1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА №. 50145 София, 02.02.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 1678 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Е. П. Н. чрез адв. П. К. обжалва решение № 260064 от 20.04.2021 г. по т.д. 590/20 г., Апелативен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен искът й с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 100 000 лв до 150 000 лв, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, причинени й при ПТП на 15.05.2019 г. Навежда доводи за неправилност на въззивното съдебно решение, които могат да се отнесат към позоваване на нарушения, представляващи отменителни основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Освен това излага подробни съображения относно неправилното приложение на чл. 52 от ЗЗД, като поддържа, че в случая съдът не бил приложил точно нормата и не бил отчел всички релевантни критерии, за да определи точния размер на обезщетението. Моли да се отмени решението на въззивния съд за разликата над присъдения размер до 150 000 лв. Претендира заплащане на разноски. Ответникът ЗД „Евроинс“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че обезщетението следва да се определи като се вземат предвид конкретните увреждания и се направи преценка с оглед сходни случаи. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 298 от 13.05.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на посоченото решение на Апелативен съд – Варна, в частта, над присъденото обезщетение от 100 000 лв до напълно предявения размер от 150 000 лв. За да определи конкретния размер на обезщетението от 100 000 лв и да отхвърли иска за разликата до напълно предявения размер от 150 000 лв, въззивният съд е приел, че е установена отговорността на застрахователя, на основание сключения договор за „Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил С. М.. Установени са извършването на противоправно и виновно поведение и начинът на извършване на деянието – ищцата, в качеството й на пешеходец, пресичаща върху пешеходна пътека, е блъсната от управлявания от водача лек автомобил. Установените факти, възприети от въззивния съд са следните: решението на Окръжен съд - Търговище в частта, досежно присъдения размер от 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е влязло в законна сила, поради което съдът е приел, че е установено противоправното поведение и вината на водача на лекия автомобил, както и наличие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по силата на който е определена отговорността на застрахователното дружество-ответник по иска. Предвид спорния предмет пред въззивната инстанция, въззивният съд е изследвал получените увреждания от пострадалата, както и преживените от нея психически страдания, изследвани са засягане целостта и здравето на тялото, както и възприемането на тези увреждания от пострадалата. Така е прието, че ищцата е хоспитализирана по спешност в отделение КАИЛ, тъй като животът й е бил във временна опасност. С помощта на вещите лица са установени конкретните увреждания, които са в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие: травматичен шок, обусловил временно разстройство на здравето, опасно за живота; счупване на свода и на основата на черепа с контузия на мозъка, лека степен, които са в състояние да застрашат временно живота на пострадалата и да оставят трайни последици за здравето за цял живот; многофрагментно счупване на таза, ангажиращо дясната ямка на тазобедрената става, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от три месеца, счупване на дясна орбита и на дясна илиячна кост, продължително обездвижване към 4 месеца, обусловило заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Отчетени са продължаващото затруднение при движението и обслужването й в период, повече от една година след произшествието, липсата на завършило лечение и рехабилитация и към настоящия момент, останалото невъзстановено движение на горния и долния десни крайници, съпроводено с накуцване и продължаващи болки, развития церебрастен посттравматичен синдром, изразяващ се в периодично главоболие, обща отпадналост, световъртеж и тежка уморяемост. Отчетена е обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и застрахователните лимити към 15.05.2019 г. Съгласно 432, ал. 1 от КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за които водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. А това означава, че установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. По отношение на неимуществените вреди и в случаите на чл.432, ал. 1 от КЗ, на основание чл. 52 от ЗЗД, обезщетението се определя от съда по справедливост. По тълкуване на чл. 52 от ЗЗД е приета т. II от ППВС 4/68 г., като е формирана и каузална практика, обективирана в решения на ВКС, ТК, решение № 127 от 29.10.2015 г. по т.д. 1882/14 г., решение № 35 от 12.4.2016 г. по т.д. 3515/14 г., решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. 486/12 г., решение № 130 от 9.7.2013 г. по т.д. 669/12 г., която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно дадените разяснения, за да е определено по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД, обезщетението, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. В така посочените решения, нормата на чл. 52 от ЗЗД е тълкувана при нейното приложение и определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като е прието, че понятието „справедливост“, използвано от законодателя, не е абстрактно. В случаите на настъпили неимуществени вреди, причинени от телесни увреждания, съдът при определяне на обезщетението по справедливост следва да прецени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия, промяната в начина на живот, отражението върху професията. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост само тогава, когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия. Всички тези обстоятелства съдът следва да прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед паричния характер на обезщетението, е определящ от икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимитите на застрахователно покритие и минимална работна заплата. С оглед тълкуването на чл. 52 от ЗЗД, съобразно действителното й съдържание, така както е разяснено в посочената задължителна и трайна практика на ВКС, в конкретния разглеждан случай, въззивният съд е направил преценка на доказателствата по делото, но се е отклонил от тълкуването на чл. 432, ал.1 от КЗ вр. чл. 52 от ЗЗД, в посочения смисъл в задължителната и трайна практика на ВКС, с което е постановил решение в нарушение на материалната норма, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. При определяне на конкретния размер на обезщетението, въззивният съд се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВКС, съответно от правилното приложение на чл. 52 от ЗЗД, като не е отчел начина на настъпване на деянието, пресичане на пешеходна пътека,при която ищцата е била уязвим участник в движението, на място, където би следвало да бъде защитена, в светлата част на деня. От удара пострадалата е получила изключително сериозно засягане на здравето, което е било с временна опасност за живота, което макар и да е посочено, не е отчетено при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Не са преценени правилно уврежданията, които са изброени – счупване с хлътване на костен фрагмент към черепната кухина, с контузия на мозъка в лека степен, счупване на лявата слепоочна кост на черепа, малък епидорален излив в лявата слепоочна област. Въззивният съд е следвало да прецени, че това увреждане е обусловило временна опасност за живота на пострадалата и се е отразило на състоянието на здравословния и социален живот изцяло. Не са оценени правилно лечението на посочената травма, което е медикаментозно, както и продължителното възстановяване. Последното е станало в продължение на 6 месеца, като са останали лесна уморяемост, раздразнителност, нарушаване на емоциите, нарушение на съня, намаляване на паметта. Счупване на аркуса на лявата яблъчна кост , която е в състава на горната челюст, е затруднило дъвченето около 30-45 дни и е осъществило затрудняване на храненето. Полученото многофрагментно счупване на таза, ангажиращо дясната ямка на тазобедрената става, е обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 3 месеца, счупването на дясната орбита и дясна илиячна кост, и счупването на дясната раменна кост са увреждания, причинили на пострадалата затрудняване на движението на десните долен и горен крайник за около 2-3 месеца и в този смисъл е осъществен медико-биологичния признак на трайно затрудняване на движението им. Операции са били извършени на дясната раменна кост и на таза, като са извършени общо 4 интервенции. Лечението не е завършено като предстои изваждане на металната остеосинтеза на раменната кост и предстоящо раздвижване. Не са преценени правилно и всички лечения, проведени за оздравяване на ищцата. Проведеното лечение е както следва – интензивно за периода от 15-17.05.2019 г. в интензивно отделение, след което е проведено лечение за периода от 17.05.2019 г. до 22.05.2019 г. със закрита репозиция, като на долен десен крайник е поставена директна скелетна екстензия 8 кг. Впоследствие е проведено оперативно лечение с плака и винтове на фрактурата на тазобедрената става. Осъществени са операция на дясната раменна кост и рехабилитационни процедури, продължили 2 месеца. По време на лечението се е наложил прием на множество лекарства, част от които са били обезболяващи. Възстановяването е проведено за период от около 1 година, като вследствие на пътно-транспортното произшествие и след проведеното лечение остатъчно е установено разместване на фрактура в лява темпорална област, неразместена фрактура на лява орбита. Заключението на вещото лице е, че походката е самостоятелна, с леко накуцване на десния крак, лека хипотрофия на мускулатурата на десния крак. Освен това са останали последици - оперативен белег в областта на дясната илиячна кост с кос ход 7 см. Болезнено ограничени са движения в дясната става S 0-0-80 гр при норма 15-0-120 гр, ротация 20-0-5, норма - 0-45, абдуцикя 25 гр, при норма 45 [населено място] белези от около 2-3 см по предното лице на дясната раменна става и в средна трета на брахиума 6-7 см. След проведеното лечение е установено наличие на непълно възстановяване на здравето на ищцата, като са установени болезнено ограничени движения в дясната раменна става, затрудняващи функцията на десния горен крайник – странично отвеждане до 45 градуса, при норма 90 гр. и силно ограничена ротация, предно и задно увреждане. Това увреждане на раменната става в посочените градуси означава, че ищцата не може да обслужва тялото си, конкретно не достига до лицето си. Дясната ръка няма добри движения, като предстои изваждането на металната остеозинтеза и провеждане на рехабилитация. Ограничени са движенията й в дясната тазобедрена става. Затруднява се клякането и ходенето, бягането е невъзможно. Не се очакват подобрения на здравословното й състояние. В резултат на черепно-мозъчната травма и получената мозъчна контузия, е получила церебрастен посттравматичен синдром, изразяващ се в периодично главоболие, обща отпадналост, световъртеж и лесна уморяемост, които продължават. На същата е назначена терапия, която трябва да се изпълнява до края на живота й, според обясненията на пострадалата ищца, по реда на чл. 176 от ГПК. Предвижданата операция на раменната става за изваждане на металната остеосинтеза, не е факт, който е осъществен, а ще се осъществи евентуално и не се взема предвид при преценка общо претърпените болки и страдания от ищцата. При съвкупната преценка на всички увреждания и проведени лечения, следва да се отчете, че ищцата за период от 1 година от датата на увреждането - 15.05.2019 г., е претърпяла - в началото животозастрашаващо състояние, а впоследствие е следвало да преодолее последиците от тежките увреждания, операции и възстановяване. Няма данни за пълно възстановяване, напротив налице са данни за трайно засягане на здравето на пострадалата, с последици относно общото й състояние, както и относно начина й на живот. Видно от доказателствата по делото към момента на произшествието през 2019 г., пострадалата е била на 72 години, независима, активна и грижеща се за семейството си жена. След произшествието, освен силно негативното засягане на здравето на ищцата, е налице и прекъсване на независимостта й - зависи от други хора, като е невъзможно да се самообслужва и да води независим и активен живот. С оглед претърпените увреждания, ищцата е силно потисната, като се страхува да преминава пешеходната пътека, на която е станало произшествието. Престанала е да членува в туристически дружества и е прекратила излетите в планината. Не й е възможно да си достигне лицето, да се измие, да се обуе, да изпълнява елементарни действия, за което й е необходима помощ. Поради това, че съдът не е дооценил в достатъчна степен всички обективни обстоятелствата, които са от значение за определяне на точния еквивалент на парично обезщетение, въззивното съдебно решение подлежи на отмяна в обжалваната част, като настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетението, който следва да се определи на основание чл. 52 от ЗЗД, е 120 000 лв. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени частично за разликата над сумата от 100 000 лв. до сумата от 120 000 лв. и вместо него да се постанови ново, с което да се присъди обезщетение, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в допълнителен размер от 20 000 лв. В останалата обжалвана част решението на въззивния съд следва да се остави в сила. При този изход на спора на касатора следва да присъдят направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1 040 лв с ДДС, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие, като удостоверени за получени в брой от адвоката, представляващ касатора. Налице е одобрено споразумение, на основание чл. 383 от НПК, поради това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Евроинс“ АД следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 400 лв, дължима държавна такса по сметка ВКС. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 26 00 64 от 20.04.2021 г. по т.д. 590/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта за разликата над 100 000 лв до 120 000 лв И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Е. П. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] сумата от 20 000 лв (над присъдените 100 000 лв) ведно със законната лихва от 13.09.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в пътно-транспортно произшествие на 15.05.2019 г. в [населено място], от водача на л.а. „Рено М. Сценик, рег. [рег.номер на МПС] , С. Н. М., както и да заплати направените разноски по делото пред ВКС в размер на 1 040 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „ЕВРОИНС“ АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 400 лв, дължима държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: