК на ВКС приема в мотивите към ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. (т. 3), отмяната е съдебно производство (процесуален способ) за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предметът на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е съдебен акт (влязло в сила решение), резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно, т.е. като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Както всяко съдебно производство, отмяната е въведена в ГПК с конкретна цел, обуславяща нейната същност - защитата на страните срещу порока на влязлото в сила решение: неправилността на съдебния акт. Следва да се отбележи също така, че доколкото молбата за отмяна е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, срокът за подаването ѝ започва да тече от момента на влизане на този съдебен акт в сила. И тъй като постановеното от Софийски градски съд решение е постановено и влязло в сила на 02.06.2021 г., подадената на 09.11.2021 г. молба за отмяна следва да се приеме и за просрочена. Молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като на Ц. И. Д. бъде присъдена сумата от 300 лв., представляваща направените по делото разноски. И тъй като подадената от А. Н. В., Б. К. Ш. и П. Р. Р. молба за отмяна е недопустима, искането за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, следва да бъде оставено без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Н. В., Б. К. Ш. и П. Р. Р. за отмяна на решение №263583 от 02.06.2021 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав по гр.д.№ 13604/2019 г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на решение №263583 от 02.06.2021 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав по гр.д.№ 13604/2019 г. в частта му за разноските. ОСЪЖДА А. Н. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.2, Б. К. Ш., ЕГН [ЕГН], от [населено място] [улица], ет.3, ап.7 и П. Р. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на Ц. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап. 19, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направените по делото разноски. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС. Председател: Членове: