Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * деликтна отговорност * доказателствена тежест


Решение по т.д. №396-17 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
5

Р Е Ш Е Н И Е

№196

гр. София,10.11.2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 25 октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА



и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №396/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. А. А. от [населено място] срещу решение № 2113 от 10.11.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3388/2016 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 03.05.2016 г. по гр.д. № 841/2015 г. на СГС, ГО, 7-ми с-в, в обжалваната осъдителна част, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]-С. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за сумата от 90 000 лева за неимуществени вреди на ищцата от смъртта на нейния баща Х. И. С., в следствие на настъпило на 14.05.2010 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. Същото становище се поддържа от процесуалния представител и в открито съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП от 14.05.2010 г. виновно причинено от водача на микробус м.Мерцедес с рег. [рег.номер на МПС] Х. М. М., чиято ГО на водач на МПС е била редовно застрахована от страна ответното застрахователно дружество, при управление на заден ход, на бащата на ищцата са причинени травматични увреждания-счупване на бедрената кост. По тези факти не е налице спор между страните, а и същите се установяват от доказателствата по делото. Според приетите две заключения на съдебно-медицинските експертизи, пострадалият е постъпил в МБАЛ Шумен с оглед наличие на петрохантерно счупване на дясната бедрена кост. Констатирано е и придружаващо хронично заболяване “Хипертонична болест и сърдечна недостатъчност“ . На 17.05.2010 г. е извършена операция на лицето за наместване на счупената кост и поставяне на метална плака. Два часа след операцията Х. С. е починал, поради настъпил кардиогенен шок и остър инфаркт на миокарда, които според единия експерт са настъпил преди операцията, а според другия –след операцията, като самата смърт настъпва от остра кръвозагуба от самата операция, на фона на пресен инфаркт на миокарда. Въпреки, че и двете медицински заключения са в насока на наличието на причинна връзка между причиненото увреждане от процесното ПТП и настъпилата, след оперативната намеса, смърт на пострадалото лице, съдебният състав на САС е направил извод за липсата на такава, като е изложил следните съображения за това: смъртта е следствие от кръвозагубата при операцията на пациента като самостоятелна причина и доколкото, според вещите лица, е съществувала възможност и за предприемане на лечение без оперативна намеса, то липсвала причинна връзка като елемент от фактическия състав на непозволеното уреждане, съгласно чл.45 ЗЗД като основание за ангажиране отговорността на причинителя на ПТП, съответно –на застрахователя на гражданската му отговорност
Обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване, поради противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС по следния правен въпрос: за критериите за преценка на наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на виновно причинилия ПТП водач на МПС и последвалите вреди.
По отговора на правния въпрос, настоящият състав на Второ т.о. намира за установено следното:
Налице е задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса: Решение по гр.д. № 3026/2008 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК., с което съставът на ВКС приема, че причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден в чл.45 ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането , а не е случайно свързано с последното и принципно доказателствената тежест за наличието на такава връзка, както и за всички елементи от фактическия състав на цитираната норма се носи от ищеца, който претендира репариране на вредата от непозволеното увреждане.
По правилността на обжалваното решение и основателността на прекия иск:
В настоящия случай по инициатива на ищцовата страна са изслушани вещи лица и са приети две заключения на назначената съдебно-медицинска експертиза, според които пострадалият е постъпил в МБАЛ Шумен с причинено от процесното ПТП на 14.05.2010 г. петрохантерно счупване на дясната бедрена кост. Констатирано е и придружаващо хронично заболяване “Хипертонична болест и сърдечна недостатъчност“ . На 17.05.2010 г. е извършена операция на лицето за наместване на счупената кост и поставяне на метална плака. Два часа след операцията Х. С. е починал, поради настъпил кардиогенен шок и остър инфаркт на миокарда, който, според единия експерт, е настъпил преди операцията, а според другия –след операцията, като самата смърт настъпва от остра кръвозагуба, на фона на пресен инфаркт на миокарда. И двамата експерти са изразили единодушно становище в писмените си заключения, че тежкото състояние на пострадалия, като следствие на претърпяното ПТП, е провокирало инфаркт на миокарда, който в съчетание с остра кръвозагуба е причина за смъртта. Следователно: няма как да се приеме, че причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта не е налице, само защото е била предприета операция, вместо евентуално консервативно лечение на пострадалия. Последното е следвало да се установи от страна на ответника при пълно насрещно доказване, каквото не е проведено.
От изложеното следва, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: Виновно противоправно действие от страна на делинквента- водач на микробус „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] Х. М. М., който при управление на заден ход в населено място и без да се увери в безопасността на маневрата е причинил на бащата на ищцата травматични увреждания-счупване на бедрената кост и в последствие инфаркт на миокарда, довел до смъртта на последния. По делото е установено, че ГО на делинквента като водач на МПС е била редовно застрахована от страна ответното застрахователно дружество., поради което е налице основание за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищцата-дъщеря на пострадалия, следва да се вземат в предвид възрастта на починалия-р.1939 г. и близките отношения между него и ищцата, изразяващи се във всекидневни посещения и взаимни грижи приживе, така и тежкото емоционално състояние при приемане на смъртта му, поради което следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на бащата в размер на 90 000 лева-общо.
С оглед направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът приема, че такова е налице. Увреденият е пресичал пътното платно по време на инцидента в непосредствена близост до товарния камион и на необозначено за това място, което е създало за водача затруднение да го възприеме. Ето защо е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, което по преценка на състава е в обем на 10 на сто, с която сума следва да се редуцира общият размер на обезщетението-от 90 000 на 81 000 лева.
Върху горната сума се дължи и лихва за забава, която обаче, с оглед възражението за погасителна давност, следва да се присъди от 20.01.2012/ ИМ е заведена на 20.01.2015 г./ , а не от датата на настъпването на смъртта на пострадалия, доколкото за периода от смъртта до тази дата вземането за лихва е погасена с изтичане на тригодишна давност-чл.111 б. В ЗЗД.
По отношение на разноските :
По делото и в трите инстанции касаторът е бил представляван от адв. Н. Д. от АК-Шумен при условията на чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв, поради което насрещната страна следва да заплати възнаграждение , съгласно чл. 38 ал.2 във връзка с чл.36 ал.2 ЗАдв., които, съобразно уважената част от иска възлизат в размери на по 3018 лева –за всяка инстанция, или общо в размер на 9 054 лева.
Ответникът по касация дължи и държавна такса върху уважената част от иска в размер на 4860 лева.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение №2113 от 10.11.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3388/2016 г., в ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 03.05.2016 г. по гр.д. № 841/2015 г. на СГС, ГО, 7-ми с-в, в обжалваната осъдителна част, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора А. А. А. от [населено място] срещу ЗК [фирма]-С. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за сумата от 81 000 лева за неимуществени вреди на ищцата от смъртта на нейния баща Х. И. С., в следствие на настъпило на 14.05.2010 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК [фирма]-С. да заплати на А. А. А. от [населено място] сумата от 81 000 лева- застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за сумата от 81 000 лева за неимуществени вреди на ищцата от смъртта на нейния баща Х. И. С., в следствие на настъпило на 14.05.2010 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, ведно със законната лихва от 20.01.2012 г. до окончателното плащане на обезщетението.
ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК [фирма]-С. да заплати на адв. Н. Д. от АК-Шумен като процесуален представител при условията на чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв на А. А. А. от [населено място] възнаграждение , съгласно чл. 38 ал.2 във връзка с чл.36 ал.2 ЗАдв в размер на 9 054 лева- общо .
ОСЪЖДА ЗК [фирма]-С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в общ размер на 4860 лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.