Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                             № 56   гр.София, 10.03.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                  Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на    двадесет и пети  януари     две хиляди  и десета година , в състав :                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                                                                                   ЕРИК ВАСИЛЕВ   при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №540 по описа за 2009 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 878 от 16.07.2009 год. , постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд №189/24.04.2008 год., постановено по гр.д. № 142/2008 год. по касационната жалба на „П” Е. / в несъстоятелност/, гр. Н.. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение ВКС, състав на 3-то г.о. е приел, че повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с пр. осн. чл. 207,ал.1, т.2 ГПК е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото /основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/. С решението допуснато до касационно обжалване е оставено в сила решението на Районен съд гр. З. по гр.д. № 198/2005 год., с което е отхвърлен предявеният на осн. чл. 207,ал.1, т.2 КТ от „П” Е. / в несъстоятелност/ , гр. Н., Смолянска обл. , представлявано от синдика К. И. против К. И. М. от с. С., община Н., иск за връщане на 1250 кг телена мрежа и 230 кг горена тел или сумата 9 075 лв., представляваща тяхната равностойност, ведно със законната лихва от 10.11.2005 год., до окончателното изплащане на сумата, както и на сума в размер на 500 лв. – мораторна лихва за забава в плащане на главницата за периода от 04.01.2005 год. до 10.11.2005 год. В касационната жалба се правят оплаквания , че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Касаторът навежда доводи, че въззивният съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че по делото не установено задължаването на ответника с процесните вещи, както и че няма доказателства за начина и времето за установяване на липсата. Според касатора въззивният съд не е се е съобразил и със задължителните указания в отменителното решение на ВКС по гр.д. №1286/2007 год. относно правилата за разпределение на доказателствена тежест в производството по чл. 207,ал.2 КТ. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение ,с което исковата претенция да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба - К. И. М., не взема становище по същата. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът К. М. е имал качеството на материално отговорно лице/ МОЛ/ - отчетник за цеха на „П” Е. в с. С.. Прието е , че по делото не е установен факта на задължаване на ответника с процесните сита и горена тел. Според въззиввният съд не е установено също така по какъв начин и кога е констатирана липсата – налице са само твърдения на жалбоподателя , че има такава. В тази връзка е посочено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника жалбоподателят не е извършил ревизия и инвентаризация , не е съставен протокол за предаване на съхраняваните от него вещи. Доколкото по делото не е установен факта на задължаване с процесните материални ценности, както и по надлежен ред не е установена тяхната липса , не може да се приеме, че е налице презумпцията за виновно причиняване на щетата от страна на отчетника. С оглед на това , според въззивният съд не е в доказателствена тежест на ответника да установява , че не е причинил щетата или че не я е причинил виновно. В заключение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките, обуславящи основателността на предявеният иск и е постановил неговото отхвърляне. Производството по делото е образувано по иск с пр. осн. чл. 207,ал.1,т.2 КТ като ищецът – касатор в настоящото производство, цели да ангажира пълната имуществена отговорност на ответника в качеството му на отчетник – материално отговорно лице , което по трудова функция има задължение да събира, съхранява , разходва или отчита парични или материални ценности. Отговорността по чл. 207,ал.1,т.2 КТ е за липса , която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата / когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг , възниква презумпция , че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности , а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или , че не я е причинил виновно. Тоест тежестта на доказване се обръща. Последното е така, доколкото съгласно чл. 154 ГПК / чл. 127, 128 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания или възражения, като не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. С други думи, докато в общия случай ищецът следва да установи всички факти , които обосновават съществуването на правото, което иска да реализира по съдебен ред / в случая правото на обезщетение за причинената от материално отговорното лице щета/ при наличие на презумпция същият е освободен от задължението да установява презумираните факти, а в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за които съществува презумпция. С оглед на горното, във връзка с повдигнатия процесуалноправен въпрос относно разпределение на доказателствената тежест в производството по иск с пр. осн. чл. 207,ал.1,т.2 КТ следва да се посочи , че в тежест на работодателя - ищец в производството, е да установи наличието на липса , а в тежест на работника / респ. служителя/ МОЛ е да опровергае презумцията че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липса по см. на чл. 207,ал.1,т2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности , на второ място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение , което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ/ чл. 207,ал.1 КТ/. В конкретния случай въззивният съд правилно е приел за установено, че ответникът по иска е имал качеството на материално отговорно лице. Направеният от него фактически извод , че ответникът не се е задължил с процесните материали обаче, е в противоречие с данните по делото. Факта на задължаването се установява от съвкупната преценка на представените по делото отчет за получени и изразходени материали за м. септември 2001 год., , отчет за произведено и експедирано сито за м. септември 2001 год., изготвени и подписани от ответника и подписана от него декларация от 18.09.2001 год. относно тяхната наличност в цеха за плетене в с. С., община Н.. По делото обаче не е установено, че твърдяната от касатора ищец липса на процесните материали е възникнала по време на съществуващото трудово правоотношение на ответника с дружеството. Същият е бил в трудови правоотношение с „П” Е. , гр. Н. до 01.08.2002 год., когато трудовия му договор е прекратен на осн.чл. 328,ал.1, т.1 КТ / поради закриване на предприятието/ . С оглед на вече казаното във връзка с разпределението на доказателствената тежест, в тежест на касатора ищец е било да установи по несъмнен начин , че липсата е настъпила по време на трудовото правоотношение на ответника с дружеството,до неговото прекратяване. В случая това не е установено. С оглед на това отговорността на ответника не може да бъде ангажирана . Същият не може да носи отговорност за липса , която евентуално е възникнала след прекратяване на трудовото му правоотношение , доколкото неговото задължение да пази, съхранява и отчита поверените му материални ценности е отпаднало със прекратяване на трудовия му договор. Предвид изложеното като е стигнал до извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   . ОСТАВЯ В СИЛА в сила решение №189/24.04.2008 год., постановено по гр.д. №142/2008 год. на Смолянския окръжен съд . год., Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: