Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 16.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 2067 /2015 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№. 113/28.01.2015г., уточнена с „втора допълнена молба” от 18.02.2015г., подадени от Д. Г. Х., за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 20 от 12.01.2015г. по гр.д.№ 717/2014г. на Софийски окръжен съд и потвърденото с него решение № 137/07.07.2014г. по гр.д.№ 540/2013г. на РС-Костинброд, с което е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с н.а. № 111,т.ІІ/1994г. на РС-Костинброд поради противоречието му и недопустимостта му предвид наличие на влязло в сила определение за прекратяване на гр.д.№ 236/2013г. на същия съд поради отказ от същия иск. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т. 4 ГПК, като твърди, че влязлото в сила решение е недопустимо поради това, че е заявен отказ от същия иск от ищцата производството по него е било прекратено с влязло в сила определение на това основание. Развива теза, че отказ от иска, по правни последици се приравнява на влязло в сила решение, поради което в производство по отмяна може да се констатира недопустимостта на постановеното решение въпреки заявения отказ от иска и създаденото противоречие между двата съдебни акта като правни последици. Ответникът по молбата В. К. И. оспорва същата, като счита, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1 т.4 ГПК тъй като няма две противоречиви влезли в сила решения, че недопустимостта на съдебно решение поради заявен преди това отказ от иска може да се установи само в производство по обжалване и че не е налице обективен идентитет между двете дела. По същество взема становище, че доводът за недопустимост на по-късно предявения иск е обсъден в рамките на инстанциония контрол. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е приета за допустима с определение № 192/05.06.2015г. по настоящото дело, постановено на основание чл. 307, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С искова молба от 24.04.2013г., по която е образувано гр.д.№ 236/2013г. на РС-Костинброд. В. К. И. е предявила иск против дъщеря си Д. Г. Х. по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с н.а. № 111,т.ІІ/1994г. на РС-Костинброд. В исковата молба е твърдяла неизпълнение на договора до предявяване на този иск – април 2014г. С молба от 07.05.2013г. ищцата е заявила отказ от иска и с определение от 09.05.2013г. производството е прекратено на основание чл. 233, ал.2 ГПК. На 03.09.2013г. В. К. И. е предявила отново иск против дъщеря си Д. Г. Х. по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на същия алеаторен договор, но е твърдяла и последващо неизпълнение след пролетта на 2013г. С влязлото в сила решение № 137/07.07.2014г. по гр.д.№ 540/2013г. на РС-Костинброд, потвърдено с решение № 20 от 12.01.2015г. по гр.д.№ 717/2014г. на Софийски окръжен съд е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с н.а. № 111,т.ІІ/1994г. на РС-Костинброд поради неизпълнението му. В мотивите на първото решение е посочено, че и след прекратяване на предходното дело поради отказ от иска е продължило неизпълнението на задълженията по алеаторния договор от ответницата – ищцата получавала храна и финансова помощ за лекарства от свой роднина, а не от дъщеря си, тя си заплащала консумираната ел. енергия и вода. Установило се и че между страните има изключително влошени отношения, което препятства изпълнението на договора и в хода на разглеждане на второто дело, а престацията не е трансформирана в парична такава. За да е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.4 ГПК следва да са налице две влезли в сила решения, формиращи сила на пресъдено нещо между едни и същи страни по спор с еднакъв предмет, предявен на едно и също основание, който да е разрешен по различен начин. Целта на това основание е да се преодолее силата на пресъдено нещо на неправилното от двете решения, тъй като и двете създават задължителна сила за страните. На отмяна подлежи неправилното решение. Определението, с което се прекратява производството поради заявен отказ от предявения иск не създава сила на пресъдено нещо, а само забрана за предявяване на същия иск. Неспазването на тази забрана води до постановяване на недопустимо решение. За недопустимостта обаче съдът следи служебно при инстанционния контрол. Производството по отмяна не е средство за защита срещу недопустими решения. В хипотезата на две противоречиви решения между същите страни и при обективен идентитет между тях, съдът отменя неправилното, а не решението по по-късно образуваното дело. При преценката дали отношенията между страните да се уредят от недопустимо, или от неправилно решение, законодателя е дал превес на правилността на решението по същество. Сила на пресъдено нещо следва да формира правилното решение дори то да е постановено по иск, чието предявяване е в нарушение на нормата на чл. 126 и чл. 299, ал.1 ГПК. С определението за прекратяване на делото поради отказ от иска не се разрешава правния спор по същество, а страната се отказва от неговото съдебно разглеждане. В тази хипотеза съдът изобщо не може да прецени правилността на съдебния акт. Предвид изложеното при заявен отказ от иск и последващо предявяване на същия иск между същите страни не е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.4 ГПК защото липсват две влезли в сила решения, създаващи сила на пресъдено нещо по противоречиво разрешен спор с тях, при което съдът да прецени и отмени неправилното такова. Отделно от изложеното по-горе, предметът на иска, по който е заявен отказ е за неизпълнение на алеаторния договор до пролетта на 2013г., а предявеният след това иск, по който е постановено решението, с което е развален алеаторния договор има за предмет неизпълнение, продължило и след пролетта на 2013г. Възражението за недопустимост на по-късно предявения иск е правено в хода на производството и е преценено като неоснователно. Тази преценка не може да се ревизира в производство по отмяна на влязлото в сила решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 113/28.01.2015г., уточнена с „втора допълнена молба” от 18.02.2015г., подадени от Д. Г. Х., за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 20 от 12.01.2015г. по гр.д.№ 717/2014г. на Софийски окръжен съд и потвърденото с него решение № 137/07.07.2014г. по гр.д.№ 540/2013г. на Районен съд - Костинброд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ