Р Е Ш Е Н И Е № 35 София, 10 февруари 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 2936/2011 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Ц. Т. Готов против решение № 281 от 09.11.2011 год. по внохд № 249/2011 год. на Великотърновския апелативен съд.
В нея се излагат доводи, че касаторът не е имал намерение да умъртви сина си, като според възможностите си се е грижил за него. На критика е подложена дейността на съда в оценъчната му дейност на доказателствата, която касаторът счита за едностранна и непълна. С оглед на това негово твърдение, той намира, че неправилно е осъден от предишните две съдебни инстанции по предявеното обвинение и моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан по чл. 116, ал. 1, т. 3 НК.
Пред касационния състав представителят на Върховна касационна прокуратура излага съображения, че жалбата е основателна досежно правната квалификация на деянието, която сочи на злепоставяне по смисъла на чл. 136-139 НК.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения за несъставомерност на деянието.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 38 от 13.06.2011 год. по нохд № 242/2011 год. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Ц. Т. Г. за виновен в това, че през периода 11.08.2010г-13.08.2010 год. в [населено място], обл. П., умишлено умъртвил рождения си син Т. Ц. Т., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 115 и чл. 55, ал. 1,т.1 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор.
По реда на чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия.
С решение № 281/09.11.2011 год. по внохд № 249/2011 год. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като намалил наказанието на Готов от осем на четири години лишаване от свобода и определил той да го изтърпи при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна.
Въззивният съд е подложил на пълен, всестранен и обективен анализ съвкупността от доказателства и доказателствени средства, така както изисква разпоредбата на чл. 14 от НПК и при приетите за установени фактически положения правилно е приел, че деянието изпълва обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 115 НК. Следователно, била е извършена внимателна проверка на всички събрани доказателства, каквато се изисква от чл. 107, ал. 3 НПК, а изводите относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в мотивите на присъдата и на въззивното решение по начина, указан в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК.
По делото са приети за установени следните фактически положения: Пострадалият Т. Ц. Т. е рожден син на подсъдимия.
През 2003 год. майката на Т.-С. Г. починала и за психичноболния Т. –инвалид с 85% оценка на работоспособността, с диагноза „трайни промени на личността, недължащи се на мозъчно увреждане или заболяване”, при редовна поддържаща терапия, след поредното му изписване на 28.10.2009 год. от психиатрична болница К. полагал грижи единствено баща му-подсъдимият Г.
След изписването от болницата на Т., през един продължителен период от време подсъдимият е виждал влошаването на здравословното състояние на неспособния да се грижи за себе си пълнолетен син и е съзнавал създалата се от това опасност за живота му, но въпреки това, не е предприел минимума от необходимите мерки за предотвратяване на настъпилите по-късно неблагоприятни последици. Нещо повече, не само е бездействал, а и при тежкото здравословно състояние на сина си /с констатирано и диагностицирано заболяване шизофрения/, за когото поел задължението да се грижи, след м. януари 2010 год. Готов прекратил получаването на медикаменти от личния лекар на селото за поддържащото му лечение, а от 23.02.2010 год. подсъдимият се отказал и да ползва услугите на Домашен социален патронаж-гр. К., за приготвяне и доставяне на храна за себе си и за Т..
Подсъдимият съзнателно е предприел мерки да ограничи достъпа на странични хора да влизат в дома му, за да установят, че синът му умира от липса на лекарства и храна, и не само това - разпитал гробаря на селото-свид. Г. Г. какви са размерите на един гроб и изкопал такъв месец преди да почине синът му, където по-късно след смъртта му го заровил, като същевременно разпространявал пред съселяните си, че Т. е отведен за лечение в психиатрична болница. Съзнавайки неговата безпомощност от заболяването и невъзможността да се самоопазва, той не е проявил необходимата активност да уведоми за състоянието му лекуващия лекар и да направи искане за помощ от отдел “Социално подпомагане” към местната община, с оглед твърдението му за обективна невъзможност от негова страна/ поради напредналата си възраст и негови тежки здравословни проблеми/ да осигурява необходимите лекарства и храна и отделя средства за нормалното му човешко съществуване, още повече, че подсъдимият, освен своята, е получавал и пенсията на сина си.
От показанията на свидетеля Г. Я. –кмет на [населено място], е видно, че подсъдимият не е споделял с него, че не може да полага грижи за болния си син, не е споделял, че не се храни и отказва да приема лекарства, не е търсил помощ за болния си син, а предложената такава, два месеца преди смъртта на пострадалия, Готов е отказал.
Липсата на полагани от подсъдимия елементарни животоподдържащи грижи като краен резултат е довело до настъпването на смъртта на Т.. Според заключението на съдебния лекар причината за смъртта на Т. е дихателна недостатъчност в резултат на възпаление на белите дробове-пневмония, като благоприятстващ настъпването фактор е тежката кахексия-измършавяване, последица от системно недохранване и лоши битови условия. При своевременно оказана медицинска помощ и осигуряване на прилични условия на живот фаталният изход е бил преодолим.
Назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза е дала заключение, че интелектът на подсъдимия е на достатъчно ниво, за да разбере естеството на постъпката си и нейната противоправна същност.
Последното обстоятелство, с оглед житейския опит на подсъдимия и психическа годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не го е лишило от възможността да разбере тежкото психическо и физическо състояние, в което синът му се е намирал. Въпреки съзнаваната от него опасност за живота му при условията, при които пострадалият е живеел - заключен в пристройка към къщата обитавана от Готов, без необходимите за заболяването му лекарства и при оскъдна храна, която той не усвоявал поради психическото си заболяване, подсъдимият е бездействал, тъй като е желаел настъпването на смъртта му. Настоящият касационен състав споделя изводите на въззивната инстанция, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 116, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 115 от НК, при пряка форма на умисъла. Не може да бъде споделено виждането на представителя на обвинителната власт, че жалбата на подсъдимия е основателна, тъй като извършеното от него деяние сочи не за убийство по чл. 116 от НК, а за злепоставяне.
Злепоставянето е умишлено, но не резултатно престъпление, а на формално извършване. Изпълнителното деяние се изразява в излагането на лице, лишено от възможност за самоопазване, поради своето малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притича на помощ. Според разпоредбите на чл. 137 и чл. 138 от НК се изисква деецът да разбира, че съществува реална опасност за живота на едно лице и да съзнава, че може да му се притече на помощ, без опасност за себе си или за другиго и въпреки това, не оказва такава помощ. В състава на чл. 138 НК е включено и допълнителното изискване деецът да е имал задължение да се грижи за лицето, което се нуждае от помощ, докато в чл. 137 НК, такова не е налице. При настъпване на предвидената в санкционната норма неблагоприятна за пострадалия последица, ще е налице убийство, а не злепоставяне.
Затова, при установените фактически положения, изводите на двете решаващи по фактите съдилища са законосъобразни, тъй като в случая е налице убийство по квалификацията на чл. 116, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 115 от НК, а не злепоставяне, уредено в раздел ІІІ, гл. ІІ НК.
Ето защо, визираните в жалбата на касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт са неоснователни, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281 от 09.11.2011 год. по внохд № 249/2011 год. на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|