2 Р Е Ш Е Н И Е № 348 гр.София, 05 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1891/2011 година Подсъдимият В. Ж. В. чрез своя защитник е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, утежняващо наказанието му в осъдителната присъда, която издал Градският съд. Присъдата - № 378 от 30 ноември 2010 год. по нохд № 4515/2010 год., е за престъплението по чл.354а, ал.1 НК, извършено на 8 декември 2009 год. с държането на общо 0,85 г високорисково наркотично вещество (марихуана на стойност 5,10 лева) с цел да бъде разпространено, както и с реалното разпространение на 0,27 г от същото вещество на стойност 1,62 лева. За това престъпление В. е наказан с пробация за срок от 6 месеца (под минималния размер на наказанието, предвидено в чл.354а, ал.1 НК – 2 г.л.св.), тъй като в първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК. Второинстанционното (въззивно) решение - № 116 от 15 април 2011 год. по внохд № 131/2010 год., е издадено след протестиране на присъдата от съответния прокурор и с него тя е изменена с увеличаване на наложеното наказание на 6 м. лишаване от свобода условно за 3 години (чл.66 НК). В подадената до ВКС жалба е оспорена единствено справедливостта на наложеното наказание и е поискано „по-леко наказание”. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според прокурора тя е неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Не е допусната претендираната явна несправедливост на наложеното наказание като касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НК. Независимо колко са убедителни доводите в подкрепа на жалбата, възможното по закон смекчаване на наложеното наказание не може да бъде с повече от 3 м. лишаване от свобода-чл.39, ал.1 НК (изпитателният срок на условното осъждане е минималният – арг. от чл.66, ал.1). Такова коригиране в размера на наказанието без съмнение не попада в приложното поле на цитираното касационно основание, свързано с „явна”(очевидна), а не с каквато и да е несправедливост (вж. и т.8 от П.1/1981-Пл. на В(К)С, още повече при санкционните рамки, в които е действал съдът – от 3 м. до 1 г. и 11 м.). Друго би било положението при по-тесни санкционни рамки (вж.напр. р.255/10-І, Бюл.4/11), но сега то не е и такова, поради което и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 116/15.04.2011 год. по внохд № 131/2010 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: