4 Р Е Ш Е Н И Е №93 гр.София,24.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 65 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1144/12.06.13г., постановено по гр.д.№ 1140/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2085/29.11.12г. по гр.д.№ 409/12г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Б и с/Б./” АД, [населено място] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 24000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски услуги от 01.04.06г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли решението да се отмени и предявеният иск да се уважи. Претендира разноски. Ответникът [фирма], [населено място] /промяна в наименованието на „Белопитови и синове/Б./”АД/ оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка на 01.04.06г., по силата на който ищецът – настоящ касатор е поел задължение да изработи /да консултира възложителя по въпроси за връзка с медиите, изброени в договора/, срещу възнаграждение от 2000 лв. месечно за срок от една година. Изложени са съображения, че договорът не е продължен след изтичане на срока му, поради което се дължи възнаграждение в размер на 4000 лв. за месеците февруари и март на 2007г., като възложителят е приемал, описвал и отчитал издадените от изпълнителя фактури и е ползвал данъчен кредит. Решаващият състав е счел направеното възражение за погасителна давност за основателно, тъй като вземането за възнаграждение е за периодично плащане и се прилага тригодишен давностен срок съгласно чл.111 ЗЗД, а исковата молба е постъпила в съда на 31.01.12г. С определение № 4/06.01.15г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса за погасителната давност на вземането за възнаграждение по договор за изработка. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изисква отговор на въпроса дали във всички случаи на сключен договор за изработка задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и съответно приложима ли тригодишната давност за погасяване на вземането. Съгласно ТР № 3/11г. от 18.05.12г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В определението за допускане на касационното обжалване са посочени решение № 57/30.04.10г. по т.д.№ 140/09г. на Плевенския окръжен съд, решение № 175/06.10.10г. по гр.д.№ 68/10г. на Великотърновския апелативен съд, решение № 250/28.07.05г. по гр.д.№ 54/05г. на Великотърновския апелативен съд и решение от 18.07.06г. по гр.д.№ 420/05г. на Софийския апелативен съд, в които е прието, че вземанията за възнаграждения по договори за изработка се погасяват с общата петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД. От друга страна, в решение № 182/21.03.08г. по т.д.№ 722/07г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е приложена тригодишната погасителна давност за вземане за възнаграждение по договор за изработка, подвид „услуга”. В решенията на въззивните съдилища е приложена давността по чл.110 ЗЗД, но във всеки конкретен казус уговорките са били за заплащане на възнаграждение по договор за изработка на вещ или за изпълнение на СМР, платимо на части или съобразно отделните етапи при изпълнение на работата. В решението на ВКС, независимо от приложимостта на правилата по ЗЗД за изработката, договорът е имал за предмет предоставянето на услуга – осъществяване на охрана на обект срещу месечно възнаграждение. В този смисъл задължението за заплащане на възнаграждение по договора за услуга се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, при единен правопораждащ факт – осъществяване на охранителна дейност според уговорките между страните. Падежите на отделните плащания настъпват през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени. С оглед на периодичността в плащането на възнаграждението е приложена давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В посоченото от ответника по касационната жалба решение № 221/22.02.12г. по т.д.№ 1161/10г. на ВКС, ІІ т.о. също е приложена давността по чл.111, б.”в” ЗЗД, но в тази част решението няма задължителен характер за съдилищата по ТР № 1/09г. от 19.02.10г. и ТР № 2/10г. от 28.09.11г. на ОСГТК на ВКС, тъй като касационното обжалване е било допуснато по други въпроси. По тези съображения приложението на разпоредбата на чл.110 ЗЗД или на чл.111, б.”в” ЗЗД по отношение на вземане за възнаграждение по договор, за който се прилагат правилата на изработката, от значение са уговорките между страните относно правопорождащия факт на вземането, повтарящия се характер на задължението и определените падежи. Ако договорът е сключен за изработка на определена вещ или за изпълнение на СМР и възнаграждението е дължимо на части, на отделни етапи от строителството, при последователно приемане на изработеното, паричното задължение за възнаграждение няма периодичен характер и се погасява с изтичането на петгодишна давност. Ако с договора се уговаря предоставянето на услуги, изразяващи се извършване на работа чрез престации, изпълнявани многократно в срока на действието му, и възнаграждението е дължимо на определени в договора интервали, вземането за възнаграждение е периодично плащане и се погасява с изтичането на тригодишна давност. Съставът на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос:Вземането за възнаграждение по договор за предоставяне на услуги, за който се прилагат правилата за изработката, се погасява с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, когато има за предмет трайно предоставяне на услугите в течение на срока на действието му и възнаграждението е дължимо на определени или определяеми в договора периоди. На основание чл.291, т.1 ГПК обявява за правилна практиката по решение № 182/21.03.08г. по т.д.№ 722/07г. на ВКС, І т.о. и решение № 221/22.02.12г. по т.д.№ 1161/10г. на ВКС, ІІ т.о. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване въззивното решение е правилно. Поетото задължение от изпълнителя по договора от 01.04.06г. е консултиране на възложителя по въпроси за връзка с медиите, изброени в договора, срещу възнаграждение от 2000 лв. месечно за срок от една година. Вземането на изпълнителя за възнаграждение е за периодично плащане и се погасява с изтичането на три години от настъпване на изискуемостта му съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД. Възнаграждението в размер на 4000 лв. за месеците февруари и март на 2007г. е станало изискуемо съгласно чл.2 на договора – през месеца, следващ месеца на извършване на услугата и към датата на предявяване на иска – 31.01.12г. е погасено по давност. На основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила. По разноските. Касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1250 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1144/12.06.13г., постановено по гр.д.№ 1140/13г. от Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА „А”,гр.София, [улица], ет.2 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1250 лв./Хиляда двеста и петдесет лв./ - юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.