Ключови фрази
Частна жалба * недопустим съдебен акт

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
440

гр. София, 25.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1149 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 и чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗП Г. Б. Д., [населено място], срещу определение № 702 от 24.11.2017г. по в.ч.т.д. № 611/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото в частта му по подадена частна жалба от ЗП Г. Б. Д. и е потвърдено прекратителното определение № 769 от 12.09.2017г. по в.т.д. № 74/2017г. на Разградски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че в подадената от него въззивна жалба очевидно е допусната техническа грешка, като е написано ЗП Н. Б. Д., вместо ЗП Г. Б. Д.. Сочи, че въззивният съд при проверка на редовността на жалбата не е констатирал нередовности и производството се е развило с жалбоподатели ЗП Г. Б. Д. и Г. Б. Д. – лично. При тази фактическа обстановка счита, че апелативният съд неправилно е прекратил производството по частното въззивно дело в частта му по подадената частна жалба от ЗП Г. Б. Д.. Предвид изложеното моли определението за прекратяване да бъде отменено и жалбата да бъде върната за разглеждане по същество.
Ответникът „Балджиеви-91” ООД, представляван от адв. Г. Б., оспорва частната жалба. Счита, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и че направеното с нея искане съставът на ВКС да разгледа въззивната жалба е недопустимо. Счита за недопустимо и второто искане – за връщане на делото на апелативния съд за разглеждане по същество, тъй като с определението си този съд се е произнесъл по същество на подадената частна жалба срещу прекратителното определение на окръжния съд, като го е потвърдил, и в тази част определението на апелативния съд е необжалваемо. Излага и съображения за законосъобраност на обжалваното определение. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба срещу определението на апелативния съд в частта, с която е прекратено производството по подадената от ЗП Г. Б. Д. частна въззивна жалба, е насочена срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не на чл.274, ал.3 ГПК, и произнасянето по нея не е обусловено от излагане на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Апелативният съд е бил сезиран с частна жалба на ЗП Г. Б. Д. и Г. Б. Д. срещу определение № 769 от 12.09.2017г. по в.т.д. № 74/2017г. на Разградски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено по въззивна жалба на ЗП Н. Б. Д.. С обжалваното определение апелативният съд е приел, че регистрирането на едно лице като земеделски производител по смисъла на §1, т.1 ЗПЗП разширява неговата правоспособност, свързана с държавното подпомагане на земеделските стопани, но нов правен субект не възниква. Приел е, че всички права и задължения във връзка с осъществяване на дейността му като земеделски производител се обединяват в личността на физическото лице, регистрирано като земеделски производител. С оглед на това е достигнал до извод, че само физическото лице Г. Б. Д. е правен субект, като с едно и също имущество той ще отговаря по задълженията, придобити в резултат на дейността му като земеделски производител и по всякакви други имуществени отношения, в които влиза в частния си живот. По тези съображения апелативният съд е счел, че частната жалба в частта, подадена от физическото лице в качеството му на земеделски производител, е недопустима. Разгледал е по същество подадената от Г. Б. Д. частна жалба и по изложените съображения е потвърдил обжалваното определение на окръжния съд за прекратяване на въззивното производство по отношение на земеделския производител. Посочил е, че с оглед подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в неговата цялост от единствения правен субект – физическото лице Г. Б. Д., производството по която не е прекратено, е възможна проверка на първоинстанционното решение в цялост, включително и по отношение на неговата допустимост по отношение на земеделския производител.
Определението в частта, в която е прекратено производство по подадената от ЗП Г. Б. Д. частна жалба е недопустимо. Регистрирането на едно физическо лице като земеделски производител не води до възникването на нов правен субект, различен от самото физическо лице. Поради това изводът на апелативния съд, че дължи произнасяне по подадена от Г. Б. Д. частна жалба срещу прекратителното определение на окръжния съд и че не е надлежно сезиран и с друга частна жалба срещу същото определение, подадена от Г. Б. Д. като земеделски производител, е правилен. При този извод обаче апелативния съд е постановил недопустим съдебен акт, като е прекратил производството по частната жалба на ЗП Г. Б. Д., въпреки извода си, че е сезиран с частна жалба от един правен субект.
По същите съображения, независимо от посоченото в жалбата, настоящият състав намира, че е сезиран с допустима частна жалба на Г. Б. Д., по която дължи произнасяне.
Частната жалба срещу обжалваното определение в частта, в която е потвърдено определението на окръжния съд за прекратяване на производството по подадената от ЗП Г. Б. Д. въззивна жалба, е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК в действащата редакция /ДВ, бр.50/2015г., в сила от 07.07.2015г./, когато определенията, респективно разпорежданията по чл.274, ал.1 ГПК, са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, но когато те са постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. С проверката, която извършва ВКС, респ. – апелативният съд, за законосъобразност на обжалвано определение на въззивния съд за прекратяване на производството по подадена въззивна жалба, се изчерпва инстанционният контрол. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, определението на апелативния съд следва да се счита за окончателно и не може да бъде обжалвано както по реда на чл.274, ал.2 ГПК, така и по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в който смисъл е и практиката, формирана с определение № 58 от 29.02.2016г. по ч.гр.д. № 699/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 255 от 25.05.2016г. по ч.гр.д.№ 977/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 189 от 04.07.2016г. по ч.гр.д. № 1918/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 195 от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№ 1446/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 540 от 09.12.2016г. по ч.т.д. № 2454/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. В случая обжалваното определение е постановено от апелативния съд по частна жалба срещу определение, постановено от окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, поради което произнасянето му реда на чл.274, ал.2 ГПК е окончателно.
При този изход на делото на ответника не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 702 от 24.11.2017г. по в.ч.т.д. № 611/2017г. на Варненски апелативен съд, с което прекратено производството по делото в частта му по подадена частна жалба от ЗП Г. Б. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба срещу определение № 702 от 24.11.2017г. по в.ч.т.д. № 611/2017г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено прекратителното определение № 769 от 12.09.2017г. по в.т.д. № 74/2017г. на Разградски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: