Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители * давностен срок * спиране на давност * упражняване на родителски права * интерес на детето

Р Е Ш Е Н И Е

№ 401

София, 18.12. 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА


при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3552/2013 година.




Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 65/2013 г. на Бургаския окръжен съд на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за приложението на чл. 115, б.”а” ЗЗД спрямо родител, който не упражнява родителски права - едни от съдебните състави приемат, че спрямо този родител тече давност, други съдилища считат, че давност не тече.
Бургаският окръжен съд, с въззивно решение от 04. 03. 2013 г. по гр. д. № 65/2013 г. е приел, че между дете и родител, който не упражнява родителските права, тече давност и на това основание е приел, че ищецът по настоящото дело Г. М. не дължи на непълнолетния му син С. М., действащ със съгласието на майка си Г. Д., общо сумата 6964,02 лв., от която 4400 лв. месечна издръжка по 50 лв. за периода от 1. 1. 2002 г. до 1. 5. 2009 г. и сумата 2564,02 лв. мораторна лихва върху нея. С решението е потвърдено решението на Бургаския районен съд в останалата част, с която е отхвърлен предявеният от Г. М. установителен иск, че не дължи на С. М. разликата над сумата 6964,02 лв. до претендирания размер 7993,49 лв./или сумата 1029,47 лв./, включваща разликата над сумата 4400 лв. до размер на сумата 5250 лв. /сумата 850 лв./ издръжка за минало време и разликата над сумата 2564,02 лв. до размер на сумата 2743,49 лв. /сумата 179,47 лв./ обезщетение за лихва върху главницата.
Ответникът по иска, сега жалбоподател, С. М., действащ като непълнолетен със съгласието на майка му Г. Д. счита за неправилно решението в частта за уважаване на отрицателния установителен иск, моли да бъде отменено в тази част и се отхвърли иска. Позовава се на решения на различни съдилища, с които е прието, че разпоредбата на чл. 115, б. „а” ЗЗД е приложима спрямо всеки от родителите на детето, защото всеки от тях активно или потенциално е в състояние да упражнява родителски права, независимо от постановките на бракоразводното решение на родителите.
По така поставеният спорен въпрос, настоящият състав на касационния съд приема следното:
Съгласно чл. 123, ал. 1 от Семейния кодекс, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето заедно и поотделно. При сключен брак, родителите са длъжни чрез взаимно разбирателство да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата – чл. 17 СК. Същевременно законът е предвидил правила за фактическото осъществяване на тази родителска грижа, самостоятелно и отделно от единия родител, при прекратяване на брака поради развод. Ако не се постигне съгласие между съпрузите относно отглеждането на децата, съдът служебно преурежда режима на упражняване на родителските права и задължения – чл. 59, ал. 2 СК. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.”а” ЗЗД има предвид обичайната житейска практика, възпроизводена в нормативните разпоредби, че децата и техните родители – съпрузи живеят заедно и последните фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена грижа за децата. Когато това съвместно съжителство на детето с единия от родителите е преустановено и той е осъден да му заплаща издръжка, настъпилата фактическа промяна води и до правна промяна, която се прогласява от бракоразводният съд. По настоящото дело е установено, че с бракоразводното решение, на майката Г. Д. е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето С., което живее при нея, а бащата на детето – ищецът Г. М., е осъден да му заплаща издръжка. Така упражняването на родителските права е възложено и поето от единия родител – майката, и само между нея и детето С. е приложима разпоредбата на чл. 115, б.”а” ЗЗД. Между детето С. и другия родител – бащата Г. М., е налице съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „а” ЗЗД. Разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от единия родител след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител еднолично полага ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето, включително грижата за охраняване материалните интереси на детето и като негов представител следва да изисква изпълнение на съдебно признатото му вземане за издръжка. Другият родител не е ограничен или лишен от родителски права, не е ограничено правото и задължението му да участва при решаване на въпроси, касаещи здравето, образованието, социалното развитие на детето. Това обаче не е равностойно на упражняването на родителските права от другия родител, който ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето.
С оглед на дадено разрешение относно приложението на чл. 115, б.”а” ЗЗД, касационният съд счита за правилен извода на Бургаския окръжен съд, с който е прието, че за задължението на ищеца М. тече погасителна давност. Неправилно, обаче, съдът е приложил тригодишната давност по чл. 111, ал. 1, б.”в” ЗЗД като се е позовал на периодичността на плащането на издръжка ежемесечно. Съгласно чл. 116, б.”в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По делото няма спор, че задължението на ищеца М. за издръжка е признато със съдебно решение и давността е прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 1. 5. 2012 г. От този момент е започнала да тече нова петгодишна давност и вземането на детето С. за издръжка не е погасено за пет години назад или до 1. 5. 2007 г. От тази дата до 1. 5. 2009 г., ищецът М. дължи изплащането на присъдената издръжка, т. е. сумата 1200 лв. /24 месеца по 50 лв./ както и сумата 699,02 лв. лихви върху главницата 1200 лв., считано от 1. 5. 2009 г. до 1. 5. 2012 г., съгласно чл. 111, б.”в” ЗЗД.
По изложените съображения, касационният съд счита, че предявеният отрицателен установителен иск е доказан и основателен в размер на общата сума 5065 лв., включваща сумата 3200 лв. представляваща месечна издръжка по 50 лв. за периода от 1. 1. 2002 г. до 1. 5. 2007 г. и сумата 1865 лв. мораторна лихва върху главницата 3200 лв., считано от 1. 5. 2009 г.. Неоснователен е искът на Г. М. да се признае за установено, че не дължи сумата 1200 лв., представляваща месечна издръжка по 50 лв. от 1. 5. 2007 г. до 1. 5. 2009 г. и мораторна лихва върху главницата от 1200 лв. в размер на 699 лв.. Следва да бъде отменено въззивното решение в частта, с която е прието за установено, че Г. М. не дължи общо сумата 6964,02 лв. и вместо това се постанови ново решение, с което се признае, че Г. М. не дължи общо сумата 5065 лв., включваща 3200 лв. главница и 1865 лв. мораторна лихва и се отхвърли предявеният от него иск в останалата част, че не дължи 1200 лв. главница и 699 лв. мораторна лихва. В частта, в която искът на Г. М. е отхвърлен за разликата над сумата 6964,02 лв. до предявения размер 7993,49 лв., въззивното решение е влязло в сила поради необжалване.
Съобразно крайния резултат по спора, следва да се присъдят разноските, направени от страните. От приложените писмени доказателства, следва, че ищецът Г. М. е направил разноски по делото в размер на 2519 лв. – 1379, 35 лв. държавна такса за първоинстанционното производство и 160 лв. държавна такса за въззивното производство и 980 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските, направени от ответника С. М., действащ със съгласието на майка му Г. Д. са в размер на 1900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за трите инстанции. Съобразно уважената част от 5065 лв. на предявения иск за 7993 лв. ищецът има право на разноски в размер на 1596 лв.. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част за 2928 лв. от предявения иск в размер на 7993 лв. или има право на разноски в размер на 696 лв.. След компенсация между двете вземания следва, че ищецът Г. М. има право на разноски в размер на 900 лв.
Върховният касационен съд


Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ решението от 04. 03. 2013 г. по гр. д. № 65/2013 г. на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на С. М., представляван от неговата майка Г. Д., че Г. М. не дължи сумата 6964,02 лв., от която сумата 4400 лв. главница и 2564, 02 лв. мораторна лихва и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, че Г. Т. М. НЕ ДЪЛЖИ на непълнолетния С. М., действащ със съгласието на майка му Г. Д., всички от [населено място], сумата 3200 лв. /три хиляди и двеста лева/, представляваща месечна издръжка по 50 лв. за периода от 1. 1. 2002 г. до 1. 5. 2007 г. и сумата 1865 лв. мораторна лихва върху главницата 3200 лв., считано от 1.5. 2009 г..
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. М. срещу С. М, действащ като непълнолетен със съгласието на майка му Г. Д., да се признае за установено, че не дължи сумата 1200 /хиляда и двеста/лева месечна издръжка за периода от 1. 5. 2007 г. до 1. 5. 2009 г. и не дължи сумата 699,02 лв. мораторна лихва върху главницата от 1200 лв.
ОСЪЖДА С. М., действащ със съгласието на майка му Г. Д. да заплати на Г. М. сумата 900 /деветстотин/ лева разноски по делото за всички инстанции.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: