Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр.София, 04 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 649/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на глава ХХХІІІ от НПК по саморъчно написано искане от осъдения Г. Р. Д., ЕГН [ЕГН] /именувано „молба”/ за възобновяване на внохд №63/2014 год.на Бургаския окръжен съд и нохд№4753/13 на Бургаския районен съд за изменяване на постановените по тези дела съдебни актове с намаляване размера на определеното на осъдения наказание. От съдържанието на искането се извежда основание – явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, поради твърдение за прекомерна завишеност, съжаление за извършеното деяние и желание да прояви на практика настъпилото у молителя поправяне и превъзпитание в резултат на изтърпяната част от наказанието. В съдебно заседание на 13.05.2014 г. осъденото лице и назначеният му служебен защитник адвокат С. Г. М. от САК поддържат искането, както и изложеното в писмена защита, с акцент върху факта, че Д. е осъждан преди повече от петнадесет години и дълбоко съжалява за извършеното. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за справедливост на атакуваните съдебни актове и оставяне без уважение на искането. В последната си дума осъденият иска намаляване размера на наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪОБРАЗИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо. Подадено е в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, от легитимирана страна – осъденото лице, срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл.419 от НПК, подлежащ на проверка по реда за възобновяване на наказателни дела. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 266/ 19.12.2013г.по нохд № 4753/2013г. на Районен съд- гр.Бургас Р. Д., ЕГН [ЕГН] е признат за виновен, че на 08.07.2013 г., в [населено място], Бургаска област, се съвкупил с лице от женски пол - ненавършилата 18 годишна възраст Т. М. П.,ЕГН [ЕГН], негова дъщеря, без нейно съгласие, като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1 и 2, вр.ал.1, т.2 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание в затвор. Със същата присъда е признат за невиновен по обвинението, че по същото време и място е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст Т. М. П., чрез използване на положение на зависимост - родител-дете и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.150, ал.1, предл.1 и 5 от НК. Г. Р. Д. е осъден да заплати на Т. М. П., действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка М. И. П. сумата от 3000 лева - обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието по чл.152, ал.2,т.1 и т.2,вр.ал.1,т.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 08.07.2013 г., до окончателното й изплащане. До предявения размер от 10 000 лева, за разликата, искът е отхвърлен като недоказан. Отхвърлен е изцяло предявеният от пострадалата, чрез нейния особен представител адвокат А. от АК Бургас, граждански иск за 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от деянието по обвинението по чл.150, ал.1, предл.1 и 5 от НК, както и претенцията за законната лихва върху тази сума от датата на увреждането. В тежест на подсъдимия е възложена държавната такса от 120,00 лева и разноски по делото в размер на 1089,31 лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. По въззивни жалби от подсъдимия и от неговия защитник е образувано внохд№ 63/2014 год. на Бургаския окръжен съд, по което с въззивно решение №29/ от 04.03.2014 год. е изменена присъда №266/19.12.2013г. по нохд№4753/2013г. на Районен съд гр.Бургас като е намалено по размер наложеното на подсъдимия наказание от 6 /шест/ години лишаване от свобода, на 5 /пет / години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор. В останалата част присъдата е потвърдена. При проверката съставът на ВКС не намери нарушения в дейността на съда при приложение на правилата за определяне наказанието на осъдения Д.. В искането присъстват единствено декларативно поднесени оплаквания за завишеност на определената санкция лишаване от свобода, но без конкретни доводи, освен , че осъденият е осъзнал вината си. Основните принципни положения, от които се е ръководил съдът, за да индивидуализира наказанието на осъдения по правилата на чл.54 от НК, са то да съответства на: тежестта на извършеното престъпление с оглед конкретиката на извършването му, извън неговите съставомерни признаци; степента на укоримост на деянието; личността на дееца; целите по чл.36 от НК. Инкриминираното поведение на осъдения като начин, време и място на извършване деянието и данните за личността на осъдения, са установени и обсъдени при индивидуализацията на наказанието от решаващите съдебни инстанции. Степента на обществената опасност на деянието и дееца е анализирана с отчитане на всички определящи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, предвидени в чл. 54 от НК. Видно от мотивите на въззивната инстанция, основен аргумент, за да намали размера на санкцията на осъдения, е неговата невисока степен на обществена опасност. Законосъобразно наказанието е наложено при превес на смекчаващите вината на осъдения обстоятелства, повторно и прецизно анализирани от въззивната инстанция, която се е аргументирала защо е намалила наложеното на дееца наказание от шест, на пет години лишаване от свобода. Правилно е изведено, че макар и Д. да е осъден по нохд№1691/2008г.на Районен съд гр.Сливен с влязла в сила присъда на 02.12.2008г. за извършено на 05.03.1999 г. деяние, този факт отпреди петнадесет години, през което време не е осъждан за други престъпления и няма регистрирани противообществени прояви, съществено характеризира личността му с невисока степен на обществена опасност. Основателно са отчетени редица смекчаващи вината на Д. обстоятелства, пренебрегнати или неправилно третирани като отегчаващи при индивидуализацията на наказанието от първостепенният съд. Законосъобразно въззивният съд е оценил като смекчаващи съжалението, изразено от него за извършеното деяние; признаване и осъзнаване тежестта на вината; дългият срок от време, през който Д. не е имал престъпни прояви. Справедливо са отчетени като отегчаващи обремененото съдебно минало на дееца; високата степен на обществена опасност на конкретното деяние като форма и интензитет на упражнената принуда; многобройност на квалифициращите обстоятелства, инкриминирани в състава на престъплението. Изводите на БОС, че целите на наказанието спрямо този деец биха могли да се постигнат и с по-нисък размер наказание,а именно, с лишаване от свобода за срок от 5 години, следва да бъдат споделени, тъй като те съответстват както на установените индивидуализиращи отговорността на дееца данни, така и от конкретната нужда за въздействие на специалната и генерална превенция на наказанието. Това наказание е справедливо както по отношение на превъзпитателната роля спрямо подсъдимия, така и за предупредителния ефект върху останалите членове на обществото. Основание за повече снизхождение не е налице. В заключение - няма допуснати нарушения на закона по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т. 3 от НПК при определяне наказанието на искателя Г. Р. Д.. Следва искането за възобновяване на производството по внохд№63/2014 год. по описа на Окръжен съд гр.Бургас като неоснователно да се остави без уважение. Воден от изложените мотиви и съгласно правилата по чл.424-чл.426 от НПК , съставът на ВКС, ІІІ-то н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО, подадено от осъдения Г. Р. Д. ЕГН [ЕГН], за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по внохд №63/2014 год. на Бургаския окръжен съд и нохд№4753/2013 на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: