Р Е Ш Е Н И Е
№18
Гр.С., 31.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар ЗОЯ ЯКИМОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 151/2011 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 842 от 17.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 1448/2001 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-в въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 31.07.2000 г-. по гр.д.№ 4028/98 г. на Софийския районен съд, ГК, 50ти състав.
С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от З. С. И., А. И. С., Р. С. И. и М. С. Д. срещу И. П. М., Х. Г. С. и Б. Д. С. искове по чл.108 ЗС за предаване владението върху дворно място с площ от * кв.м., съставляващо имот пл. № * от кв.* по плана на [населено място], вилна зона „Горна баня”, утвърден със заповед № 263 от 23.03.1961 г., при съседи по решение на поземлената комисия: М. А., В. К., д-р Р., а по скица: имот с пл.№ *, имот с пл.№ *, имот пл. № * и имот пл. № *.
В. съд е оставил решението в сила като е приел, че ищците /сега касатори/ не са установили по категоричен начин идентичността на придобития от наследодателя им С. И. П. по съдебна делба от 13.01.1948 г. по ч.гр.д.№ 299/47 г. на С. околийски съд имот с имота, нанесен на негово име в кадастралния план; с възстановения им с решение № 25-ГБ/20.07.1993 г. на ПК-О. купел имот, както и с владяния от ответниците имот. Въз основа на споменатия протокол за съдебна делба от 1948 г. е прието за установено, че в дял на С. И. П. е била отредена нива в м.”П. страна-Р.” от * дка, при граници: М. Н., М. А., Г. Б. и А. К., докато в опис-декларацията към заявлението за членство в ТКЗС С. И. П. декларирал, че внася нива в м.”Р.” от * дка при съседи: М. А., В. К. и д.р Р.. Прието е, че по изработения през 1943 г. и актуализиран през 1958 г. кадастрален план, съгласно разписния лист за м.”Р.” от 1958 г. имот пл. № * от К.Л. * е бил записан на името на С. И. П., но по разписната книга към регулационния план на в.з. Г. б. от 1961 г. срещу същия имот било записано – ТКЗС /с молив било записано: б.с. С. И. П./ - С. Р. Ф., Н. В. Ф., И. Д. А., Г. Ст.П.-нот.акт № *, т.*, д.№ * г., владеят * кв.м. От цитирания нотариален акт градският съд е приел, че посочените в него лица са закупили част от имот съставляващ парцел * и част от парцел * от кв.*, от д-р Д. Р., при съседи: М. Ч., наследници на И. А., Н. М. и Л. Х., а съгласно нотариален акт № *, нот.дело № */* г. д-р Д. Р. закупила мястото, предмет на нотариален акт № */* г. от инж. М. Г. М., което било част от място с пространство * кв.м., при съседи: М. А., наследници на И. А., Н. М. и Л. Х.. Прието е по-нататък, че инж.М. продал останалата част от мястото на М. Ч. с нотариален акт № * по нот.дело № */* г., при съседи: М. А., наследниците на И. А., Н. М. и Л. Х.. От скица № * към допълнителната единична експертиза градският съд е приел, че имоти: 2111а-на Д. Р. и 2111б-на М. Ч. по посочените нотариални актове №№ * и * са съседни имоти от запад на имот пл. № *, но в тях не фигурират като съседи нито наследодателят на С. И. П., нито посочените в дял първи на съдебната спогодба от 13.01.1948 г. съседи, с изключение на М. А.. Градският съд е отказал да кредитира заключението на тройната техническа експертиза, според което дялове * и * от съдебната спогодба са части от една и съща нива, тъй като според съда, описаните в тях ниви са индивидуализирани не като част от нива с площ от * кв.м., а като самостоятелни имоти и със съседи, които са различни. Според въззивния съд, изводът на експертите за идентичност на имота, поставен в дял на С. П. с този с пл. № * в К.Л. *, и съответно владяните от ответниците имоти е направен единствено въз основа на оспорената скица на „С.” от 19.05.1992 г. и на записа на името на С. П. в разписния лист, вписано с молив, без посочена за това обосновка.
С касационните жалби се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените от касаторите искове.
Ответниците по касация Е. И. М., П. Т. Т., Ю. Х. С.-Т. и Х. Г. С. от [населено място] са на становище, че жалбите са неоснователни.
Касационното обжалване е допуснато заради противоречие на въззивното решение с решение № 55 от 12.02.2009 г. по гр.д.№ 5726/2007 г. на ВКС, ІІ г.о и решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584/2009 г. на ВКС, І г.о.
Градският съд неправилно е приел, че не е установена идентичността на имота, придобит по силата на съдебната делба от 13.01.1948 г. по гр.д.№ 299/47 г. на С. околийски съд от наследодателя на ищците /касатори/ С. И. П. с имота, нанесен на негово име в кадастралния план; с възстановения с решение № 25-ГБ/20.07.1993 г. на ПК-О. к. имот, както и с владяния от ответниците имот.
Косвеният съдебен контрол на актовете на органите на поземлената собственост се осъществява в рамките на правилата на специалния закон, регламентиращи доказване на собствеността преди обобществяване на земята /т.е. по документите, посочени в чл.12, ал. 2 ЗСПЗЗ/; установяване на идентичност на заявените за възстановяване имоти към настоящия момент в административното производство чрез издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл.13, ал.4 и скица по ал.ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл.13а ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. На доказване подлежат спазването на особените правила и процедури, предвидени в специалния закон за установяване на собствеността и идентифициране старите граници на имотите. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и има комплексен характер, като се извършва и за цяла местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо използването и на експертни заключения чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяване на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и цялата налична документация. В рамките на един гражданскоправен спор, обаче назначената от съда техническа експертиза трудно би могла да осъществи необходимата комплексна преценка, особено като се има предвид, че сравняването на границите в различните документи за собственост и изготвените планове следва да се извърши към един и същи момент и при съпоставяне на актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти, които документи не винаги са приети като доказателства по делото, доколкото касаят трети за процеса лица.
От изложеното дотук следва, че индивидуализацията на земеделските земи, подлежащи на възстановяване в стари реални граници, които не са запазени върху терена, но са възстановими, се извършва в административното производство по специалните правила на чл.18б, ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ във връзка с чл.18д, ал.4,5 и 6 ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.18б, ал.1 ППЗСПЗЗ предвижда, че възстановими на терена стари реални граници на имота са тези, които е възможно да бъдат определени чрез стар кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, като могат да се използват и стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофото планове и скици на имоти, издадени от техническата служба на общината. При липсата на такива данни, уточняването на старите реални граници може да се извърши на място по реда на чл.18д, ал.4,5 и 6 ППЗСПЗЗ, при което имотите се разполагат в картата, като се запазват тяхната площ и местоположение, съгласно решенията на общинската служба по земеделие, без да се спазва предишната им форма-чл.18б, ал.2 ППЗСПЗЗ. Насрещната страна по установителен или ревандикационен иск за собственост, която не заявява собствени права върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, може само да възразява, че при идентифицирането на старите реални граници на имота са били допуснати нарушения на специалната административна процедура по чл.18б, ал.1 и 2 във връзка с чл.18д, ал.4,5 и 6 ППЗСПЗЗ или грешки при определяне на границите на имотите. При липсата на възражения в тази насока, съответствието между притежавания преди обобществяването имот и имота, собствеността върху който е възстановена с влязло в сила решение, основано на извършена процедура по чл.18б, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ, не може да бъде преценявано от съда в исковото производство за собственост.
В случая, въззивният съд е възприел изводите на вещото лице инж. В. Т. Г. в т.8 от допълнителната техническа експертиза, приета в заседанието на 10.02.2005 г., както и в особеното мнение на същия експерт към тройната техническа експертиза, изслушана на 04.05.2006 г., а е отказал да кредитира заключението на останалите двама участници в нея, според които дялове * и * от съдебната спогодба от 13.01.1948 г. по гр.д.№ 299/47 г. са части от една и съща нива от * дка в м.”П. страна”-Г. б., а поставения в дял на С. И. П. имот е идентичен с имот пл.№ *, к.л.* по кадастралния план, изработен през *3 г. Доколкото по делото не е било установено, че при идентифициране на старите реални граници на имота са били допуснати нарушения на административната процедура или грешки при определяне на границите, въззивният съд е постановил решението си при наличие на отменителното основание по чл.281, т.3, предл-.първо и трето ГПК.
С исковата молба З. С. И., А. И. С., Р. С. И. и М. С. Д. са поискали ответниците И. П. М., Х. Г. С. и Б. Д. С. да бъдат осъдени да им предадат владението върху дворно място с площ * кв.м., съставляващо имот с пл. №* от кв.* по плана на [населено място], вилна зона „Г. б.”, утвърден със заповед № 263/23.03.1961 г., при съседи по решение на поземлена комисия: М. А., В. К., д-р Р., а по скица: имот с пл.№ *, имот с пл. № *, имот с пл. № * и имот с пл. № *.
В хода на първоинстанционното производство са починали ищците Р. С. И. и М. С. Д. и са заместени съгласно чл.120 ГПК /отм./ от наследниците си по закон: първата – от К. К. К., а втората – от П. Д. М. и А. Д. Д.. В хода на процеса е починал и ответникът И. П. М., заместен от универсалните си правоприемници Е. И. М. и П. Т. Т.. Починалата в хода на делото ответница Б. Д. С. пък е заместена от наследника си по закон Ю. Х. С..
С определение от 04.02.2008 г. въззивният съд е допуснал поправка на исковата молба, съобразно писмената молба на ищците от 07.06.2006 г. С последната е бил посочен актуалния регулационен статут на процесния имот пл.№ * от кв.* по плана на в.з.”Г. б.” с площ * кв.м., за който към настоящия момент са отредени УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв.* по плана на вилната зона, първият, отговарящ на имот пл.№ *, к.л.* по неодобрения план от * г., ползван от наследниците на И. М., а вторият и третият, отговарящи на имот пл. № * по същия план, ползван от Х. С..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. приема за установено, че от заснетия по кадастралния план от * г. имот пл. № * от * кв.м. са били през 1998 г. обособени три имота, единият от които-имот пл. № * с площ от *кв.м.е бил възстановен на ищците с решение № Р 25-ГБ/20.07.1993 г. на ПК-О. к., в качеството им на наследници на С. И. П.. По кадастралния план от * г. за имот пл. № * са били отредени имот пл.№ * и имот пл. № *, като възстановеният имот е идентичен със заснетия през 1999 г. имот пл. № * и * кв.м. от последния попадат в имот пл. № *, а * кв.м. в имот пл. № * кв.м. от имот пл. № * попадат в имот пл. № *, и * кв.м. от него са за улица, т.е. имот пл. № * е с квадратура * кв.м., колкото е площта на възстановения с решението на поземлената комисия имот пл. № * по кадастралния план от 1998 г. С оглед изложеното дотук, следва да се приеме, че ищците са установили идентичността на възстановения им имот със съответните части от имотите, които се владеят от ответниците.
Съгласно протокола от 13.03.1978 г. на Комисията по ПМС № 76, на И. П. М. е била предадена за ползване земя с площ от около един декар /по документите/ или целия имот пл. № * с площ от около * кв.м., в който попадат * кв.м. от имот пл. № *, съобразно изработения през * г. и сега действуващ кадастрален план.
Съгласно протокол от 13.03.1978 г. на Комисията по ПМС № 76, на Х. Г. С. е била предадена за ползване земя с площ от * кв.м. /по документи/ или целия имот пл. № * от около * кв.м., в който попадат * кв.м. от имот пл. № *, съобразно изработения през * г. и сега действуващ кадастрален план.
В производството пред първоинстанционния съд ответниците И. П. М. и Х. Г. С. са признали обстоятелството, че владеят съответно: първият от тях-парцел *, а втория-парцел * в кв.* по невлязлото в сила частично изменение на регулационния план от 26.05.1990 г. Универсалните правоприемници на И. П. М. /починал на 18.03.2005 г./ Е. И. М. и П. Т. Т., както и конституираната като ответник законна наследница на Б. Д. С.- Ю. Х. С. също не оспорват, че упражняват владение върху претендираните съобразно уточнението на исковата молба от 07.06.2006 г. УПИ *, *, УПИ * и УПИ * в кв.* по действащия регулационен план на м. „в.з.Г. б.”, одобрен с решение №№ 112, протокол № 32/10.12.2001 г.; решение № 25, протокол № 36 от 15.04.2002 г.; РД – 09-302/18.10.2005 г., но възразяват, че са придобили правото на собственост върху съответните имоти на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като са построили сгради до 01.03.1991 г. и в законоустановените срокове са заплатили земята чрез общината.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че с протокол на комисията по ПМС № 76 от 13.03.1978 г., въз основа на списък, приет от ИК на К. РНС, на И. П. М. е бил предаден имот с площ от около един декар в м.”Р.” , землището на Г. б. при съседи: Х. С., Л. Ц. и път, а с протокол № 1/16.05.1982 г. на ИК на СНС е било утвърдено предаването на същия имот. От заключението на вещото лице инж. В. Т. Г. /л.78 – л.81 от гр.д.№ 1448/2001 г. на СГС/ е видно, че при извършения оглед на място в имот пл. № *, експертът е констатирал в южната част на същия имот наличието на хладилен фургон с размери */* м. или с площ * кв.м., който е с демонтирана ходова част и е поставен и закрепен неподвижно върху два ивични фундамента, разположени препендикулярно на дължината на фургона. Експертът е отразил също така, че в мястото има изграден водопровод и чешма, намираща се пред входа на фургона, до който е прекарана електрическа мрежа и е захранен с електрически ток. От показанията на свидетеля А. К. Ч. /с.з.на 27.05.2002 г./, както и от представените платежни документи и договор от 26.04.1981 г-. /л.100 от делото пред СГС/ е видно, че хладилният кош-фургон тип „Б.” с металическа обшивка отвътре и отвън е бил закупен от И. П. М. и закрепен неподвижно през 1981 г. с изливане на бетон с камък и желязо, като е била осигурена необходимата дълбочина, за да се осигури нужната товароносимост и сеизмична устойчивост. С решение от 29.11.1994 г. по а.х.д.№ 795/94 г. Софийският градски съд е отменил мълчаливия отказ на кмета на СГО за определяне цената на посочения в жалбата И. П. М. имот по реда на § 5, ал.3 ППЗСПЗЗ и е определена цената на парцел * в кв.* в размер на 70600 лева. Видно от платежно нареждане от 22.09.1994 г. на ТБ С., АД, И. П. М. е внесъл тази сума по сметка на Данъчна служба О. к. за покупка на земята.
По делото е установено, че с протокол от 13.03.1978 г. на комисията по ПМС № 76 при К. РНС, на Х. Г. С. е бил предаден имот с площ от * кв.м. в м.”Р.”, землището на Г. б., при граници: от север- [улица], от запад-път, от юг-ползвател И. М. и от изток-парцел на С. Ф., а с протокол № 1 от 16.05.1982 г. на ИК на СНС е било утвърдено предаването на имота. С молба вх. № АБ-0200-118 от 29.06.1992 г. до ОбНС „О. к.” Х. С. е поискал да изкупи парцел * от кв.*. Със заповед № РД-09-461/22.09.1994 г. кметският наместник на ТОА „О. к.” е отказал да изготви оценка по подадената молба. С решение от 28.06.1995 г. по а.х.д.№ 2162/94 г. Софийският градски съд е отменил заповедта и е върнал делото на общинската администрация за ново произнасяне и за изготвяне на оценка.
От представеното извлечение от счетоводна статия № *, папка № *, месец 9, издадено от ТБ „Х.”, клон „В.” е видно, че на 29.09.1995 г. Х. С. е превел по сметка на ТОА „О. к.” сумата 60000 лева за място *, вилна зона Г. б., м.Р..
От показанията на свидетеля Р. С. Ф. /л.174 от гр.д.№ 1448/2001 г./ се установява, че след като получил мястото за ползване, Х. С. направил в него барака с винкел с тераса и друга барака за инструменти, тоалетна, прокарал водопровод. От допълнителната техническа експертиза на вещото лице инж. В. Т. Г. /л.162-л.165 от гр.д.№ 1448/2001 г. на СГС/ е видно, че при огледа на място в имот пл. № *, експертът е констатирал наличието на вилна постройка с размери */* м., със застроена площ * кв.м., състояща се от входно антре – бокс и стая, изградена от метална конструкция с панелки върху бетонова основа. Вещото лице е констатирало и наличието на барака за инвентар с размери */* м. със застроена площ от * кв.м., изпълнена от дървена конструкция, като стените и покрива са обшити с ламарина, а подът е покрит с базалтови тротоарни плочи. На скицата-копие от неодобрен кадастрален план, изготвена от С. на 19.05.1992 г., представена с исковата молба, № 1/л.161 от гр.д.№ 1448/2001 г. на СГС/, в имот * са нанесени две постройки-паянтово жилище и паянтова сграда. По същия начин са обозначени и нанесените на комбинираната скица № 1/л.161 от гр.д.№ */* г. на СГС/ постройки-паянтово жилище в УПИ * и паянтова сграда в УПИ * в кв.*.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира за установено, че през 1981 г. наследодателят на ответниците Е. И. М. и П. Т. Т. е прикрепил трайно към предоставената му за ползване земя хладилен фургон, който строеж обаче не представлява сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като строежът попада сред изрично посочените в тълкувателната норма на § 1в, ал.3, т.2 от ДР на ППЗСПЗЗ изключения. Предвид на това, не са налице предпоставките за трансформиране на прекратеното право на ползване върху терена в право на собственост. Предявеният срещу наследниците на И. П. М. иск за предаване на владението на УПИ *, * в кв.* по действащия регулационен план на м. „в.з. Г. баня” е основателен и следва да бъде уважен след отмяната на въззивното решение в тази му част.
Основателен е и иска по чл.108 ЗС, предявен срещу Х. Г. С. и Ю. Х. С., в частта за предаване владението на УПИ * в кв.* по плана на вилната зона, доколкото в същия имот попада паянтовата стопанска постройка за съхранение на инвентар /§ 1в, ал.3, т.1 от ДР на ППЗСПЗЗ/. В тази част въззивното решение подлежи на отмяна с постановяване на ново решение за уважаване на иска за този имот.
Р. претенция срещу Х. Г. С. и Ю. Х. С. в частта за предаване владението на УПИ * в кв.* по плана на вилната зона е неоснователна и правилно е била отхвърлена. Прекратеното право на ползване върху терена се е трансформирало в право на собственост, съгласно § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки-бившият ползвател е построил преди 01.03.1991 г. сграда и е заплатил земята чрез общината в тримесечен срок /в случая този срок е започнал да тече след решението от 28.06.1995 г. по а.х.д.№ 2162/94 г. на СГС за отмяна на отказа за изготвяне на оценка/. В тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, както следва: Е. И. М. и П. Т. Т.-общо 675 лева, а ответниците Х. Г. С. и Ю. Х. С.-общо 640 лева. Направено е от ищците искане за присъждане само на адвокатското възнаграждение за касационното производство в размер на 2000 лева, но липсва искане за присъждане на други разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ го..
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 1448/2001 г. на Софийския градски съд, ІV-в въззивен състав в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 50ти състав от 31.07.2000 г. по гр.д.№ 4028/98 г. за отхвърляне на иска срещу И. П. М. по отношение на УПИ *, * в кв.* и за отхвърляне на иска срещу Х. Г. С. и Б. Д. С. по отношение на УПИ * в кв.*, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и П. Т. Т., ЕГН [ЕГН], на същия адрес, да предадат на З. С. И., ЕГН [ЕГН], А. И. С., ЕГН [ЕГН], П. Д. Д.-В., ЕГН [ЕГН], А. Д. Д., ЕГН [ЕГН] и К. К. К., ЕГН [ЕГН], владението на собствения им недвижим имот: УПИ *, * в кв.* по действащия регулационен план на местността „вилна зона Г. б.”, [населено място], одобрен с решение № 112-протокол № 32/10.12.2001 г.; решение № 25 – протокол № 36/15.04.2002 г.; РД-09-302/18.10.2005 г.
ОСЪЖДА Х. Г. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Ю. Х. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да предадат на З. С. И., ЕГН [ЕГН], А. И. С., ЕГН [ЕГН], П. Д. Д.- В., ЕГН [ЕГН], А. Д. Д., ЕГН [ЕГН] и К. К. К., ЕГН [ЕГН], владението на собствения им недвижим имот: УПИ * в кв.* по действащия регулационен план на местността „вилна зона Г. б.”, [населено място], одобрен с решение № 112-протокол № 32/10.12.2001 г.; решение № 25-протокол № 36/15.04.2002 г.; РД-09-302/18.10.2005 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 1448/2001 г. на Софийския градски съд, ІV-в възивен състав в частта, с която е оставено в сила решението от 31.07.2000 г. по гр.д.№ 4028/98 на Софийския районен съд, 50-ти състав за отхвърляне на иска, по чл.108 ЗС срещу Х. Г. С. и Ю. Х. С. за предаване владението на УПИ * в кв.* по действащия регулационен план на „в.з. Г. б.”, [населено място].
ОСЪЖДА Е. И. М. и П. Т. Т. да заплатят на З. С. И., А. И. С., П. Д. Д.-В., А. Д. Д. и К. К. К. сумата 675 /шестстотин седемдесет и пет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х. Г. С. и Ю. Х. С. да заплатят на З. С. И., А. И. С., П. Д. Д.-В., А. Д. Д. и К. К. К. сумата 640 /шестстотин и четиридесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |