Р Е Ш Е Н И Е №568 гр. София, 08 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2016 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Д. З. С. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №613/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе. С решение №160 от 15.10.2012 г., постановено ВНОХД №613/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе е изменена присъда №207, постановена на 14.08.2012 г. по НОХД №1615/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Русе, с която С. е признат за виновен в това, че на 21.03.2012 г. в гр.Русе в хотел „Вега” противозаконно си е служил с официален документ- лична карта №643674924, издадена на името на Т. И. Ц. с цел да заблуди длъжностно лице- М. Н. А.- администратор в същия хотел, като на основание чл.318 НК, във вр. с чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. С присъдата осъденият С. е признат за виновен в това, че на 22.03.2012 г. в гр.Русе противозаконно е присвоил чужди движими вещи на обща стойност 260 лева, собственост на М. С., като на основание чл.206, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца. С присъдата на основание чл.23 НК е определено едно общо най- тежко наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода”. С присъдата на основание чл.25, във вр. с чл.23 НК са групирани наказанията по НОХД №662/2012 г. и по НОХД №663/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Русе, като е определено едно общо най- тежко наказание две години „лишаване от свобода”. С присъдата на основание чл.68 НК е било преведено в изпълнение така наложеното най- тежко наказание по посочените присъди. В искането, приложените писмени допълнения, (озаглавени отново искане и акценти) и приложеното допълнение от защитника на осъдения З. (озаглавено допълнителна касационна жалба) се поддържа, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като незаконосъобразно съдът е приел, че обвинението е доказано и съществуват доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Правят се и оплаквания за това, че обясненията на осъдения З., дадени на досъдебното производство са снети, когато той е бил неадекватен- в състояние на абстиненция. Поддържа се, че в хода на приключилото наказателно производство е нарушен материалния закон, като неправилно първостепенният и въвизвният съд са приели, че извършеното престъпление по чл.206 НК е съставомерно по основния състав на това престъпление, а не по привилегирования състав- чл.206, ал.6 НК. Оспорва се и определения „режим” за изтърпяване на наказанията, определени по двете съвкупности, които осъденият С. трябва да изтърпи. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, да бъде отменена осъдителната присъда и въззивното съдебно решение, с което тя е потвърдена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр.Русе. В хода на касационното съдебно заседание защитата предлага да бъде уважено искането и допълненията към него, по съображенията, отразени в тях. Моли, след като наказателното производство бъде възобновено делото да бъде върнато за ново разглеждане. Защитникът на осъдения С.- неговия баща З. С., поддържа, че липсват доказателства за извършено престъпление по чл.206 НК и моли да бъде преценено, че синът му е спомогнал за връщането на вещите. Осъденият С. поддържа, че е спомогнал за връщането на вещтите и моли да не търпи изцяло наложената му условна присъда. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство (което не е било проверявано по касационнен ред) е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационната инстанция не възприе оплакванията, отразени в искането за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на събраните в хода на приключилото наказателно производство доказателствени материали. Настоящото производство се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие и конкретно по този, регламентиран в чл.371, т.2 и сл. НПК. По тази законовата процедура осъденият С. е признал изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тях. Като последица от това развитие на първоинстанционното производство е и това, че той се е възползвал от възможността на чл.58а, ал.1 НК и отмереното му наказание за извършените престъпления по чл.206 НК и чл.318 НК е редуцирано. Видно от материалите по делото няма основание да се прецени, че при провеждането на съкратено съдебно следствие са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Напротив осъденият С. е бил уведомен за последиците от действията си и се е съгласил с тях. Той доброволно е признал фактите, отразени в обвинителния акт, като по този начин се е отказал от общия ред за развитие на наказателния процес и от възможността да бъдат събирани доказателства или да бъдат оспорени посочените факти. Допълнителна гаранция за охраняване на правата му е и участието на защитник в хода на първоинстанционното и въззивно производство. След като е признал фактите, за С. не е имало възможност да ги оспори пред въззивната инстанция, като съгласно Тълкувателно решение №1/2009 г. първоинстанционния и въззивния съд са длъжни да ги възприемат и нямат възможност да събират нови доказателства, относими към тях. Не е съществувала и възможност да бъдат възприемани от решаващите съдилища различни от посочените в обвинителния акт обстоятелства. Липсата на възможност да бъдат оспорвани обсъжданите факти е и основание настоящият съдебен състав да приеме, че оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценка на доказателствените материали и несъстоятелно и не може да бъде възприето. Практически в производството по чл.371, т.2 НПК не се събират доказателства, относими към съставомерните факти, респективно няма как да бъдат допуснати каквито и да е нарушения, свързани с оценката им. Не може да бъде възприето и оплакването на осъдения С., относими към дадените в хода на досъдебното производство обяснения и конкретно оплакването, че към депозирането им той се е намирал в състояние на абстиненция. Дори това да бе установено в хода на приключилото наказателно производство (а това не е така) тези обяснения не са били използвани от решаващите съдилища при постановяване на съдебните актове и евентуално допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани със събирането на тези доказателства не са довели до засягане на права на осъдения С.. На тези основания касационната инстанция прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, които да налагат възобновяване на производството. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон Правилно първостепенният и въззивен съд са приел, че с действията си В. е извършил престъпление по чл.206, ал.1 НК. Доколкото няма спор за факта на извършване на престъплението по чл.206 НК и неговото авторства касационната и същото не се оспорва от страните в производството за касационната инстанция не съществува необходимост да излага съображения в тази насока. Основното оплакване на осъдения и защитниците му е свързано с коректната правна квалификация на осъщественото от него престъпление по чл.206 НК. От доказателствата по делото е установено по несъмнен и категоричен начин това, че монитора и кабела за него- предмет обсъжданото престъпление са били предадени с протокол за доброволно предаване от 22.03.2012 г. (стр. 46 от досъдебното производство) от К. М. (служител в заложната къща) на полицейския служител Л. П.. Впоследствие П. е предал същите вещи на водещия разследването с протокол за доброволно предаване (стр.13 от досъдебното производство). По делото липсват доказателства осъденият С. да е осъществил действия по откриването и предаването на инкриминираните вещи, както и да е съдействал съществено за това. Действително в показанията си свидетелят П. поддържа, че колегите му от Второ РПУ- гр.Русе непосредствено след извършване на престъплението са провели разговор с осъдения и той им е разказал къде е заложил вещите, но това не може да бъде основание да се приеме, че съществено е допринесъл за откриването им. Видно от материалите по делото С. в обясненията си при първоначалното му привличане като обвиняем не е дал информация за местоположението на намиращите се вещи, като единствено е признал престъплението, а впоследствие в други свои обяснения се е отрекъл от първоначалните. Действително в Постановление №3/70 г. ВС е приел, че привилегирования състав на престъплението по чл.205 НК намира приложение когато предмета на престъплението бъде открит от разследващите органи или предаден или възстановен от трето лице когато извършителя на престъплението окаже съдействие за това, но в този случай доказателства за подобно съдействия липсват. Вярно е, че има доказателства осъденият да е признал пред оперативни работници за това какво е сторил с вещите, но подобно извънсъдебно признание не може да бъде възприето като оказано съществено съдействие за откриване на предмета на престъплението. Такова съдействие би било налице единствено когато то представлява единствен начин за откриването им, а по това дело няма данни да е била налице такава хипотеза. Ето защо и касационната инстанция прецени, че предходните съдебни състави са преценили правилно, че извършеното от осъдения С. престъпление е съставомерно по основния състав на престъплението по чл.206, ал.1 НК, а не по привилегирования състав на чл.206, ал.6 НК. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за неправилно определяне на режима, при който е трябвало да бъдат търпени и двете съвкупности от престъпления, в извършването на които е признат за виновен С., като законосъобразно въззивният съд е приел, че този режим трябва да бъде „строг”. В този смисъл е налице изобилна и константна практика на ВКС, част от която са и посочените от въззивният съд съдебни решения. При прегледа на постановения първоинстанционен акт, касационният съд констатира, че е допусната грешка от предходните съдебни състави, като неправилно е било приведено в изпълнение по реда на чл.68 НК определеното общо наказание по НОХД №662/2012 г. и по НОХД №663/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Русе в размер на две години „лишаване от свобода”. Не е спорно, че разпоредбата на чл.68 НК е приложима само по отношение на предходни осъждания, по които наказанието е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, а видно от постановената присъда определеното общо най- тежко наказание по тези две приключили производства не е такова. На това основание същото трябва да бъде търпяно отделно от наказанието за извършените престъпления по чл.206 и чл.318 НК, а диспозитива, в който е спомената нормата на чл.68 НПК практически е неизпълним. Действително стореното от първостепенния съд (което не е било коригирано от въззивната инстанция) представлява нарушение на закона, но доколкото същото не води до промяна на наказанието, което трябва да търпи осъдения С. и по никакъв начин не нарушава правата му не може да бъде основание за възобновяване на вече приключилото наказателно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. З. С. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №613/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.