5 Р Е Ш Е Н И Е N 220 София, 10.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова т.дело N 3024/ 2013 година Производството е по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК] за отмяна на влязло в сила решение № 452 от 20.07.2012 г. по т.дело № 309/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма]: сумата 20 000 евро – вноски по споразумение от 15.10.2010 г., ведно със законната лихва от 22.03.2012 г.; сумата 2 318 евро – лихва за забава и 3 702.86 лв. – разноски по делото. В молбата се поддържа, че дружеството е било лишено от право на участие и защита в производството по делото. Твърди се, че по независещи от него причини, своевременно депозираният, чрез куриерска фирма „С.”, отговор на исковата молба е пристигнал в канцеларията на Окръжен съд – Пловдив 11 месеца след изпращането му и след постановяване на решението. По тази причина съдът не е могъл да вземе предвид доводите за недължимост на задължението. В молбата се поддържа, че дружеството не е получавало известие за насрочване на делото за съдебно заседание, като това твърдение е конкретизирано в публичното съдебно заседание на 27.11.2013 г. в смисъл, че дружеството е било нередовно призовано за съдебно заседание пред Окръжен съд – Пловдив. По съображения в молбата и в писмени бележки, поддържани от процесуалния пълномощник на молителя, се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Пловдив от фазата на размяна на книжата. Ответникът по молбата, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за отмяна на влязлото в сила решение за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните с оглед инвокираните основания за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения в чл. 305, ал.1, т.5 ГПК преклузивен тримесечен срок, считано от получаване на призовката за доброволно изпълнение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. В производството по делото пред Пловдивския окръжен съд съобщенията и призовката за публичното съдебно заседание на 02. 07.2012 г. до ответното дружество [фирма], сега молител, са изпращани на посочения в исковата молба адрес - [населено място], [улица], ет.3, ап.12. Безспорно е, че този адрес съответства на вписаните в търговския регистър по партидата на [фирма] седалище и адрес на управление на дружеството, както и, че липсва промяна по отношение на тези вписани обстоятелства до приключване на производството по т.д. № 309/2012 г. по описа на ОС - Пловдив. Изпратеното на този адрес съобщение, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, е върнато в цялост, с отбелязване от длъжностното лице връчител, че „на посочения адрес няма офис на дружеството, нито лице, което да го представлява. Апартаментът се дава под наем на чужденци – Камуран Мевлан - наемател” Въз основа на това отбелязване, с разпореждане на съда от 28.05.2012 г. е приложена разпоредбата на чл. 50 ал.2 ГПК. По идентичен начин е оформена и призовката за публичното съдебно заседание на 02.07.2012 год., с прилагане в самото заседание на законовата фикция за редовност на призоваването съгл. чл.50, ал.2 ГПК, както и съобщението за постановеното на 20.07.2012 г. решение. След постановяване и влизане в сила на решението, в регистратурата на Окръжен съд – Пловдив, с вх. № 11622/23.04.2013 г. е постъпил отговор на исковата молба от [фирма], заедно с приложени писмени доказателства. От приложената товарителница № 1838128, издадена от сертифицирано дружество за куриерски услуги „Speedy” е видно, че тези книжа са изпратени на 29.05.2012 г., или при спазване на двуседмичния срок за отговор, считано от 28.05.2012 г. – датата на разпореждането на съда за прилагане разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК. Датата на получаване на пратката от служител на ОС – Пловдив е 23.04.2013 г., съвпадаща с датата на входящия регистър на съда. По делото липсват данни за причините, поради които доставянето на пощенската пратка е забавено от „Speedy” в продължение на близо 11 месеца. При тези данни не може да се приеме, че са налице основанията по чл.303, т.5, предл. първо и трето ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Пловдив. При призоваването на ответника - молител не е допуснато нарушаване, от страна на съда, на процесуални правила на ГПК, вследствие на което страната да е била лишена от възможност да участва в делото. По делото е удостоверен по надлежен начин, с обвързваща доказателствена сила фактът, че към момента на връчване на съобщението, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на призоваването на [фирма] за съдебно заседание на 02.07.2012 г. дружеството не се е намирало на отразения в регистъра адрес. Удостоверените от длъжностното лице - връчител данни за отдаването на жилището под наем на трети лица, са достатъчни, за да се направи извод за промяна на вписания в регистъра адрес на управление на дейността на търговеца. Преценявайки отразеното от връчителя, сочещо на извод, че търговецът е променил адреса си, без да изпълни своевременно задължението си за вписване на това обстоятелство в Търговския регистър, съдът правилно е приложил фикцията по чл. 50, ал.2 ГПК както по отношение на съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба, с приложенията към нея, така и по отношение на призовката за посоченото публично съдебно заседание.. Доводите в молбата, че отговорът е подаден след залепване на съобщение на адреса, са неоснователни. По делото липсват данни да е предприето връчване при условията на чл.50, ал.4 ГПК – чрез залепване на съобщение по реда на чл.47, ал.1 ГПК, нито съдът да е констатирал наличие на предпоставките за приложение на чл.50, ал.4 ГПК. От друга страна, този начин на фингирано връчване е неприложим в хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК, поради което за съда не е съществувало задължение да указва на длъжностното лице – връчител, че призовката за съдебното заседание следва да се връчи чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Твърденията в молбата за отмяна, че дружеството е било лишено от възможността да участва в процеса и ефективно да организира защитата си, тъй като не е могло да се яви чрез законния си представител, или упълномощен процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, основани на несвоевременно получения отговор на исковата молба, не могат да обосноват наличието на предпоставки за отмяна по реда на чл. 303, т.5, предл. последно ГПК. Това отменителното основание е приложимо тогава, когато страната е била редовно призована за съответното съдебно заседание, но не е могла да се яви нито лично, нито чрез процесуален пълномощник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Причината за неявяването на страната трябва да е внезапна и непреодолима и тя следва да е налице и по отношение на нейния пълномощник/ако има такъв/, а при липса на повереник, след настъпването на особени непредвидени обстоятелства по отношение на страната, трябва да е налице и невъзможност за извършване на надлежно упълномощаване на лице от кръга на посочените в чл. 32 ГПК. В молбата не са заявени обстоятелства, пряко относими към посоченото основание за извънинстанционен контрол на влязлото в сила съдебно решение. Предвид горните съображения, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Независимо от изхода на делото, на ответника по молбата не следва да се присъждат разноски. Действително, по делото е представено пълномощно, заедно с договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл.80 ГПК, но нито в писмения отговор, нито в съдебно заседание е направено изрично искане за присъждане на направените разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], ЕИК[ЕИК], молба по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 452 от 20.07.2012 г. по т.дело № 309/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: