4 Р Е Ш Е Н И Е № 728 С., 28.01. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1957/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Й. Б. Й., Ц. Й. Й. и В. Й. Й. против въззивно решение на К. окръжен съд от 8.07.2009 г. по гр. д. № 87/2009 г., с което е оставено в сила решение на Д. районен съд № 620/1.12.2008 г. по гр. д. № 1634/2006 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Й. Б. Й., Ц. Й. Й. и В. Й. Й. против [фирма]-клон[населено място] субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер по 30000 лв. за всеки един от ищците по повод смъртта на тяхната съпруга и майка Р. В. Й., починала на 4.01.2006 г. в резултат на злополука, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на злополуката до окончателното им изплащане. За ответника по касация касационната жалба е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Р.. С определение на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 190/23.02.2010 г. по гр. д. № 1957/2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ по правен въпрос от значение за изхода на делата по искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ: налице ли е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, при положение, че смъртта на наследодателката на ищците е настъпила през 2006 г. и не е призната за трудова злополука по административен ред съгласно новата правна уредба за установяване на трудова злополука съгласно чл. 55 – чл. 57 КСО, в сила от 1.01.2000 г. Отговор на поставения въпрос: Надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57сл. КСО /обн., ДВ, бр. 110/17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп./ и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС № 263/30.12.1999 г. /обн., ДВ, бр. 6/21.01.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп./. Съгласно този ред работодателят /осигурител/, от една страна и пострадалият /осигурен/ или неговите наследници, от друга страна, следва да декларират /първият в 3-дневен срок от настъпване на злополуката, а вторият в 1-годишен срок/ пред съответното териториално поделение на Н. по регистрация на осигурителя настъпването на злополуката. След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на Н. формуляр. Липсата на проведена процедура по посочения нормативно установен ред обуславя отхвърлителен резултат по предявени от пострадалия работник или служител, респ. неговите наследници искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. По касационната жалба: Неоснователна е. Първоинстанционното отхвърлително решение правилно е оставено в сила от въззивния съд, като е възприет правния извод за неизпълнена от ищците /сега касатори/ доказателствена тежест за установяване в процеса, че наследодателката им е починала в резултат на трудова злополука и по-конкретно, че причинилото смъртта на наследодателката на ищците внезапно заболяване не е в пряка и непосредствена връзка с условията на труд, при които тя е работила по трудово правоотношение с ответното дружество-елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Правилното разбиране на нормативния ред за установяване на характера на злополуката като трудова е основано на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 КСО /ред., в сила от 1.01.2002 г./ и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, с които е регламентиран специален ред за установяване на характера на злополуките, за които се претендира, че са трудови. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО за приемане или на увреждането за трудова злополука се издава след извършване на проверка по нормативно установен ред. Липсата на проведена процедура по посочения ред във връзка с твърдението на пострадалия работник или служител /респ. на неговите наследници/ за претърпяни вреди от трудова злополука обуславя отхвърлителен резултат по предявените на основание чл. 200, ал. 1 КТ искове. В конкретния случай не се твърди, не се и установява издаване на такова разпореждане от компетентния орган. По делото ищците /сега касатори/ са поискали прилагане на документацията в РУ „С. осигуряване”,[населено място] с резултати от разследването на злополуката, в която е ЕР № 0402/034/28.02.2006 г. на Т. Общи заболявания при М. „Св. Иван Р.”, Д.. С това решение компетентният орган /Т./ не се е произнесъл за наличие на причинна връзка между условията на труд и настъпилия хеморагичен мозъчен инсулт, поради липса на съставен протокол за аутопсия съгласно императивните изисквания на чл. 61, ал. 1 и 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 99/31.05.2005 г. /обн., ДВ, бр. 47/7.06.2005 г./. При положение, че липсва произнасяне по причинната връзка между условията на труд и непосредствената причина за настъпилата смърт /хеморагичен мозъчен инсулт/ не е изпълнена от ищците доказателствената тежест за установяване елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. По делото са допуснати и приети три заключения на съдебно-медицински експертизи-две единични и една тройна. Две от заключенията, това на вещото лице д-р К. К. и това на тройната експертиза изключват категорично условията на труд в ответното дружество, при които наследодателката на ищците е работила да са в причинна връзка с хипертоничната болест и получения хеморагичен мозъчен инсулт. Единствено вещото лице д-р В. К. е изразила предположение, че констатираните /на 7.02.2006 г., повече от един месец след злополуката/ при разследването обстоятелства с констатации за допуснати нарушения на изисквания на безопасни условия на труд „...са могли да допринесат за развитие на заболяването артериална хипертония”, но категорично заключение за наличие на причинна връзка не е дадена и от това вещо лице. Неоснователно е оплакването, че при определяне на състава на тройната съдебно-медицинска експертиза е нарушена разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ГПК/отм./. Първата от трите съдебно-медицински експертизи е извършена от вещото лице д-р К. К., специалист „невролог”. Втората експертиза е извършена от вещото лице д-р В. К., специалист по „хигиена на труда”. При това положение съдът е преценил, че условията на труда следва да бъдат изследвани комплексно, от гледна точка на неврологията и на токсикологията, в резултат на което е допусната тройна съдебно-медицинска експертиза в състав: д-р М. Г.-специалист по трудова медицина, д-р М. М.-специалист по клинична токсикология и д-р И. К.-специалист по психиатрия и неврология. Допусната е разширена комплексна експертиза за отговор на поставените въпроси, а не за проверка на експертното заключение на д-р В. К.. Предвид изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на К. окръжен съд от 8.07.2009 г., постановено по гр. д. № 87/2009 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: