4 Р Е Ш Е Н И Е № 141 София , 31 март 2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Жанина Начева при секретар Н.Цекова..............и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 338 / 2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия В. Л. П. против решение № 416/12.11.2011 г. по вход № 9-9/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. С тези твърдения се отправя искане за отмяна на обжалвания акт и ново разглеждане на делото или, алтернативно, за намаляване на определената санкция. Пред настоящия съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените съображения. Повереникът на частните обвинители оспорва жалбата, като се позовава на процесуална недопустимост на част от заявените оплаквания и неоснователност на останалите. Прокурорът пледира решението да остане в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд с присъда № 256 от 28.09.2012 г. по нохд № 1581/2011 г. признал подсъдимия В. Л. П. за виновен в това, че на 12.02.2010 г., около 18.45 часа, в [населено място], при управление на лек автомобил „А”, нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, като причинил смъртта на пешеходката Д. Д. С., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.”в” от НК във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.2, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода ,чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. Съдът оправдал подсъдимия по обвинението да е нарушил чл.66, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 343г от НК подсъдимият бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 416 от 12.11.2013 г. по внохд № 909 / 2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения : Тезите си за незаконосъобразност и съществено нарушаване на процесуалните правила защитата на подсъдимия аргументира с доводи за необоснованост, релевирани и във въззивното производство. Втората инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, подробно обсъдила направените възражения и убедително аргументирала защо не ги приема. Касационната инстанция, на свой ред, не разполага с правомощие да приема нови фактически положения на основата на събраните по делото доказателствени материали. Тя контролира единствено правилното приложение на материалните и процесуалноправните норми, но не навлиза във вътрешното убеждение на предходните състави. Ето защо следва се оставят без коментар оплакванията за необоснованост на изводите на въззивния съд. Доколкото в жалбата се изтъква, че с решението не е изяснен механизмът на пътнотранспортното произшествие по несъмнен начин , което може да се тълкува и като твърдение за нарушаване на чл. 13, чл.14 и чл. 339, ал.2 от НПК / неясно защо жалбоподателят се позовава на чл.16 и чл.17 от отменения НПК/, то следва да се отбележи, че предходните съдебни състави са събрали и обсъдили необходимия доказателствен материал, релевантен към предмета на доказване, а версията на подсъдимия за инцидента е получила обстойно обследване. Установената фактическа обстановка по категоричен начин разкрива виновното поведение на жалбоподателя. Той управлявал лекия си автомобил с неразрешена скорост от 60 км/ч, която била и несъобразена с условията на конкретната обстановка - тъмна част на денонощието, изкуствено осветление, преваляване, мокро пътно платно, оживен трафик и влошена видимост. Не е спорен и фактът, че избраната скорост на движение не позволявала на подсъдимият да спре в зоната на осветеност на фаровете на управляваната кола. Той забелязал късно пострадалата, която стояла в средата на пътното платно, върху защрихован, забранен за автомобили участък, и не успял за спре преди фаталния удар. При движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч сблъсъкът между автомобила и пострадалата е бил предотвратим. Макар пешеходката да пресичала на непозволено място тя не се появила внезапно в опасната зона за спиране на подсъдимия. Напротив, Д. С. стояла неподвижно по средата на пътното платно и би била извън тази зона при по-ниска от избраната от подсъдимия скорост. Доводите в касационната жалба за неубедителност на заключението на петорната експертиза са изцяло несъстоятелни. Още първата инстанция правилно отбелязала, че вещите лица от нейния състав са работили с възможно най-пълен обем доказателствени материали, които са подложили на задълбочен експертен анализ. Техните изводи за мястото на удара и поведението на пострадалата / основно оспорвани от подсъдимия/ се допълват и от показанията на свидетелката Габерова, която случайно се оказала на местопроизшествието. Опитът на касатора да внесе недоверие в надеждността на тази свидетелка основателно е възприет от инстанциите по същество за неуспешен. Напълно ирелевантни за казуса са подробно коментираните в жалбата отношения между дружеството – работодател на свидетелката и холдинговата му структура. Те не опровергават обстоятелството, че Габерова е била очевидец на произшествието и е позвънила на тел.112. Касационната проверка отхвърля и оплакването на касатора за нарушение на чл.305, ал.3 от НПК. Принципно в този текст е очертан процесуалният стандарт за мотиви към присъда, а изискванията за решение на въззивната инстанция са регламентирани в чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. Проверяваният съдебен акт е съобразен с тях. Непредубеденият прочит на неговото съдържание разкрива достатъчно подробно и достъпно за възприемане изложение на установената фактическа обстановка и правната й квалификация, както и на основанията , поради които съдът не приема доводите в подкрепа на жалбата. Несподелимо е и твърдението за явна несправедливост на наложените санкции. Липсва несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на отмерения обем наказателна принуда. Въззивният съд законосъобразно е причислил към отегчаващите обстоятелства пренебрежителното отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата, обективирано в многократното му санкциониране по административен ред, включително за управление с неразрешена скорост. Проявеното съжаление и реакция след инцидента адекватно са оценени като балансиращи смекчаващи обстоятелства при индивидуализиране на наказанието. Семейният статус, младата възраст и чистото съдебно минало на касатора са намерили отражение в приложението на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, позволяващ на подсъдимия да измине пътя на превъзпитание без да търпи ограниченията на пенитенциарно заведение. Повереникът на частните обвинители е отправил искане към касационната инстанция за присъждане на направените разноски, възлизащи според приложения договор за правна помощ на 500 лева за всеки от тях. Искането е основателно, поради което настоящият съд, на основание чл.189, ал.3 от НПК го уважава изцяло. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение , Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 416/12.11.2011 г. по вход № 9-9/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия В. Л. П. да заплати на всеки от частните обвинители З. С. А., С. З. А., Б. З. А. и Върбинка К. С. по 500 /петстотин/ лева разноски по делото пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.