Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. София, 20.06.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2354 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са искове по чл.48, вр. чл.47, т.2 и т.4 от ЗМТА за отмяна на решение №1465 от 11.10.2016 г. по арбитражно дело №1465/2014 г. на арбитър Б. Г.. Ищците Т. Г. К. и Е. С. К. обосновават искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че е налице недействителна арбитражна клауза с оглед противоречието й с чл.7 и чл.12 от ЗМТА и поради нарушаване на правото им да участват в арбитражното производство. Ответникът – [фирма] излага съображения за неоснователност на исковете поради отсъствие на поддържаните от ищците основания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че исковете са процесуално допустими, намира, че преди да осъществи преценка за наличие на поддържаните основания за отмяна, в съответствие с правомощията си следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение. Настоящият състав намира, че законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г. /според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на З., се прекратяват служебно от сезирания арбитраж - §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл.19, ал.1 от ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни - §8, т.5 от ЗИД на ГПК и чл.47, ал.2 от ЗМТА/, следва да намерят приложение и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 от ЗМТА, образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България в т.3 на решение №9/24.10.2012 г. по к.д.№15/2002 г. тълкуване, според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 от ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. В този смисъл след като към момента на влизане в сила на визираните законови изменения, защитата срещу арбитражното решение е преминала във втория си стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 от ГПК, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 от ГПК и чл.47, ал.2 от ГПК - ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 от ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ГПК и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 от ЗМТА по същество. Довод в подкрепа на направения извод е и създадената със същия ЗИД на ГПК, пораждаща незабавно действие от влизането й в сила, процесуална разпоредба на чл.405, ал.5 от ГПК, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА, като по аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение по чл.47 от ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на закона. В светлината на изложеното и тъй като в случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит като ищците в качеството си на кредитополучатели се явяват „потребители” по смисъла на §13, ал.1 от ДР на З., а настоящето производство по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г./, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение №1465 от 11.10.2016 г. по арбитражно дело №1465/2014 г. на арбитър Б. Г.. Ищците не претендират разноски, поради което такива не им се следват. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №1465 от 11.10.2016 г. по арбитражно дело №1465/2014 г. на арбитър Б. Г.. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.