О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60108 гр. София, 22.11.2021 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА с участието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.982/21 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл.44,ал.1 НПК. Поводът за него е разпореждане №4433/28.10.21 г., постановено от съдия-докладчик при Районен съд-гр.Варна по Н.Ч.Д.4384/21 г. Със същото е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че в случая компетентен да разгледа делото е Районен съд- гр. Балчик. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално образуваното производство по Н.Ч.Д.221/21 г. пред Районен съд- гр. Балчик е бил инициирано по предложение на прокурор при Районна прокуратура–гр.Добрич,ТО-Балчик, за постановяване на принудителна медицинска мярка на основание чл.89,б.„б“НК по отношение на К. З. Р. с адрес на призоваване [населено място], [улица],ет.*. В проведеното трето поред заседание Районен съд–гр. Балчик не е дал ход на делото, а с протоколно определение №180/20.10.21 г. е прекратил същото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд-гр.Варна. Компетентността на последния е изведена, тъй като от приетата докладна записка рег. №2800/ 20.10.21 г. от младши инспектор Ж. Д. при ОЗ Охрана–гр.Добрич е видно, че Р. пребивава в [населено място] /по информация на органите на МВР/. В тази връзка пред Районен съд-гр.Варна е образувано Н.Ч.Д.4384/21 г. С посоченото по-горе разпореждане на съдия-докладчик съдебното производство е прекратено и е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Прието е, че от данните по делото не се установява фактическа връзка на К. Р. с [населено място] или друго населено място, попадащо в съдебния район на Районен съд–гр.Варна. Според съдията –докладчик компетентен да разгледа делото е районният съд по местоживеене на лицето, което безспорно е установено, че е в [населено място]. Отсъствието на Р. от настоящия адрес и от дома му е било продиктувано от стремеж да се укрие, за да не постъпи в лечебно заведение, в каквото насока са данните, посочени от неговата майка Л. Р.. В разпореждането е посочена съдебна практика на ВКС в смисъл, че под „местоживеене“ на лицето в хипотезата на чл. 428 НПК следва да се разбира фактическата връзка на лицето с дадено населено място, а не чисто административната такава. Затова е изведено,че компетентен да разгледа делото е Районен съд–гр. Балчик. От приложените относими към процедурата доказателства е видно, че Р. живее в [населено място], [улица], ет.*. Там е неговият настоящ адрес и на него на 09.09.21 г. майка му Л. П. Р. е получила призовка за самото лице. В съдебно заседание на 13.09.21 г. жената е заявила, че от 2013 г. синът й К. живее с нея. Понастоящем го нямало от три дни-откакто разбрал, че ще влиза в Карвуна /обикновено психоневрологическо заведение–ДПБ – Карвуна/. Разпоредбата на чл.428 НПК изрично предвижда предложението за прилагане на принудителни медицински мерки да се разглежда от районния съд по местоживеене на лицето. Съгласно чл.93,ал.1 от Закона за гражданската регистрация постоянният адрес е този в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а според чл.94,ал.1 настоящ е адресът, на който то живее. Всяко лице може да има само по един постоянен и настоящ адрес. Казаното не е самоцелно. То е така, тъй като не следва да се изхожда буквално от регламентацията на току-що цитираните норми, а от смисъла на понятието „местоживеене“, вложен в разпоредбата на чл. 428 НПК. В практиката си ВКС, изхождайки от спецификата на процедурата и най-вече с оглед бързината, с която се характеризира производството по налагане на принудителни медицински мерки – например определение №31 от 20.10.14 г.,постановено по Н.Ч.Д.232/ 14 г.на 2 н.о.на ВКС и Определение №55 от 17.06.20 г.,постановено от 2 н.о.на ВКС по Н.Ч.Д.382/20 г.- приема, че под „местоживеене“ следва да се разбира фактическата връзка на едно лице с дадено населено място, а не административната такава. Затова съдът, компетентен да наложи принудителна медицинска мярка е районният съд по фактическото местоживеене на лицето. В случая няма основания да се приема,че К. Р. има връзка като изискваната с [населено място]. Предвид изложеното, компетентен да разгледа предложението за постановяване на принудителна медицинска мярка на основание чл.89,б.„б“ НК е Районен съд- гр. Балчик. Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-гр.Варна Н.Ч.Д.4384/21 г., за образуване и разглеждане на Районен съд- гр. Балчик. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на Районен съд- гр. Варна, за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/