Ключови фрази
Обезщетение при гестия * обезщетение за вреди * водене на чужда работа без пълномощие

Р Е Ш Е Н И Е

N 315

София, 20.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети ноември.................................
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря Р. Иванова.................….…...............................................................в присъствието на прокурора .............…….................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА......................................
гр.дело N 1460/2012 година.
Производство по чл.290 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби:
С. Б. Б. със съдебен адрес в София, чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 5417 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 682/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено първоинстнационното решение от 16.06.2011 г. по гр.д. № 14301/2007 г. на Софийския районен съд, ГО, 46 състав и е отхвърлен иск на М. Т. К. от София срещу касатора до размер на сумата 11 158,96 лева. Вместо това е постановено друго, с което въззивният съд е уважил иска за тази сума със законната лихва и разноските по делоторазгледан е иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК. Претендира разноски.
Касационна жалба е подал и М. Т. К. от София, чрез пълномощника си адв. В. Волева от АК-София, срещу същото решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата от 11 158,96 лева до 13 590 лева, както и в частта за разноските по делото. Поддържа касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост. Претендира разноски за касационното производство.
Касаторите взаимно си оспорват касационните жалби и излагат съображения по съществото на правния спор.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 785 от 24.06.2013 г. и по двете жалби:
Жалбата на С. Б. Б. от София е намерена за основателна и е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие. Още повече с оглед това, че промяната на правната квалификация на иска, направена от въззивния съд /от чл.72 ЗС на чл.61, ал.2 ЗЗД/, е налагала той да изложи собствени съображения както относно основателността му, така и относно начина на определяне на репарацията, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и тяхната релевантност за правилното решаване на делото. Касационно обжалване трябва да се допусне и по въпроса за дължимостта на присъдената лихва, ако тя не е поискана от ищеца.
Жалбата на М. Т. К. от София също е намерена за основателна, като е разгледана на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Прието е, че касационното обжалване следва да се допусне на процесуално основание, тъй като в мотивите на въззивния съд липсва произнасяне по поставени пред него въпроси, а именно при извършени подобрения в чужд имот от страна на физическо лице, на същото дължи ли се възстановяване на заплатените материали и труд за извършените СМР с включено ДДС, което лицето е заплатило, както и когато посочените в приетата по делото експертиза суми са без ДДС и това е изрично заявено от вещото лице, следва ли съдът при постановяване на решението си при уважаване на иска и присъждане на сумите да включи и ДДС, когато извършителят на процесните подобрения е физическо лице, в качеството си на краен потребител. Съдът не е посочил как е формирал присъдената сума от 11 158,96 лева и включва ли тя ДДС, кои заключения на техническите експертизи е кредитирал и в какъв размер, какво представляват посочените в тях суми – стойността на подобренията към момента на извършването им, към момента на постановяване на решението или увеличената стойност на имота към някой от посочените моменти.
Задължението на съда да мотивира актовете си произтича от закона – чл.236, ал.2 ГПК. По този въпрос съществува и богата задължителна практика на ВС и ВКС – напр. ППВС № 2/30.11.1967 г.; ППВС № 1/10.11.1985 г.; р. № 27/28.02.2013 г. по т.д. № 410/2012 г.; р. № 166/15.07.2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г., ІІІ г.о. и др. В мотивите на съдебното решение трябва да се посочат исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, които обосновават постановения разултат и дават възможност на контролиращия съд да провери правилността на съдебния акт. Това изискване е още по-съществено в разглеждания случай – въззивният съд е изменил правната квалификация на иска и тази промяна е обективирана за пръв път със съдебното решение. В него липсва разбор на правно-релевантните факти съобразно новата квалификация на иска, те не са подведени към приложимата правна норма и затова постановения краен резултат, с който е уважен иск за 11 158,96 лева, се явява и необоснован – изводите на съда не кореспондират с данните по делото и от тях не става ясно кои заключения на вещите лица са кредитирани и как следва да се характеризира присъдената сума – дали това е стойността на подобренията към момента на извършването им, към момента на постановяване на решението или увеличената стойност на имота към някой от посочените моменти. Включена ли е в стойността ДДС и дължима ли е тя в разглеждания случай. Няма мотиви на какво основание е присъдена законната лихва и налице ли са изискванията за евентуалното й уважаване.
Решението е постановено при съществено процесуално нарушение на още едно основание. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства – т.2, абз.2 от ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК. В случая допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са взаимосвързани – липсата на указания за събиране на доказателства за подлежащите на установяване факти по иска с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД е довело до постановяване на решение, с което този иск е уважен без излагане на мотиви за същите факти. Съдът е постановил решението си въз основа на събраните от първата инстанция доказателства, които обаче не са достатъчни, за да обосноват основателността на исковата претенция на новото основание в приетия от съда размер.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при съблюдаване на дадените указания.
Ето защо и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 5417 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 682/2012 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.