Р Е Ш Е Н И Е № 447 Гр. София, 28 януари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Б. ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1189/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Великотърновска апелативна прокуратура срещу решение № 98/ 30.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 91/2015 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново в частта относно наложеното наказание конфискация, в рамките определени от апелативната инстанция, с искане да се отмени в тази му част и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В протеста се мотивира неправилност на изводите на съда за несъпоставимост между неплатените данъчни задължения, предмет на обвинението и стойността на конфискуваните от първия съд имоти. Сочи се, че наказанието конфискация е кумулативно предвидено като цялостно или частично отнемане на имуществото на подсъдимия, без законово изискване за съответствие на размера на конфискуваното имущество и този на причинените с престъплението вреди. Предназначението на конфискуваните имоти също се счита, че е неотносимо към целта, с която се налага допълнителното наказание. Наказанието конфискация, определено от въззивния съд, се преценява като явно несправедливо и несъответно на целите на наказанието по чл.36 от НК, с оглед на което се иска отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Решението на въззивния съд е обжалвано с касационна жалба и от подсъдимият М. Н., чрез упълномощеният защитник, адв. П., с искане да се отмени, поради неправилно приложение на материалния закон и определяне на несправедливо наказание. В жалбата се оспорва и извода на съда относно фиктивност на инкриминираните сделки и оценката на доказателствата, при която същият е направен.Иска се оправдаване на подзащитния му, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста по съображенията, подробно мотивирани в него, с направеното искане за отмяна на въззивното решение в протестираната част. Касационната жалба преценява като неоснователна, като намира визираните в същата доказателства за правилно оценени от въззивната инстанция. Счита, че наведените в касационната жалба възражения са били част от въззивната жалба и са получили мотивиран отговор в решението на съда В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Н., адв. П., поддържа касационната жалба и направеното в същата искане за отмяна на въззивното решение при посочените алтернативи. Акцентира върху дейността на подзащитния му като пълномощник на процесните дружества / покупко-продажба на зърно /, за извършването на която е разполагал с помещения и оборудване, включително и взети под наем. Посочва, че справките-декларации, изходящи от същите дружества, не са подписани от него, което е установено от заключенията на графическите експертизи, както и счита, че липсват доказателства в подкрепа на закрепеното в данъчно ревизионните актове, приложени по делото. Оспорва гражданския иск, като го намира за неоснователен и счита, че следва да се отхвърли с оглед образуваното изпълнително дело. Протеста на прокурора счита, че следва да се остави без уважение, поради липса на положени усилия от съдилищата за установяване на предмета на сключените сделки по продажба на зърно на [фирма] и стойността на отнетото от първия съд имущество. Подсъдимият Н. не се явява пред касационната инстанция и не взема становище по жалбата и протеста. Гражданският ищец не се явява и не изпраща представител. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест и в жалбата на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 11, постановена на 09.02.2015 г. по н.о.х.д. № 758/2013 г., по описа на Плевенски окръжен съд, НО, подсъдимият М. М. Н. е признат за виновен относно това, че през периода от 12.10.2009 г. до 10.06.2010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, със седем деяния, като пълномощник на [фирма]- [населено място], ЕИК[ЕИК] / упълномощен, съответно от П. В. Г. и И. Н. К./ избегнал плащането на данъчни задължения на същото дружество в особено големи размери, на стойност 163 220,22 лв., представляващи данък добавена стойност / ДДС /, като допуснал осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, чл.4, ал.1, т.5 от Закона за счетоводството / ЗС / , при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводство използвал документи с невярно съдържание – фактури с издател [фирма] – [населено място], ЕИК [ЕГН] и [фирма]-гр.София, ЕИК[ЕИК], приемо-предавателни протоколи, товарителници, издадени от [фирма] – [населено място] и Справки-декларации /СД/ за ДДС в едно с дневници за покупки и продажби, при предоставяне на информация пред органите по приходите – Офис [населено място] , при Териториална дирекция / ТД / на Национална агенция по приходите /НАП/ - гр. В. Т., поради което и на осн. чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.5, пр.2 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години, на осн. чл.66 ал.1 от НК. Със същата присъда, на осн. чл.255, ал.3 пр. посл. от НК съдът е постановил да бъде извършена конфискация в полза на държавата на имущество, собственост на подсъдимия Н., както следва: част от втори етаж на административна сграда, целият с площ от 199.36 кв.м., включващи стая 1 от 106 кв.м.; стая № 5 от 11.9 кв.м.; стая № 8 от 18.4 кв.м., построени в УПИ № 1 с площ от 645 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], в кв. № 114 Б, и една втора идеална част от четвърти етаж, целия с площ от 246 кв.м., от административна сграда, находяща се в [населено място] , [улица]. С присъдата на Окръжния съд е уважен предявения от Министърът на финансите, като представител на държавата, граждански иск, представляващ обезщетение за имуществени вреди срещу подсъдимия Н. в размер на 163 220.22 лв., ведно със законните последици. В тежест на подсъдимия Н. са възложени и направените по делото разноски и съответни държавни такси. С решение № 98 от 30.06.2015 г. на Великотърновски окръжен съд, НО, постановено по в.н.о.х.д. № 91/2015 г., присъдата на Плевенски окръжен съд, № 11 от 09.02.2015 г. по н.о.х.д. № 758/2013 г., е била изменена в частта относно наказанието конфискация, като са заменени конфискуваните от първия съд недвижими имоти с друго имущество, а именно - поземлен имот, планоснимачен номер , с площ по документи 10.010 дка , представляващ нива, находяща се в област П., [община], [населено място], който имот след влизане на присъдата в сила е постановено да се актува като държавен. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия Н. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Пределите на касационната проверка, която е ограничена по обхват, в рамките от разпоредбата на чл.348, ал.1 от НПК не включва проверка за обоснованост на съдебните актове, като необосноваността не е касационно основание, предвидено в закона. Аналогичен извод може да бъде направен и относно оплакването за непълнота на доказателствата. На проверка в тази връзка следва да бъдат подложени оценката и проверката на доказателствата, конкретно посочени в касационната жалба, които са приети от съда в подкрепа на обвинението и правната квалификация на деянието.Предметният обхват на тази проверка се отнася към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и с оглед законовите последици при констатиране на неговата основателност, отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, оплакването следва да бъде разгледано първоначално. Основното оплакване на подсъдимия, което е било предмет и на въззивната жалба, е относно неправилната преценка на доказателствата по делото, довела до извода за недействителност на инкриминираните сделки, източник на неправомерно начислен и предоставен данъчен кредит за процесното дружество [фирма]. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи обхващат наличие на реални доставки на зърнени култури от страна на дружеството [фирма] като доставчик на [фирма], което е било получател на стоката. Дерегистрацията на [фирма] по ЗДДС , която е била извършена служебно от данъчните органи, се сочи като основание за префактуриране на описаните сделки, с цел включване като доставчик по фактурите на дружество, което има валидна регистрация по ЗДДС. В тази връзка и за предотвратяване на загуба от възстановяване на данъчен кредит за доставчика, се твърди, че първоначално издадените фактури са били сторнирани и издадени нови с доставчик [фирма], което е било валидно регистрирано по ЗДДС. Изложените защитни доводи по съществото на обвинението и оценката на доказателствата не могат да бъдат споделени. Не се констатира допуснато нарушение от контролирания съд в оценката на доказателствата по делото, въз основа на които е направен извода за фиктивност на сделките, чиято стойност е поставена в основата на начисления данък добавена стойност / ДДС /, като плащането му е избегнато от страна на подсъдимия. Следва да се посочи, че дерегистрацията на [фирма] е извършена от данъчните органи на 23.06.2010 г., след инкриминирания по делото период, който е за времето от 12.10.2009 г. до 10.06.2010 г. и е напълно ирелевантна към повдигнатото обвинение. Обстоятелството, че дружеството [фирма] е страна по реално сключени сделки за покупко-продажба на зърно, при положение, че същите не са предмет на инкриминираните документи и не касаят описаните в тях сделки, не може да се противопостави на невярното документиране, предмет на обвинението и да се разглежда във връзка с него като данъчен резултат. Предмет на настоящото обвинение са издадени фактури за осчетоводяване на сключени сделки между [фирма] и дружествата [фирма] и [фирма] за доставка на стоки, за които е установено, че реално не са били осъществявани и не са били част от търговския оборот и товарителници за извършен превоз от [фирма], който не е бил осъществен . Изводът на въззивния съд за фиктивност на сделките/ който изцяло е възприел становището на първата инстанция / е основан на всестранно пълно и обективно изследване на цялостната доказателствена съвкупност, като не е налице превратно тълкуване на доказателства и доказателствени източници или неправилна оценка на процесуалната им стойност и тежест. Становището, че в инкриминираните по делото фактури не са отразени реални доставки на стоки е основано на показанията на разпитаните по делото свидетели, Т., управител на дружествата [фирма] и [фирма], посочени като доставчици на стоката, на данните от извършената проверка за дейността на същите дружества, за които е установено, че не разполагат с необходимата база като складови и административни помещения и оборудване за работа със зърнени култури, включително нает персонал и превозни средства, респективно първото дружество не е било регистрирано като производител на зърнени култури, а второто няма регистрация като търговец на зърно, на данъчните документи, в които не е отразена търговска дейност, на показанията на свидетелката А. и заключенията на графическите експертизи, относно това, че същата е попълвала счетоводната документация и поставяла подписите по фактурите, издадени от [фирма] , както и на заключението на икономическата експертиза по делото, в което е направен категоричен извод за това, че издадените първични счетоводни документи не са за реално осъществени доставки на стока, които да са извършени от вписаните по фактурите дружества и с описаните параметри на сделките. В предмета на обвинението са включени две групи документи с невярно съдържание, които са били използвани при воденето на счетоводството на дружеството [фирма], съответно фактури, издавани от [фирма] и [фирма] и товарителници, издадени от [фирма] и справки декларации и дневници за продажби, които [фирма] е подавало пред данъчните органи. Относно дружеството [фирма] - София е установено, че същото не е функционирало за процесния период, като не са налице обективни данни за осъществяване на сделки с негово участие. Процесните фактури, в които същото дружество фигурира като издател, видно от заключението на Графическата експертиза, Протокол № 311/30.10.2012 г., са съставени от свидетелката Р. А., като текстовете в тях са изписвани и подписвани саморъчно от нея, / подписът е за получател /, които действия А. е извършвала по устни указания на подсъдимия Н., съгласно депозираните от същата показания. Експертизата установява А. като автор и на приемо –предавателен протокол и складова разписка между [фирма] и [фирма], които са част от документацията по същите сделки . Извод за фиктивност на сделките, предмет на инкриминираните фактури, е направен и в заключението на икономическата експертиза по делото, която не е установила наличие на сключени договори за съхранение на селскостопанската продукция, предмет на сделките по фактурите, от страна на дружеството [фирма]. Същият е направен с оглед периода на реализация на доставката, през зимните месеци и пролетта, който е изисквал съхраняване на зърното при определени специфични условия /за времето от прибирането на реколтата до нейната продажба /, включително и при спазване на законовите изисквания за съхранение на хранителни стоки. Аналогичните изводи за липса на реална дейност по доставка на зърнени култури за процесния период от дружеството [фирма] са основани на обективно установените по делото факти относно това , че дружеството не разполага със съответна документация за фактурираните сделки като доставчик на стоката, не притежава кадрови потенциал, техническа обезпеченост и складова база, не е сключвало договори за съхранение на селскостопанската продукция, / продажбата отново е осъществена през зимните месеци и пролетта, което изисква подходящо място за съхранение на зърнените култури /. Отделно от това дружеството не притежава надлежна регистрация като производител на зърнени култури, за да се приеме, че е първоначален собственик на доставената стока. Представените товарителници за превоз на стоката, чиято доставка е предмет на сделките по фактурите, са оценени като документи с невярно съдържание въз основа на свидетелските показания на вписаните като шофьори в пътните листове /част от които са без подпис/ за обстоятелствата по превозване на товара, който е бил извозван от складове и площадки на земеделски производители, а не от складове на процесните дружества, както и от невярно отразените по фактурите обстоятелства за дружествата-доставчици на зърно, и на вписаното в същите идентичното количество товар, което обективно е невъзможно, тъй като при транспорта неизбежно се появяват количествени разлики, каквито представляват законовите фири при транспорт, както и на данните от заключението на икономическата експертиза относно извършената проверка на издадените първични счетоводни документи за транспортни услуги, за които е установено, че не съответстват на обективно извършена превозна дейност с отразените по фактурите параметри. Инкриминираните документи / фактури и товарителници / по съществото си закрепват множество нищожни сделки, тъй като същите са отразени само документално, чрез съставяне на данъчни фактури, без по тях реално да има движение на стоки и пари / Р №84/2009, ВКС, III НО / . Правната природа на тези сделки, които представляват отрицателен факт, в настоящият случай е доказана от липсата на насрещни документи, които да отразяват счетоводно извършената дейност от доставчика, на работници, складови помещения, оборудване, както и на транспорт и наети за извършването на транспортните услуги шофьори. Издаването на фактура само по себе си не доказва осчетоводяване на реална сделка. За установяване на валидността на отразените във фактурите сделки е необходимо наличие на съответна придружаваща документация, техническа и персонална обезпеченост на дружеството, както и обективно установена съответна дейност от дружеството-съконтрагент по сделката, която да е надлежно счетоводно документирана. В случаите когато такива липсват, но въпреки това са издадени фактури, от същите не възникват данъчни права и задължения, защото се касае за документи с невярно съдържание.Установеното от контролираната въззивна инстанция за фиктивност на вписаните по фактурите и товарителниците сделки, които не са били реализирани в действителност, като целта на съставянето на инкриминираните документи е била да бъдат използвани за водене на счетоводството на [фирма] по начин, който да послужи за неправомерно получаване на данъчен кредит, е прието въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, при което не е допуснато нарушение при формирането на вътрешното убеждение на съда. С оглед изложеното не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценката и проверката на доказателствата, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Не се констатира основателност на оплакването за нарушение на материалния закон, поради което не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Несъстоятелно е възражението за липса на подпис от подсъдимия върху инкриминираните справки –декларации, с което по същество се оспорва обективната съставомерност на деянието. Обвинението по чл.255, ал.1, т.6 от НК е при форма на изпълнителното деяние „използване“ на инкриминираните декларации с невярно съдържание при представянето на съдържащата се в тях информация пред органите по приходите. Обвинение за тяхното съставяне на подсъдимия не е повдигано, респективно той не е признаван за виновен за това, че е автор на съдържанието им, предвид факта, че подписът е определящ за автора на документа признак . В съдебната практика / Р №219/2010 г. по н.д. № 167/2010 г. , ВКС , I НО / е изяснена правната природа на декларациите, които се подават пред органите по приходите, а именно че същите представляват производен удостоверителен данъчен документ със счетоводен характер, с който се установяват данъчни задължения от реална стопанска дейност . В декларациите се съдържа обобщена информация от първичните счетоводни документи, въз основа на които се съставят, и в случаите когато тази информация не отразява обективно действителността, същите се квалифицират като документи с невярно съдържание. Дейността на подсъдимия по този пункт от обвинението, за която фактически е установено, че се е състояла в обезпечаване на лицето, което е съставяло процесните декларации / свидетелката Р. К. / с необходимата информация относно тяхното съставяне, включително и посредством предоставяне на първичните счетоводни документи за съответния данъчен период и обезпечаването полагането на подпис / след съставянето на декларациите К. ги е предоставяла на подсъдимия, който ги е връщал подписани от неустановено по делото лице и след това ги е подавала пред съответното поделение на НАП /, от правна страна правилно е квалифицирана като използване на инкриминираните документи, за да се избегне плащането на данъчни задължения. При тази форма на изпълнително деяние не се изисква деецът да е съставил лично документите с невярно съдържание, при положение, че е наясно с неверността на отразените в същото обстоятелства. Посредством използването на този вид документи с наличното в тях невярно деклариране на стопанската дейност на дружеството, данъчните му задължения са били неправилно установени, което е резултирало в избягване на реално дължимите от страна на същото дружество плащания към фиска, в случая под формата на неправилно начислен данъчен кредит. С оглед установеното по делото относно поведението на подсъдимия, че лично е предоставял на свидетелите необходимата информация, за да съставят инкриминираните фактури, товарителници и справки-декларации, изводът относно наличие при извършване на деянието на пряк умисъл, е основан на вярна интерпретация на доказателствата по делото и правилната им оценка. В съдебната практика последователно е застъпено становището, че пълномощникът не може априори да бъде изключван от кръга на субектите, които могат да носят наказателна отговорност за престъпления по чл.255 от НК /Р № 22 от 14.07.2014 г. по н. д. № 2264/2013 г., ВКС,ІІ н.о. /. Същественото, за да се направи преценката за наказателната отговорност на пълномощника е дали фактически осъществява функциите на данъчно задълженото лице и посредством реализиране на формите на изпълнителното деяние на чл.255 от НК е допринесъл за осъществяването на вредоносния резултат. В конкретният случай подсъдимият Н. само формално е действал като пълномощник при извършването на инкриминираните действия по водене на счетоводството на дружеството, чрез използване на документи с невярно съдържание, с оглед установеното по делото, че за процесния период административната и счетоводна дейност на дружеството [фирма] реално се е осъществявала на адреса, на който е било регистрирано и фактически се е помещавало дружеството [фирма], негова собственост, че той лично е открил банковите сметки на това дружество, действие, което е било извън обема на предоставените му пълномощия, както и по свой избор е назначавал служителите в същото дружество и е определял естеството и обема на тяхната дейност, като дейността на дружеството е била осъществявана изцяло под негово ръководство. В документите за регистрация на дружеството [фирма] фиктивно са били вписвани като управители и собственици лица / последователно променяни/, които нямат нищо общо с неговата дейност, като целта е била прикриване на действителният собственик . С оглед изложеното за обективната и субективна съставомерност на извършеното деяние, изводите на контролираната инстанция относно правната му квалификация са изградени при спазване на законовите изисквания на чл.13, чл.14 от НПК и чл.107 от НПК, като наказателната отговорност на подсъдимия законосъобразно е ангажирана при наличието на доказано обвинение, в съответствие с предписанията на разпоредбата на чл.303 от НПК . Гражданската отговорност на подсъдимия, законосъобразно е ангажирана в рамките на причинената от същия вреда от процесното деяние, представляваща размера на неправилно начисления данък добавена стойност, чието плащане към държавния бюджет подсъдимият неправомерно е избегнал. Възражението относно образувано и неприключило изпълнително производство във връзка с издаден данъчен ревизионен акт не касае допустимостта, респективно основателността на иска, което следва от легалното тълкуване, възприето в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС относно автономност и независимост на административното и наказателното производства в областта на данъчните правоотношения, като резултатите от административното производство не обвързват наказателното производство и не се ползват със стабилност в същото. По делото не е установено процедурата по събиране на дължимото вземане по ДОПК да е приключила, за да се приеме, че е налице липса на правен интерес относно предявяването на гражданския иск от страна на държавата чрез Министърът на финансите, като неин представител, за същите данъчни задължения срещу подсъдимия, поради което и възражението на защитата е неоснователно. Касационният протест на прокурора е допустим, но неоснователен. Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда в частта относно размера на допълнителното наказание конфискация, като го е ограничил по размер. За разлика от първия съд, който не е изложил конкретни съображения в подкрепа на допълнителното наказание, апелативният съд подробно е мотивирал изменението на същото, като е посочил и критериите, от които се е водел при избора на имуществото, което е постановил да се конфискува. Въззивният съд е определил допълнителното наказание при спазване на задължителните указания на ППВС №2/1955 г., а именно, при частична конфискация да се конфискуват точно определени имоти, а не идеални части, което затруднява изпълнението на този вид наказание. Наказанието е определено при наличието на актуални данни относно имущественото състояние на подсъдимия / справка от Агенция по вписванията е били изискана и приложена по делото, непосредствено преди приключването му от първия съд /, като е конфискуван имот, за който е установено, че е изключителна собственост на М. Н.. Конфискацията е вид наказание и при определянето му важат с пълна сила всички съображения, валидни за индивидуализацията на наказанието, включително и касаещите вината на дееца обстоятелства, в която категория се включват вредните последици от деянието, както и стойностното им изражение. В този смисъл е съдържанието на разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК, която изрично препраща към правилата на чл.54 и чл.55 от НК, от които съдът следва да се ръководи при определянето на размера и на кумулативната санкция. Друг съществен критерий, който следва да бъде съобразяван и при допълнителното наказание е целта, с която същото се налага, съгласно закрепените в разпоредбата на чл.36 от НК. Цитираното в протеста решение № 88/ 20.II.1986 г. по н. д. № 19/86 г., I н. о., съгласно което „при определяне размера на конфискацията съдът трябва да cе ръководи от принципите за индивидуализация на наказанието, а не от това дали стойността на конфискуваното имущество на подсъдимия е равно на стойността на щетите от престъплението” по съществото си указва, че конфискацията не е способ за обезвреда на ощетения от деянието правен субект, поради което и целта на това наказание не е неговата съразмерност с настъпилата вреда, което е в противовес на доводите в протеста относно несъразмерно ниска стойност на конфискувания с решението на въззивния съд имот . Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в рамките на законовия специален минимум за наказанието лишаване от свобода, при отчетен превес на смекчаващите обстоятелства. Съображенията са в пълна степен относими и към допълнителното наказание, като редуцирането му по размер от въззивната инстанция се намери за справедливо и съответно на степента на обществена опасност на подсъдимия като деец, която не е прекомерно висока. Наказанието конфискация има за цел да подсили превантивното и възпитателното въздействие върху дееца за извършеното от него престъпление, като допълва въздействието на основното наказание лишаване от свобода. С конфискацията не се цели и препятстване възможността на дееца да упражнява правото си на труд / арг. от чл.45, ал.2 НК /, поради което и изложените от въззивния съд съображения в насока дейността на подсъдимия като цяло са съобразени с целите на наказанието и не им противоречат. По изложените съображения, допълнителното наказание конфискация, в рамките, определени от въззивната инстанция, не е несъответно на тежестта на извършеното деяние и степента на обществена опасност на дееца, респективно не се явява явно несправедливо, поради което решението в протестираната част следва се остави в сила, като се отхвърли протеста на прокурора. С оглед изложеното, въззивното решение, с което е изменена присъдата на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 / 30.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 91/2015 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.