2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5835/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр.София, 12.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 5835/2014 година Производството е по реда на чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение с № ІV-38/05.06.2014 год., постановено по в.гр.дело № 306/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1892/11.11.2013 год. по гр.дело № 6080/2012 год. на Бургаския районен съд и е прекратено производството по исковата молба на М. Ц. Т. с ЕГН 42122220454 и С. С. Т. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.1 против К. И. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] Р. Й. Ж. от [населено място], [улица], М. С. Д. със съдебен адрес [населено място], [улица], адв.Б.Д., Я. С. Р. от [населено място],[жк][жилищен адрес] А. С. К. от [населено място], [улица], К. С. К. чрез особен представител адв.С. С., С. С. Г. от [населено място], [улица], П. С. А. от [населено място], [улица], Х. И. Х. от [населено място], [улица], Н. И. Н. от [населено място], [улица], Д. Й. Ж. от [населено място], [улица], вх.А, ет.7, Ж. Н. Ж. чрез особен представител адв.С. С., Р. Ж. Ж. от [населено място],[жк][жилищен адрес] Е. Ж. К. от [населено място], [улица], ет.3, ап.5, Р. Т. П. от [населено място], [улица], ет.5 и С. Т. П. от [населено място], [улица], ет.2 за приемане на установено по отношение ответниците, че не са собственици на недвижим имот: УПИ ХV-123 в кв.7 по плана на вилна зона „Боровете”, землище на кв.Б., [населено място], целият с площ от 600 кв.м., при граници: изток-улица, запад-УПИ ХХХVІІ-150, север-УПИ ХІV-124, юг-УПИ ХVІ-122. Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите М. Ц. Т. и С. С. Т., представлявани от адвокат А. П. Т., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно понеже не са обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства с оглед наличието на правен интерес от съдебна защита предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за процесния имот. Ответниците по касация К. И. К., Р. Й. Ж., М. С. Д., Я. С. Р., А. С. К., К. С. К., С. С. Г., П. С. А., Н. И. Н., Х. И. Х., Д. Й. Ж., Ж. Н. Ж., К. Н. Ж., Р. Ж. Ж., Е. Ж. К., Р. Т. П. и С. Т. П. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страната по чл.281 от ГПК и данните по делото, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството въззивният съд е приел, че ищците Т. въобще не твърдят наличието на право, което е нарушено или застрашено от възникналия с ответниците правен спор, а само заявяват една хипотетична възможност – при евентуалното отричане на правото на собственост на ответниците за тях да възникне възможността да закупят процесния имот от [община], поради което очевидната липса на такова евентуално бъдещо право върху процесния имот, което да бъде защитено посредством предявения отрицателен установителен иск налага извода за липсата на правен интерес от предявяването му, а когато не се претендира право на собственост върху имота за себе си – то тогава трябва да се посочи правния интерес. Взето е предвид, че няма данни, нито твърдения ищците да са упражнили право на изкупуване по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което нямат правен интерес от предявения иск. С определение № 675/13.12.2014 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск(О.) тогава, когато ищецът не твърди притежаването на субективно право върху един недвижим имот, но твърди, че упражнява фактическа власт върху същия и наред с това обосновава правния си интерес с възможността да придобие собствеността върху имота, ако отрече със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника? По отговора на въпроса: Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 год. по т.дело № 8/2012 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд, в т.1 на което е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменително основание по чл.281, т.3 във връзка с чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК. Правната теория и съдебната практика са последователни, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор при непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. При установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание, като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да черпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. По смисъла на чл.124, ал.1 ГПК, разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл.127 ГПК /отм./. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд не го е сторил с оглед правомощията си. При този отговор на въпроса с оглед приетото от окръжния съд въззивното решение следва да се отмени изцяло като делото върне за разглеждане от друг състав на същия съд по същество на въззивната жалба. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА изцяло решение № VІ-38/05.06.2014 год. по в.гр.дело № 306/2014 год. на Бургаския окръжен съд, шести граждански състав. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ