4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 76 гр. София, 16.02.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1023 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото ЗД "БУЛ ИНС” АД против решение № 11580/20.07.2020г. по в. гр. д. № 1416/2019 г. на Апелативен съд–София, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното решение № 2690/04.12.2019г. по в.гр.д. № 1416/2019г. на Апелативен съд–София, като на лист 5-ти, на ред 16-ти от мотивите, вместо „сумата от 25 000 лева“, се чете „сумата от 28 000 лева“. Със самото решение № 2690/04.12.2019г. по в.гр.д. № 1416/2019г. на Апелативен съд–София, след частична отмяна на решение № 87/07.01.2019г. по гр. д. № 14625/2016г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от П. Г. Ж. против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2016г., в размер на 5 600 лева, представляващи разликата над 22 400 лева до 28 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2016 год. до окончателното изплащане. Касаторът твърди, че в нарушение на процедурата по чл.247 ГПК съдът е извършил поправка на мотивите към решението, а не на самото решение. Иска същото да бъде отменено и постановено ново, което да се съобрази с действително изложената воля на съда в мотивите към решението и тя да бъде отразена и в самото решение, като се намали присъденото обезщетение от 22 400 лева на 20 000 лева. Претендира и разноските по делото. Ответникът по жалбата и ищец по делото, П. Г. Ж., депозира отговор, с който заявява, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съответно намира жалбата за неоснователна.. Претендира разноски за адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Софийски градски съд е намерил за основателен предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 28 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от П. Ж. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 21.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2016г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 28 000 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева. Въззивният съд е намерил за установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ, като е определил за спорен размерът на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането. Счел е, че сумата от 25 000 лева адекватно ще обезщети понесени от ищцата неимуществени вреди. Същевременно въззивният състав е намерил за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение при пешеходеца, което да е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите, даващи основание за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Приел е, че е налице принос на пострадалия в размер на 20 %., с оглед на който е редуцирал определеното обезщетение от 28 000 лева на 22 400 лева, за която сума е намерил за основателна исковата претенция на ищцата за неимуществените вреди. Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно определения размер на обезщетението, апелативният състав е отменил първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част за сумата от 5 600 лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от 28 000 лева и действително дължимото обезщетение от 22 400 лева, като вместо това е отхвърлил исковата претенция за посочената сума. В решението, постановено по молба на ответника по исковете по чл.247 ГПК, апелативният състав е посочил, че със съдебното решение № 2690/04.12.2019г. частично е отменено решение № 87/07.01.2919 г. по гр.д.№ 14625/16 г. на Софийски градски съд, като е прието, че дължимото обезщетение на ищеца е в размер на 28 000 лева и с оглед приетото съпричиняване в размер на 20 %, сумата е редуцирана на 22 400 лева. Констатирал е, че на страница 5 от въззивното решение е вписана сумата от 25 000 лева, вместо действителната такава от 28 000 лева, което е приел за очевидна фактическа грешка в постановеното решение, която следва да бъде поправена и в мотивите на лист 5 да бъде записана сумата от 28 000 лева. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „Представлява ли ОФГ изразеното в мотивите към решението, относно размера на обезщетението и начина на определянето му, при процент съпричиняване и погрешното посочване на крайната сума в диспозитива към решението в противоречие с изразеното в мотивите относно начина на определянето й?; При поправка на ОФГ и противоречие между посоченото в мотивите на решението, кое подлежи на промяна - мотивите или решението?; Представлява ли промяната в мотивите промяна във волята на съда?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на I г.о. на ВКС и решение № 256/21.05.2010 г. по гр. д. № 175/2010 г. на II г.о. на ВКС. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази следното: В настоящия случай, при присъдено обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди от първата инстанция в размер на 28 000 лева и подадена въззивна жалба единствено от ответника по иска за присъдената разлика над 7 500 лева до 28 000 лева, въззивната инстанция при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск е посочила в мотивите на решението си, че съобразно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението възлиза на 25 000 лева. Във връзка с направения извод за наличие на принос на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД в размер на 20%, решаващият състав е приел, че определеното от него обезщетение следва да бъде редуцирано с 20%. При извършване обаче на намалението на обезщетението с 20% принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, приспадането му е направено не от сумата 25 000 лева, а от сумата 28 000 лева, посочена като „определеното обезщетение“, което е намерило и отражение и в диспозитива на акта. В производството по чл.247 ГПК съдът е постановил поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите, а не в диспозитива на решението, приемайки, че в диспозитива е отразена действителната му воля. С оглед горното, настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на първи и трети въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос се основава на твърдението на касатора, че сумата в диспозитива на решението е погрешно посочена, тъй като противоречи на изразеното в мотивите относно начина на определянето й, което не съответства на приетото от съда в решението по чл.247 ГПК. На второ място, безспорно съдът е извършил по реда на чл.247 ГПК промяна в мотивите на решението, но дали това води до промяна на волята му, зависи от извършването на преценка във всеки отделен случай, дали конкретната промяна има отражение върху формираната действителна воля на съда. С оглед на това, последният въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като е общо зададен и не е обвързан с конкретиката на спора. Вторият въпрос, конкретизиран от настоящия състав съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ВКС - при наличие на противоречие между посоченото в мотивите и в диспозитива на решението, при поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, кое подлежи на промяна - мотивите или диспозитива на решението, е обуславящ за изхода на делото, тъй като отговор на същия се съдържа в обжалвания акт по чл.247 ГПК. Ето защо, спрямо този въпрос е налице общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Същевременно, по отношение на въпроса е осъществена и сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е дал различно разрешение от това, съдържащо се в решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на I г.о. на ВКС. Според последното, очевидна фактическа грешка е неотразяването в диспозитива на решението на волята на съда, личаща от мотивите. Посочено е и, че съдът не може по реда на чл.247 ГПК да пререшава спора и да променя формираната с основното решение воля без надлежно подадена в законния срок жалба против решението. В решение № 256/21.05.2010 г. по гр. д. № 175/2010 г. на II г.о. на ВКС е прието, че очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната от съда воля и отразената такава в писмения текст на решението. Незаконосъобразните изводи на съда при преценка на доказателствата и по приложението на закона не съставляват очевидна фактическа грешка, а водят до неправилност на решението, която може да бъде отстранена единствено по пътя на обжалването, но не и чрез поправка на очевидна фактическа грешка. Прието е за недопустимо в производство по поправяне на очевидна фактическа грешка да се отстраняват грешки в правните изводи на съда. Предвид горното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „При наличие на противоречие между посоченото в мотивите и в диспозитива на решението, при поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, кое подлежи на промяна - мотивите или диспозитива на решението?“, за извършване на проверка за съответствие на постановеното по чл.247 ГПК въззивно решение с цитираната от касатора практика на ВКС. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11580/20.07.2020г. по в. гр. д. № 1416/2019г. на Апелативен съд–София. УКАЗВА на касатора, ЗД "БУЛ ИНС” АД, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва на състава за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.