Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 231   гр. София, 06 август 2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                                     2. Жанина Начева   при секретаря … Кр. Павлова …………………………………… в присъствието на прокурора … Бумбалова …………………………........... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………… наказателно дело № 230 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Ж. З. В. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 116/08 г. и отменяване на въззивно решение № 245 от 12.12.2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 431 от 15.04.2008 г. по н. о. х. д. № 3194/06 г. на Районен съд – гр. Б.. Осъденият, чрез своя защитник, развива доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК - съществени процесуални нарушения, произтичащи от недостатъци в обвинителния акт и отказ да се кредитират обясненията, както и за неправилно приложение на закона, поради отсъствието на съставомерни признаци на престъплението. В съдебно заседание защитникът (адв. Стойков) поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: С въззивно решение № 245 на Бургаския окръжен съд от 12.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 116/08 г. е потвърдена присъда № 431 от 15.04.2008 г. по н. о. х. д. № 3194/06 г. на Районен съд – гр. Б., с която подсъдимият Ж. З. В. е признат за виновен в това, през периода 1.11.2004 г. – 29.11.2005 г. в гр. Б., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице да е присвоил чуждо имущество, собственост на „Р. А. П. А. С.-97” ЕООД.- гр. С. на обща стойност 6 837,54 лева, връчени в това му качество да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на наказание - една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец неимуществени вреди в размер на 6 837, 54 лева и в негова тежест са оставени разноските по делото. В срока, предвиден по чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият Ж. З. В. е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 116/08 г. и за отменяване на въззивното решение, което не е било проверено по касационен ред. Искането за възобновяване на наказателното дело е НЕОСНОВАТЕЛНО. Липсва съществено процесуално нарушение и материалният закон е приложен правилно към приетите за установени факти. Осъденият изтъква възражения срещу оценката за достоверност или недостоверност на доказателствените средства, с акцент на собствените си обяснения. Счита, че погрешната преценка е довела до фактически констатации в противоречие със събраните и проверени доказателства. Върховният касационен съд обаче не може да решава по нов начин въпроса относно приетите за недостоверни обяснения на осъдения. Твърденията на В. , че част от паричните средства са му били откраднати, а имало и случаи когато парите не се превеждали по банков път, защото се предавали директно „на ръка”, съдът е счел за недостоверни, излагайки достатъчно подробни и логични съображения. Затова и отказът да се кредитират обясненията на В. сам по себе си не води до осъждане по предположение. Съдът законосъобразно е приел, че осъденият В. е субект на престъплението по чл. 201, ал. 1 НК. Фактът, че той е бил назначен на друга длъжност по трудов договор в „Р. А. П. А. С.”-97” ЕООД не влияе върху качеството му на длъжностно лице, щом поверяването на имущество е станало по друг начин – по силата на даденото пълномощие, и осъденият фактически е изпълнявал функциите по пазене и управление на това имущество (Постановление № 3/70 г., Пленум на ВС). Материалният закон не е нарушен и поради отсъствието на съдебна констатация за личния интерес на осъдения да извърши присвояване. От фактическа страна е прието за установено, че осъденият Ж. З. В. е присвоявал съответните суми, използвайки ги за покриване на личните си нужди. Прецизно е изведено и противоправното разпореждане с повереното имущество като със свое, и конкретните парични средства, които в отделни случаи осъденият е надвнасял. Ето защо, след като от констатациите на Бургаският окръжен съд произтичат всички съставомерни признаци, правната квалификация на деянието по чл. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е законосъобразна. В обвинителния акт са посочени съществените факти на престъплението, осъществено от осъдения Ж. З. В.. С оглед еднотипността на инкриминираните деяния като част от продължавана престъпна дейност, прокурорът не е изписал единствено конкретните суми, които според него осъденият е присвоявал през различните месеци (при задължение на месечно отчитане на паричните средства) в рамките на общия период от време, но е отразил цялата парична сума, предмет на престъплението. При това положение правото на защита не е понесло ограничения, които да подкрепят съществено процесуално нарушение по смисъла на 348, ал. 3, т. 1 НПК (поначало неговото присъствие е въпрос на съдебна преценка за всеки отделен случай), респективно процесуалният пропуск не може да доведе до отменяване на въззивното решение по реда, който е предвиден за възобновяване на наказателното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ж. З. В. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 116/08 г. и отменяване на въззивно решение № 245 от 12.12.2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 431 от 15.04.2008 г. по н. о. х. д. № 3194/06 г. на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: