Р Е Ш Е Н И Е № 321 Гр.София, 22.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора СИМОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1176/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 89/20.10.16 г., постановена от ОС-Варна /ВнОС/ по Н.Д.1055/16 г., подсъдимите К. З. Т. и Н. А. К. са признати за виновни и осъдени за извършване на транспортно престъпление при условията на независимо съпричинителство-съответно по чл.343 А,ал.1,б.Б вр.чл.343,ал.1,б.В НК за Т. и по чл.343,ал.1,б.В НК за К.. Наложени са им наказания лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца за първия и две години за втория, чието изтърпяване е било отложено съответно за пет и четири години- на основание чл.66,ал.1 НК. Двамата дейци са лишени от право да управляват МПС за срок от четири години и шест месеца за Т. и три години и шест месеца за К.. С решение №234/14.09.17 г., постановено по В.Н.Д.201/17 г. от АС-Варна /ВнАС/, тази присъда е потвърдена. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал само подсъдимият Н. К., който чрез свой защитник го атакува в срок, с оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли същият да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или ВКС да се произнесе с присъда, с която касаторът да бъде оправдан. Постъпило е възражение от частния обвинител чрез неговия повереник, в което се оспорват възраженията по жалбата. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният негов защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на прокуратурата настоява решението да бъде оставено в сила. Такова е становището и на повереника на частния обвинител Е. К. /последният не се явява, редовно призован/. Другият подсъдим З. Т., редовно призован, не се явява, не заявява становище по жалбата и не изпраща представител. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с отразените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на производството, този съд се счита задължен да се произнесе по две важни обстоятелства, което произнасяне е породено от съдържанието на сезиращия го процесуален документ. На първо място е налично оплакване за нарушение на материалния закон. Прочитът на жалбата установява, че това възражение е обвързано не единствено с материална незаконосъобразност /по правилата на чл.348,ал.2 НПК/, а основно с доводи, свързани с неправилна оценка на доказателствената съвкупност. Ясно става,предвид последната част от касационните оплаквания в тази насока, че се цели да се изведе заключение за нарушаване на материалния закон поради осъждането на касатора, доколкото се претендира липса на причинно-следствена връзка на неговото поведение с настъпилия противоправен резултат. Но все пак трябва да се уточни, че третираните доводи касаят нарушения на процесуалния закон. На второ място, едно от финалните искания по жалбата е за оправдаване на дееца. Видно от нормата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, при първо редовно разглеждане на делото пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела,каквото е процесното такова /не са налице предпоставките по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/, оправдаването е допустимо, само ако приетата от решаващата инстанция, чийто акт подлежи на ревизия от ВКС, фактология, не е престъпна. Понастоящем, в съобразие с доказателствения анализ и изведените за К. фактически положения, не може да бъде приет такъв вариант. Следователно се цели преобсъждане на доказателствените материали директно от съда по правото, какъвто е този съд, което да доведе до извод за непрестъпно поведение от страна на касатора. Това е оплакване за необоснованост. Същата не е касационно основание и не подлежи на разглеждане от ВКС. Ето защо оплакванията по жалбата ще получат отговор, само доколкото могат да бъдат подчинени на изискванията за допуснати от ВнАС съществени процесуални нарушения,проектирали върху приложението на материалното право. Твърди се, че решаващата втора инстанция не е обсъдила всеобхватно свидетелските показания,депозирани по делото, а се е ограничила единствено с обясненията на подсъдимия Т. и с близката нему Б.. Конкретно се набляга на липса на анализ на обясненията на К. и на свидетелите М. и В.. Този довод не може да бъде приет изцяло. Вярно е,че ВнАС е подходил изключително словно пестеливо при обсъждане на доказателствата, акцентирайки основно върху автотехническите изводи. Въпреки това обаче е намерил, че фактологията се потвърждава от всички гласни доказателствени материали /т.е.,обмислени са анблок/, което по същество е вярно. Без да имаме предвид намиращите се в двата автомобила лица, важните за установяване на истината разпитани свидетели са обърнали внимание на случващото се, едва когато са чули удар. Изключение прави свидетелят В., който като цяло може да се заяви,че е проследил поведението на подсъдимия Т.. Неотклонно обаче е прието, че действията на К. стоят в основата на тези на Т., пряко влияещи върху настъпването на ПТП-то. А като е заявил,че не е съзрял да има втори участник в ПТП-то, свидетелят М. /обърнал се след удара, както сам съобщава/ е имал предвид липса на втори участник в сблъсъка. Няма обаче никакво твърдение какво е било поведението на касатора, който необезпокоявано е приключил маневра ляв завой неправомерно и е продължил с навлизане на паркинга на гарата, без въобще да се поинтересува от пътните неблагополучия, създадени от самия него. По-нататък, в жалбата се обсъждат автотехническите експертизи, като се твърди,че изводите по тях са неточни и неверни, поради което незаконосъобразно са взети предвид от ВнАС при формиране на вътрешното му убеждение. Като пренебрегнем разсъжденията по тях по същество, предвид инстанцията, пред която се излагат тези възражения, охарактеризирани като такива за необоснованост, трябва да се отбележи, че липсва процедурно оспорване на същите. Напротив, в съдебно заседание на 19.10.16 г.пред първостепенния съд са приети разясненията на разпитаните експерти и всички страни са заявили,че нямат доказателствени искания. Действително, във въззивната жалба съществува искане от страна на защитата на подсъдимия К. за изготвяне на допълнително автотехническо заключение, но при произнасянето по чл.327 НПК въззивният съд е преценил,че то не е свързано с предмета на спора и го е оставил без уважение. В открито съдебно заседание на 08.09.17 г.пред ВнАС не са излагани искания за събиране на доказателствени материали. Ето защо съдът законосъобразно е формулирал становището си на основа на приложените по делото автотехнически заключения. Съвсем отделен е въпросът, че отговорите по тях не се нравят на подсъдимия К. и неговата защита. Същината на депозираните експертни изводи е схваната точно от решаващите съдилища и е намерила отражение в техните доказателствени, фактически и правни заключения. Ясно е изведено поведението на К., който като водач на МПС е навлязъл неправомерно в част от лентата за движение на Т., без да има видимост. Това поведение стои в основата на отбиването на другия подсъдим вдясно, за да избегне удара с автомобила на касатора и е последвала ситуацията, при която е загинала нищо неподозиращата и изчакваща правомерно движението по пътното платно пострадала. Вещите лица внимателно са изследвали записа от видеокамерата на гарата и наред с останалия доказателствен материал, са извели техническите заключения за поведението и на Т., и на К.. Съдът е стъпил на техните изводи и законосъобразно ги е съобразил при формиране на вътрешното си убеждение. Няма съмнение,че поведението на Т. е дотолкова неправомерно, че да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност, както е и сторено. Ако К. обаче не бе предприел неправомерна маневра завой наляво и не бе навлязъл достатъчно в лентата за движение на Т., по какъвто начин е отнел предимството му /което е установено по надлежен доказателствен ред и не се приема възражението по жалбата, че е недоказано обстоятелство/, то последният не би подходил по начин, че да отклони движението си и финално да настъпи удар в дърво, а впоследствие с пешеходката. Ето защо поведението на касатора, окачествено като нарушение на чл.37,ал.1 ЗДП, при всички случаи е обусловило случилото се и стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат. Посочените в жалбата решения на върховната съдебна инстанция по наказателни дела за спасителната маневра не намират приложение относно действията на този подсъдим. На последно място в сезиращия ВКС процесуален документ се отправя оплакване за нарушаване на принципа на непосредственост от страна на първостепенния съд. То се състояло в непрочитане от ВнОС по силата на чл.283 НПК на материали от досъдебното производство, приобщени към годната за ценене доказателствена маса по реда на чл.371,т.1 и сл.НПК- след искане на подсъдим и изразено одобрение от съда. По този начин не бил изпълнен надлежният доказателствен ред за приобщаване и съдът се бил позовал на доказателствен материал, който не е събрал и проверил лично. Като оставим настрана, че самата защита в касационната си жалба се опира точно на доказателствени материали, за които упреква решаващите съдилища; като пренебрегнем,че вече е отправяна такава претенция пред въззивния съд, той е отговорил на стр.121 от второстепенното съдебно дело долу /отново доста словно пестеливо/, но липсва противопоставяне на приетата теза, а е изразено просто несъгласие с нея, трябва да се отбележи, че само по себе си възражението е неоснователно поради две обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.372,ал.3 НПК, в случаите по чл.371,т.1 НПК съдът с определение одобрява изразеното от подсъдим съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда,предвидени в този кодекс. Съгласно нормата на чл.373,ал.1 НПК, в случаите по чл.372,ал.3 НПК при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл.283 НПК. Казаното в принципен план, отнесено към материалите по конкретното дело, установява, че в съдебно заседание на 19.10.16 г. ВнОС е одобрил изразеното от страните съгласие за приобщаване към доказателствата по делото без разпит на свидетелите М., Х., П., В., К., К. и М., както и вещите лица М. и Ж., като са приобщени показанията на посочените свидетели и изводи на експерти /л.76 от съд.д.,лице/. Преди да даде ход на съдебните прения /макар и да не е изписано нарочно, е очевидно че е приключено и съдебното следствие/, на основание чл.283 НПК са прочетени всички протоколи и писмени документи, съдържащи се в материалите от досъдебното производство, които ще бъдат използвани от съда като доказателства /л.82 от първостепенното съд.д.лице,горе/. Те не са изброени поотделно, но и никоя страна не е генерирала активност по неразбиране на това за кои документи иде реч. Такъв е избраният от съда подход за приобщаване към годната за ценене доказателствена маса на относимите материали от досъдебното производство, сред които и приетите по реда на чл.371,т.1 и сл. НПК такива. Действително, прочитането би могло да бъде осъществено незабавно след одобряване на съгласието, но направено и по посочения начин, не носи белезите на съществено процесуално нарушение, повлияло върху правото на защита на подсъдимия. Още по-малко пък може да се говори за престъпване на разпоредбата на чл.18 НПК,както е окачествено оплакването. Всъщност, чл.371 и сл.НПК представлява изключение от принципа за лично и непосредствено събиране и проверяване на доказателствените материали от страна на решаващия орган-съда. Този ред е предвиден в процесуалния закон и реализацията му не противоречи на цитирания принцип на наказателно правораздаване. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира,че решението на ВнАС следва да бъде оставено в сила и досежно приетото относно престъпната деятелност на подсъдимия К.. Ето защо и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №234/14.09.17 г., постановено от АС-Варна по В.Н.Д.201/17 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/