15 Р Е Ш Е Н И Е № 436 гр.София, 24.03. 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурорът от ВКП А. Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1252/2015 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалби, депозирани от защитника на подсъдимия С. И. М. и от процесуалния представител на Министърът на финансите в качеството му на законен представител на гражданския ищец-държавата срещу въззивно решение № 82 от 22.06.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 118/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд , първи наказателен състав. В жалбата на подсъдимия М. се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-2 от НПК. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, се претендира, че подсъдимият не е осъществил престъпленията по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Обосновава се субективна несъставомерност на деянието, като се твърди, че той не е знаел, че процесните фактури, справки и декларации са с невярно съдържание. Претенцията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се обосновава с неотчитане на противоречия в показанията на свидетелите и с неизследване на всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване.Оспорват се заключенията на ССчЕ с твърдения за това,че за изготвяне на същите са използвани единствено ревизионните актове на данъчната администрация, поради което и преповтарят техните констатации. На следващо място се твърди, че сделките по инкриминираните фактури са реални,а извода на въззивния съд за тяхната фиктивност –неправилен. Прави се искане за отмяна на решението на Пловдивски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. В жалбата на гражданския ищец се твърди неправилност и незаконосъобразност на извода на апелативната инстанция за недопустимост на гражданския иск по чл.45 от ЗЗД, и като последица неправилно прекратяване на производството в тази му част, което представлява нарушение на закона. Посочва се ,че наличието на влязъл в сила ревизионен акт не е процесуална пречка за предявяване на граждански искове с правно основание чл.45 от ЗЗД,както и ,че изпълнителното основание против юридическото лице и изпълнителното основание против физическото лице- деликвент не са идентични по адресат, имуществено състояние на длъжника и възможности за принудително изпълнение.На следващо място се твърди, че предвидения специален ред по ДОПК за реализиране на публичните вземания не конкурира и не изключва претендирането на вреди от престъплението в наказателния процес,тъй като претенцията на държавата за публични задължения по ревизионния акт е спрямо ЮЛ-задължено за дължимия ДДС,а претенцията спрямо подсъдимите е за щети ,причинени от престъплението, т.е. ЮЛ ще понесе обективна отговорност за публичните си задължения,а деликвентът ще понесе гражданска отговорност за виновното си поведение. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в гражданската му част и оставяне в сила първоинстанционната присъда на ОС – гр.Пловдив с уважаване на гражданските искове. Пред касационната инстанция жалбоподателят С. И. М. и защитниците ,редовно призовани не се явяват, поради което не се вземат становище . Подсъдимият Т. Г.,също редовно призован не се явява. Гражданският ищец и жалбоподател в настоящето производство, редовно призован ,не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата на защитника на подсъдимия М. за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.Същевременно намира жалбата на гражданския ищец за основателна ,поради което взема становище тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда № 8 от 23.01.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 720/2014 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия С. И. М. за виновен в това, че в периода от месец октомври 2011 г. до месец юни 2012 г., в гр.П., в условията на продължавано престъпление ,като съизвършител с Т. Ц. Г. и при условията на посредствено извършителство – чрез В. Д. Г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 156 534,72 лв., представляващи дължим данък добавена стойност за дружеството [фирма], като при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри-дневници за покупките на [фирма], в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и данъчни фактури със завишени стойности; потвърдил е неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон – чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, пред ТД – НАП – гр.П. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет години и на конфискация на част от имуществото му – недвижим имот, подробно индивидуализиран в цитирания акт. Със същата присъда подсъдимият С. И. М. е бил признат за виновен в това, че в периода от м. октомври 2011 г. до м. май 2012 г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, като съизвършител с Т. Ц. Г. и при условията на посредствено извършителство – чрез Р. К. Б., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 184 925,32 лв., представляващи дължим данък добавена стойност за дружеството [фирма], като при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри-дневници за покупките на [фирма], в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС ; потвърдил е неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон – чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, пред ТД – НАП – гр.П. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от пет години и на конфискация на част от имуществото – недвижим имот, подробно индивидуализиран в цитираната присъда,като го е оправдал за това в дневниците за покупките на [фирма] да е отразил и данъчни фактури със завишени стойности. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е било определено едно общо най-тежко наказание по отношение подсъдимия С. М., а именно три години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила и конфискация на част от имуществото – недвижим имот, подробно индивидуализиран в присъдата. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание времето, през което е бил задържан. Със същата присъда подсъдимият Т. Ц. Г. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за всяко едно от които е бил осъден на три години лишаване от свобода и конфискация на част от имуществото – конкретно определен недвижим имот. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е било определено едно общо най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години и конфискация на част от имуществото – недвижим имот, подробно индивидуализиран в присъдата. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия Г. общо най-тежко наказание времето, през което е бил задържан. Със същата присъда подсъдимите С. И. М. и Т. Ц. Г. са били осъдени солидарно да заплатят в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 156 534.72 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 255 от НК, извършено във връзка с дейността на [фирма],ведно със законната лихва,считано от 14.06.2012 г.до окончателното изплащане,като гражданският иск е бил отхвърлен в частта относно претенцията за присъждане на лихвите, считано от извършването на отделните деяния от продължаваното престъпление с предмет отделните инкриминирани суми. Подсъдимите С. И. М. и Т. Ц. Г. са били осъдени солидарно да заплатят в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 184 925.32 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 255 от НК, извършено във връзка с дейността на [фирма],ведно със законната лихва,считано от 12.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск е бил отхвърлен в частта относно претенцията за присъждане и на лихви от извършването на отделните деяния в рамките на продължаваното престъпление с предмет отделните инкриминирани суми. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите С. И. М. и Т. Ц. Г. са били осъдени да заплатят припадащата им се част от държавната такса върху уважените граждански искове, както и направените по делото разноски, вкл. и тези за юристконсултско възнаграждение. По жалба, депозирана от защитниците на подсъдимия С. М. е било образувано въззивно производство – в.н.о.х.д. № 118/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, който с решение № 82 от 22.06.2015 г. е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал извършените от подсъдимия С. М. престъпления по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, от осъществени като извършител по чл.20 ал.2 от НК в такива като помагач по чл.20 ал.4 от НК, като го е оправдал само по първоначално повдигнатите му обвинения във вр. с 20, ал. 2 от НК; преквалифицирал е осъществените от подсъдимия Т. Г. престъпления по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2 т.6 и т.7 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК от извършител в съучастие със С. М.-също извършител ,в съучастие със С. М.,последният като помагач; отменил е изцяло присъдата в гражданската част и е прекратил производството относно предявените граждански искове от държавата срещу подсъдимите М. и Г.; отменил е присъдата и в частта за разноските-относно осъждането на подсъдимите да заплатят д.т. върху уважените размери на гр.искове и разноски за юристконсултско възнаграждение.Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Жалбата на защитника на подсъдимия С. И. М. е НЕОСНОВАТЕЛНА. 1. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че твърденията за „неправилност“ и „необоснованост” на въззивното решение не сочат на касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК, поради което и не подлежат на касационен контрол. Контролът, който ВКС осъществява се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на решаващите съдебни инстанции по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените източници и правилността на формирането на вътрешното им убеждение , в рамките на установените фактически положения. С оглед развитите в жалбата конкретни доводи обаче, част от посочените по-горе оплаквания могат да се свържат с касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, а именно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо, тези възражения ВКС обсъди единствено в процесуален аспект – от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, като не констатира пороци в тази насока. И това е така, тъй като в доказателствената съвкупност са включени само валидни доказателства, събрани при спазване на изискуемия от закона процесуален ред за тяхното събиране и проверка, а анализът им е подчинен изцяло на правилата на формалната логика. Не се констатира подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а интерпретацията им е според тяхното действително съдържание. Направеният от първоинстанционния съд анализ в мотивите към присъдата /стр. 90-100/ е обстоен, аналитичен и убедителен. Това обстоятелство е било констатирано в мотивите към въззивното решение,чието съдържание изцяло отговаря на изискванията на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК. В. съд не е пренебрегнал задълженията си да изложи и основанията, поради които не приема доводите на жалбоподателя. Следва да се посочи, че ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./ ,че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. Твърденията в жалбата, че Пловдивски апелативен съд не е отчел съществени противоречия в данните, предоставени от свидетелите С. и Д. и от подсъдимия Г. относно времето, мястото и лицата присъствали на срещата с подсъдимия М., на която се е уговаряло регистрирането на процесните по делото фирми на името на Е. С., не се възприемат от касационния състав. С оглед предмета на доказване в настоящето производство и най-вече участието на подсъдимия М. в инкриминираната престъпна дейност, от значение се явява факта дали е била осъществена среща между двамата подсъдими /М. и Г./ и св. С. във връзка с уговаряне на регистрация на дружествата [фирма] и [фирма], чиито едноличен собственик на капитала да бъде именно св.С.. Въпросите за мястото и датата на която се е състояла срещата са без съществено значение и касаят детайли от фактическата обстановка ,като изминалото време от този момент до провеждането на разпити на посочените лица, напълно обяснява неточностите в заявеното от тях . Така или иначе от показанията на св.С., които напълно правилно са били кредитирани от решаващите съдилища като обективно дадени, се установява, че такава среща е била проведена в гр.П., че на нея е присъствал и подсъдимия М., който е обяснил , че има бензиностанции, но не може да си „извади“ фирми на негово име, с които да работи, и е предложил да се регистрират две нови фирми на името на свидетеля. Св.С. е посочил ,че още на тази среща му е било обяснено, че той ще бъде подставено лице ,което означава , че само фирмите ще се водят на негово име. Посочените в жалбата обяснения на подсъдимия Г., според които на срещата са присъствали само той , подсъдимият М. и св. Д., не касаят коментираната по-горе среща, а предходна такава ,в която се е обсъждало и взело решение фирмите /фирма/ и /фирма/, които са били собственост на подсъдимия Г. да бъдат използвани за дейността, свързана с бензиностанциите, стопанисвани от подсъдимия М.. Що се отнася до показанията на св.Д., същият също е свидетелствал за среща между Т. Г. и С. М., на която е присъствал и самият той, заявявайки ,че няма спомен за какво точно са си говорели, както и дали освен тях тримата е присъствало и друго лице, без да е изключил такава възможност.При това положение изобщо не може да се твърди наличие на противоречие между казаното от св.С. и св.Д. относно лицата ,присъствали на срещата, доколкото св.Д. демонстрира липса на спомен по този въпрос. Настоящият състав не констатира пороци в оценъчната дейност на решаващия съд касателно обясненията на подсъдимия Г., в частта относно твърдението му, че той лично е уведомил св. С. за необходимостта процесните дружества да бъдат регистрирани на името на последния, като на този разговор подсъдимият М. не е присъствал. Напълно правилно тези обяснения не са били кредитирани с доверие, като изложените съображения от съда ВКС намира за убедителни и ги възприема изцяло. Конфронтацията между коментираната част от обясненията на подсъдимия Г. и показанията на св.С. / по отношение на които съдът не е имал основания да се съмнява в тяхната обективност/, на практика е обосновала извод за тяхното дискредитиране. Възражението, че неправилно е дадена вяра на обясненията на подсъдимия Г., че е бил снабдяван с „безстокови“ фактури от фирми доставчици на [фирма] и [фирма] от св. В. К., тъй като същите са в противоречие с показанията на последния, е било наведено и пред въззивния съд и е получило аргументиран отговор на стр. 60 от решението на апелативния съд. Вярно е, че съществува противоречие между информацията,съдържаща се в двата доказателствени източника по коментирания въпрос /св.К. отрича да е снабдявал подсъдимия Г. с инкриминираните фактури/, но съдилищата по фактите са суверенни да кредитират едни доказателства за сметка на други, стига да изложат убедителни мотиви за това, каквито в случая са налице. За проверка обясненията на подсъдимия Г. са послужили показанията на св.С. Н. /документален управител на [фирма]/, според когото, на негово име са били регистрирани търговски дружества , без той да е осъществявал реална дейност , като за едно от дружествата, по искане на св.К., той е издал пълномощно на трето лице. Всъщност свидетелят К. не отрича познанството си с подсъдимия Г., нито обстоятелството ,че при срещата им са провели разговор, в който действително са обсъждали въпроса за набавяне на фактури по ДДС,без реална доставка по тях, но твърди ,че му е казал ,че в момента не се занимава с такава дейност.При преценка достоверността на заявеното от св.К. не следва да се подминава и факта, че същият няма интерес да признава участие, свързано със снабдяване на Г. с процесните фактури. Съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства е мотивирала решаващия съд да направи верен извод относно действителната доказателствена стойност на показанията на св.К. и да не ги кредитира с доверие. На следващо място, неоснователно се твърди, че ССчЕ-зи се основават единствено на ревизионните актове на органите на приходната администрация, без да са отчетени спецификите на доказване в ревизионното и наказателното производство.В приложените по делото и приети от съда ССчЕ-зи , в раздел II,озаглавен „Проверени документи“ е посочено ,че за да отговорят на поставените въпроси ,вещите лица са се запознали и проверили както документите от досъдебното производство /11 тома/ ,така и с допълнително изискани материали от дружество [фирма], обслужвало счетоводно дейността на [фирма] ,а именно- дневник на сметка „каса в лева“, дневници за покупки и продажби, подадените справки-декларации по ЗДДС, както и справка от чие име са подадени справките-декларации на /фирма/ Е. за периода от септември 2011 г. до май 2012 г. и материали от [фирма], обслужвал счетоводно дейността на [фирма] -дневник на сметка „каса в лева“, дневници за покупки и продажби, подадените справки-декларации по ЗДДС, уведомления за приемане на постъпилите данни от справките-декларации по ЗДДС, фактурите за продажби и месечните отчети от фискалните устройства на дружеството по обекти, отразени в дневниците за продажби, фактурите за покупки и съпровождащите ги документи-товарителници, приемно-предавателни разписки, акцизни документи, намерили счетоводно отражение в дневниците за покупки на дружеството за периода от септември 2011 г. до май 2012 г. Обстоятелството, че част от тези писмени доказателства са се съдържали и в ревизионната преписка, не е пречка за тяхното използване и за нуждите на счетоводните експертизи по настоящето дело, след като те са били надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. По-нататък, ВКС не споделя тезата на защитата, че сделките, за които са издадени процесните фактури, са реални. На първо място фиктивността им се извежда от обясненията на подсъдимия Г., които съдилищата са намерили за правдоподобни и обективни ,поради което в тази им част са ги кредитирали с доверие. В подкрепа тяхната достоверност е и факта, че признанието за фиктивност на сделките определено поставя подсъдимия в неблагоприятно положение, но въпреки това същият неприкрива този факт, въпреки че разполага с такава процесуална възможност. На следващо място, обясненията на подсъдимия Г. са в корелативна връзка с данните,съдържащи се в ССчЕ-зи. Обстоятелствата, че към инкриминираните фактури липсват товарителници, приемно-предавателни разписки, документи за удостоверяване точния адрес на доставка, фишове за доставено количество гориво от електронните системи на съответните превозни средства, са все в подкрепа липсата на реалност на сделките по процесните фактури. Наред с това, от дневниците за продажби на [фирма] ,на [фирма] ,на [фирма] е видно ,че няма сделки между тези дружества и [фирма] и [фирма].Освен това относно дружеството [фирма] са констатирани несъотвествия между декларираните от това дружество продажби и отразените от [фирма] и [фирма] доставки по инкриминираните фактури, като тези несъответствия се изразяват или в недеклариране изобщо на доставки към тези дружества за определени данъчни периоди ,или в деклариране от страна на процесните дружества на доставки, декларирани от [фирма] като извършени към други дружества. Внимание заслужават и извършените насрещни проверки на [фирма], фирмата използвана от [фирма] за транспортиране на гориво, от които се установява, че посоченият превозвач не е зареждал с гориво обектите на [фирма],че липсват пътни листове за извършвана транспортна услуга на [фирма], тахошайби, документи за удостоверяване точния адрес на доставка,документи за удостоверяване количеството на доставеното гориво,фишове за доставено количество гориво от електронната система на съответното превозно средство с подписи на предалия и получилия стоката.Не без значение са и показанията на св.В. П.,счетоводно обслужвал [фирма], от които е видно, че това дружество не е имало дейност през инкриминирания период,поради което той е подавал „нулеви справки“; показанията на св.А. С.,от които се установява,че [фирма] не се е занимавала с доставка на гориво и не е осчетоводявала фактури за доставка на гориво от тяхна страна, както и че фирмите [фирма] и [фирма] не са й известни. На следващо място част от доставчиците по инкриминираните фактури изобщо не са притежавали фискални устройства, а по отношение на други доставчици- прикрепените към фактурите касови бележки са би издадени от фискално устройство ,различно от регистрираното за конкретната фирма. Всички изброени дотук доказателства и доказателствени източници, обсъдени в тяхната логическа връзка и съвкупност правилно са мотивирали контролирания съд да направи законосъобразен извод за фиктивност на инкриминираните сделки,които извод напълно се възприема и от настоящата инстанция. 2. По отношение твърдението за неправилно приложение на материалния закон: Не се констатира касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Жалбоподателят твърди, че деянията на подсъдимия М. са несъставомерни от субективна страна, поради липса на знание, че процесните фактури (извън издадените от [фирма]) и справки декларации са с невярно съдържание. Преценката за знанието на дееца относно неверността на съдържанието на посочените документи следва да се изведе на базата на цялостното му поведение,свързано с фактическото управление на процесните бензиностанци.По делото несъмнено е установено , че цялостната дейност по управлението на дружествата [фирма] и [фирма] се е осъществявала от подсъдимия М..В тази насока са не само обясненията на подсъдимия Г., но и показанията на свидетеля С., частично тези на св.Г. ,както и разпитаните по делото служители на петте бензиностанции – свидетелите Ш., Г., К., А., К., Р., А., Б., М.. Именно на подсъдимия М. са били отчитани обороти от бензиностанциите от техните служители; той е изготвял поръчки за доставки на гориво и е определял фирмите доставчици на последното; той е взимал фактурите, издадени от [фирма], един от реалните доставчици на гориво за [фирма]; на него св. Г. е правел справки относно оборота и текущото състояние на [фирма], както и относно размера на дължимите суми за ДДС; той е носел на св.Г. фактури за осчетоводяване и на него свидетелят се е обаждал , когато телефона на Г. е бил изключен, за да го информира за състоянието на фирмата „понеже в крайна сметка той работеше в тази бензиностанция…..Мисля ,че са работили заедно“. Именно подсъдимият М. указвал на съпроцесника си Т. Г. за какви количества горива и на каква стойност следва да се набавят „безстоковите“ фактури. След като подсъдимият М. фактически е ръководил дейността на дружествата и е бил запознат с финансовите им резултати ,изводът на инстанциите по същество, за знанието му относно невярното съдържание на инкриминираните фактури е обоснован доказателствено и се споделя от настоящия съдебен състав. Чрез инкриминираните документи чувствително са променяни финансовите резултати на двете дружествата, което обстоятелство не би могло да остане неизвестно за подсъдимия М., имайки предвид обективната му информираност за обема на направените поръчки на гориво през съответните месеци и финансовото състояние на двете дружества. В заключение, крайния извод на апелативния съд за знание от подсъдимия М. относно неистинността на инкриминираните фактури и справките-декларации, е верен. По изложените съображения ВКС не констатира да са налице претендираните в жалбата на подсъдимия М. касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК. Що се отнася до жалбата на гражданския ищец,ВКС намира същата за ОСНОВАТЕЛНА. За да отмени първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част и да прекрати производството относно гражданските искове, предявени от Държавата срещу подсъдимите С. И. М. и Т. Ц. Г., Апелативен съд-Пловдив е приел, че възникналата щета за държавата, представляваща невнесения данък, може да се търси на основание чл.45 от ЗЗД в рамките на наказателния процес,но само когато тя не е установена по реда на ДОПК с влязъл в сила ревизионен акт, какъвто не е настоящият случай / неплатени данъчни задължения са установени с ДРА както по отношение дейността на [фирма], макар и не за целия период по обвинителния акт , така и досежно [фирма] –за период ,в който се включва този по обвинителния процесуален документ /. По тези съображения, въззивната инстанция е приела, че държавата няма правен интерес от предявяването на осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД ,тъй като разполага с изпълнително основание за принудително реализиране на вземането си, поради което е счела ,че предявените граждански искове са недопустими. Тези изводи на съда с в разрез с разрешенията ,дадени в ТР №4 от 12.04.2016 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които „когато за данъчните задължения-предмет на обвинението има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид , размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на основание чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди,предявен от държавата чрез министъра на финансите за съвместно разглеждане в наказателното производство, е допустим“. Наред с това е необходимо да се отбележи ,че в посоченото ТР ,Върховната инстанция приема ,че възможността държавата да предяви граждански иск в наказателното производство ,за да защити правата и законните си интереси от нарушението на въведената забрана да не се вреди другиму по чл.45 от ЗЗД е самостоятелен процесуален път и не се конкурира с възможността, предвидена в специалното данъчно производство. Приключилото производство по събиране на данъчното вземане, при което данъчното задължение не е събрано или не е събрано изцяло / в мотивите на ОС-Пловдив е посочено, че справка на ТД на НАП-П. сочи ,че претенциите на държавата не са били удовлетворени в производство по ДОПК, доколкото главниците и лихвите на избегнатите плащания на ДДС от страна на двете процесни дружества за инкриминираните периоди не са внесени – т.3, л.865 от първоинстанционното производство/ ,обосновава правния интерес на държавата от предявяване на граждански иск срещу дееца на деликтно основание. Приемайки предявения граждански иск за недопустим и прекратявайки производството по него на това основание, АС-Пловдив е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Въззивното решение следва да бъде отменено в тази му част и делото върнато за ново разглеждане относно гражданската претенция на държавата по отношение на подсъдимите, по която новият съдебен състав следва да се произнесе по същество. Решението следва да бъде отменено и в частта ,в която се отменя първоинстанционната присъда по отношение осъждането на подсъдимите да заплатят държавна такса върху уважените граждански искове и разноските за юрисконсултско възнаграждение. Касационната инстанция може да измени проверявания съдебен акт ,като уважи или отхвърли гражданския иск ,но само при допуснато нарушение на материалния закон, каквато хипотеза не е налице в случая. Произнасянето на ВКС по съществото на гражданския иск би било нарушение на разпоредбата на чл.354 ал.2 т.5 от НПК, и би лишило страните от една инстанция. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение №82 от 22.06.2015 г., постановено по внохд №118/2015 г. по описа на Апелативен съд-гр.Пловдив в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда в гражданската й част и е прекратено производството по гражданските искове, предявени от Държавата срещу подсъдимите С. И. М. и Т. Ц. Г. и в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда, с която подсъдимите са били осъдени да заплатят държавна такса върху уважените размери на гражданските искове и юрисконсултско възнаграждение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменените части на Пловдивски апелативен съд, друг съдебен състав,от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/