Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 118   гр. София, 12 март 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев       изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 71 по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 20.01.2009 г, за възобновяване на ВНОХД № 47/08 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановено решение № 25 от 22.07.08 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Стара Загора № 86 от 10.12.07, по НОХД № 1239/07, с която подсъдимите В. М. М., В. П. И. , М. И. Г. и Р. Х. А. са оправдани по повдигнатите им обвинения, както следва: Подсъдимата В. М. М. е призната за невиновна в това, че на 16.10.2000 г, в с. З., обл. Стара Загора, в съучастие с подсъдимата В. П. И. , като подбудител е подбудила последната в качеството й на длъжностно лице: организатор по труда и касиер в „Б” ЕАД, район Стара Загора, да състави в кръга на службата си официален документ: РКО № 2186/16.10.00, в който удостоверила неверни обстоятелства / за изплатени от касата на дружеството пари, в размер на 23 715 лв, за аванс, за месец октомври 2000 г /, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което, на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК, както и е призната за невиновна в това, че на 16.10.2000 г, в с. З. и с. Г., обл. Стара Загора, в съучастие с подсъдимата В. П. И. и подсъдимата М. И. Г., като подбудител подбудила последната в качеството й на длъжностно лице: касиер на компресорна станция „С”, поделение на „Б” ЕАД, гр. С., район Стара Загора, да състави в кръга на службата си официален документ: ведомости за аванс, за месец септември 2000 г, за сумата 5 150 лв, и за месец октомври 2000 г, за сумата 4 450 лв, в които удостоверила неверни обстоятелства и изявления, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК. Подсъдимата В. П. И. е призната за невиновна в това, че на 16.10.2000 г, в с. З., обл. Стара Загора, в съучастие с подсъдимата В. М. М., като извършител в качеството си на длъжностно лице: организатор по труда и касиер в „Б” ЕАД, район Стара Загора, съставила в кръга на службата си официален документ: РКО № 2186/16.10.00, в който удостоверила неверни обстоятелства / за изплатени от касата на дружеството пари, в размер на 23 715 лв, за аванс, за месец октомври 2000 г /, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и е призната за невиновна в това, че на 16.10.2000 г, в с. З. и в. Горска П. , обл. Стара Загора, в съучастие с подсъдимата В. М. М. и подсъдимата М. И. Г., като подбудител подбудила последната в качеството й на длъжностно лице: касиер на компресорна станция „С”, поделение на „Б” ЕАД, гр. С., район Стара Загора, да състави в кръга на службата си официален документ: ведомости за аванс, за месец септември 2000 г, за сумата 5 150 лв, и за месец октомври 2000 г, за сумата 4 450 лв, в които удостоверила неверни обстоятелства и изявления, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК. Подсъдимата М. И. Г. е призната за невиновна в това, че на 16.10.2000 г, в с. Г., обл. Стара Загора, в съучастие с подсъдимата В. М. М., подсъдимата В. П. И. и подсъдимата Р. Х. А., като извършител в качеството си на длъжностно лице: касиер на компресорна станция „С”, поделение на „Б” ЕАД, гр. С., район Стара Загора, съставила в кръга на службата си официален документ: ведомости за аванс, за месец септември 2000 г, за сумата 5 150 лв, и за месец октомври 2000 г, за сумата 4 450 лв, в които удостоверила неверни обстоятелства и изявления, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Подсъдимата Р. Х. А. е призната за невиновна в това, че на 16.10.2000 г, в с. Г., обл. Стара Загора, в съучастие с подсъдимата М. И. Г., като помагач подпомогнала последната в качеството й на длъжностно лице: касиер на компресорна станция „С”, поделение на „Б” ЕАД, гр. С., район Стара Загора, да състави в кръга на службата си официален документ: ведомости за аванс, за месец септември 2000 г, за сумата 5 150 лв, и за месец октомври 2000 г, за сумата 4 450 лв, в които удостоверила неверни обстоятелства и изявления, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК.   Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Излагат се доводи за допуснато нарушение на материалния закон / при правилно установени релевантни факти /, касаещо изводите за несъставомерност на деянието поради липса на длъжностно качество на подсъдимата В. И. , както и поради липса на годен предмет на документно престъпление / инкриминираните документи неправилно са интерпретирани като диспозитивни вместо като удостоверителни /. Иска се да бъде отменено въззивното решение, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.   В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа искането и пледира за уважаването му. Защитата на осъдената В. И. изразява становище за неоснователност на искането. Защитата на осъдената М. Г. счита, че искането не следва да бъде уважено. Осъдените В. М. и Р. А. или техни представители не вземат участие в настоящето производство.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Въззивният съд е счел, че подсъдимата В. И. не е годен субект на престъплението, тъй като не имала длъжностното качество касиер, към датата на деянието / към този момент, не й е било възложено да изпълнява длъжността касиер, а възлагането, със Заповед № 183/19.10.00, е последващо на инкриминираната дата /. Този извод е неправилен, тъй като не държи сметка за служебните задължения, вменени на подсъдимата в качеството й на „организатор по труда” / „специалист по труда” /, съгласно длъжностната характеристика, т. І, л. 196 от досъдебното производство: да „изготвя и отговаря за правилното изчисление на платежните ведомости, болнични листове, разчети с ДОО и ДЗИ, да съставя и обработва всички касови документи при отсъствие на касиера”. По делото са приложени писмени доказателства, от които се установява, че подсъдимата е изпълнявала длъжността касиер, считано от 7.09.2000 г, поради отсъствие на титуляра / протокол № 2/16.10.00, за извършена проверка на касовата наличност, т. І, л. 44-47 от досъдебното производство, протокол от 9.10.2000 г, за проверка на касовата наличност, т. І, л. 68 от досъдебното производство /. В същото време, с устна заповед на Началника на район Стара Загора, на подсъдимата В. И. е било възложено да изпълнява и длъжността касиер / служебна бележка, т. І, л. 80 от досъдебното производство /. При това положение, длъжностното качество на подсъдимата е било налице към датата на деянието, тъй като, от една страна, като организатор по труда тя е имала задължение да изпълнява функциите на отсъстващия касиер, а, от друга страна, е имало и устно възлагане за изпълнение на длъжността касиер, а е известно, че качеството длъжностно лице може да възникне и само въз основа на такова възлагане. На следващо място, незаконосъобразно е прието, че инкриминираните документи са диспозитивни по характер, с което е аргументирано становището за липса на годен предмет на документно престъпление. В ППлВС № 3/82 е изяснено, че диспозитивните документи представляват първично изявление на своя автор и не удостоверяват факти, събития или обстоятелства извън самото изявление, а удостоверителните, установяват съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа / за количеството на извършената работа, за качеството на определена стока, за здравословното състояние на дадено лице /. Инкриминираните по делото документи / разходен касов ордер и ведомости / са типични удостоверителни документи, тъй като установяват съществуването на определени обстоятелства / за изплащането на парични суми /, които са отразени невярно / в действителност, такива суми не са изплащани /. Като е приел, че инкриминираните документи са диспозитивни, въззивният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон, основание за възобновяване по чл. 425, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Налице са основанията за отмяна на въззивното решение, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на окръжния съд, от стадия на съдебното заседание.   По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и като такова следва да бъде уважено.   Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение № 25 от 22.07.08 г на Окръжен съд, Стара Загора, по ВНОХД № 47/08. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: