Р Е Ш Е Н И Е № 101 С о ф и я, 15 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 ф е в р у а р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 187/2012 година. С касационна жалба от повереника на частния тъжител Т. Я. Я. от Х. се атакува присъда № 175 от 13.12.2011 г., постановена по ВНЧХД № 616/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с наведени основания по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 и ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, като се претендира отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Жалбоподателят Я. поддържа в касационното производство оплакванията в жалбата си и отправеното в нея искане чрез писмено становище на повереника си. Подсъдимият Л. П. П. от Х., чрез защитника си адв.Б.Р. от АК-Х. моли обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с оглед правомощията си по чл.347 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 74/12.10.2011 г., постановена по НЧХД № 1533/2010 г. на районен съд-Х. подсъдимият Л. П. П. от Х. е признат за виновен в това, че на 10.05.2010 г. в Х. приписал на тъжителя Т. Я. Я. от Х. престъпление по чл.301 от НК в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му - престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.3 вр.чл.147, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв, а на основание чл.24, ал.4, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство срещу същия подсъдим по обвинението по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 вр.чл.147, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия са възложени направените от тъжителя разноски по делото в размер на 312 лева. Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Р. с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова, оправдателна присъда по предявеното му обвинение, с присъждане на направените по делото разноски. Хасковският окръжен съд с нова въззивна присъда № 175 от 13.12.2011 г. по ВНЧХД № 616/2011 г. я е отменил изцяло, като е признал подс.П. за невинен по предявеното му обвинение и е възложил направените за защитата му разноски в двете съдебни инстанции в размер на 670 лева в тежест на тъжителя. С касационната си жалба тъжителят Я. навежда като основания за неправилност на решението тези по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неправилното приложение на материалния закон и моли обжалваната присъда да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С писмено допълнение от адв.В.Ч. от АК-Х. доводите в жалбата са доразвити, главно за неправилното приложение на материалния закон, а оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд се свързва с „конституционното правомощие на ВКС по чл.124 от КРБ”. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за процесуално допустима, но по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Докато касационната жалба е била подадена преди изготвянето на мотивите на обжалваната присъда и съдържа най-общи оплаквания за превратно оценени или игнорирани доказателства и дефекти при формиране на вътрешното убеждение относно правно релевантните факти, допълнението към нея коментира съображенията на съда за обективна и субективна несъставомерност на деянието, като се настоява за неправилно приложение на материалния закон в светлината и на чл.чл.39, 40 и 41 от КРБ и чл.10, § 2 от КПЧОС с допустимите ограничения на правото за свободно изразяване на мнение. В крайна сметка, не се оспорва от защитата на жалбоподателя възприетата и от въззивния съд непроменена фактическа обстановка, като се предоставя на касационната инстанция да прецени дали пък няма допуснато съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяната на атакувания съдебен акт, с което се пренебрегва ограничението на касационната проверка по глава 23 от НПК. ВКС намира, че при така ангажираният с касационната жалба обхват на инициираната проверка на въззивната присъда и липсата на оспорване на иначе правилно изведените факти от кръга на чл.102 от НПК съобразно предявеното с тъжбата обвинение, не е налице основанието по чл.348, ал.3, т.1 вр.1, т.2 от НПК, включително и на плоскостта на допуснато „флагрантно нарушение” на процесуалните правила, даващо основание за претендираната от жалбоподателя реакция от третата инстанция, съгласно чл.124 от КРБ. Въззивният съд е изложил изводите си по фактите и доказателствената им основа, с които страните са се съгласили и не са ги оспорили, доколкото те с нищо не се различават от възприетите от първата инстанция. Недоволството на жалбоподателя идва от неправилното, според него, приложение на материалния закон. В тази насока се акцентира върху неоснователното толериране от съда на подс.П. за използваните в жалбата му изрази, чрез които е приписал на тъжителя извършването на тежко умишлено престъпление с единствената цел да накърни честта, достойнството и доброто му име сред обществото, свързано с добросъвестното изпълнение на служебните му задължения. Като причина за това се сочи кредитирането на обясненията му и показанията на неговия баща св.П.П., а не тези на „незаинтересованите свидетели”, без обаче да се конкретизира кои са те и относно какви обстоятелства, които биха обслужили обвинителната теза на тъжителя. Изложеният в жалбата анализ на установените факти обаче очертава това оплакване като такова срещу правните изводи на съда за обективна и субективна несъставомерност на деянието. То е неоснователно. ВКС намира, че ако изводите на съда относно времеизвършването на деянието и възприетите от районния съд факти извън очертаното в тъжбата обвинение за приписване на тъжителя на престъпление да подлежат на известна критика, свързана с обективната несъставомерност на деянието като клевета, то изнесените в инкриминираната жалба до началника на РУП-Х. данни за некоректно поведение на тъжителя и колегата му при изпълнение на служебните им задължения при извършване на възложената им проверка по повод конфликта между подсъдимия и баща му, от една страна, и чуждите граждани Е., послужили като мотив за тази жалба, с основание са третирани като достатъчни за субективната му несъставомерност. И друг път касационният съд е имал повод да отбележи, че най-важният критерий за преценка в такива случаи е доколко конкретното изразяване на мнение, включително чрез реализация на правото на гражданите да подават жалби срещу действията на орган на власт, се използва само за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл.4, ал.2 и чл.32, ал.1, изр.2-ро от КРБ, като в рамките на конкретните обстоятелства следва да се открие балансът между това право, обществения интерес и необходимостта от защита на честта, достойнството и доброто име на засегнатия от отправената критика. В тази насока правните изводи на въззивния съд за липса на елементи от субективната страна на деянието като престъпление по чл.147, ал.1 от НК са защитени убедително, поради което становището му за субективна несъставомерност следва да бъде подкрепено и от настоящата инстанция. Липсата на обективна причина за промененото отношение на двамата полицаи към пострадалите П., свързано с очакваното от тях изпълнение на служебните им задължения за изясняване на инцидента и демонстрираната близост с лицето „Д.” правилно са оценени като достатъчни последните да се усъмнят в мотивите им и да предположат неправомерно въздействие върху тях, за което са споделили с началника на полицейското управление, който им е дал съвет да ги отразят в нарочна жалба до него. Правилно съдът не се е повлиял от изводите на назначената вътрешно служебна комисия и е посочил какво е било дължимото се от полицаите поведение. Това е в синхрон и с предвидената от законодателя по-ефективна защита на честта и достойнството на длъжностните лица при или по повод изпълнението на службата им, но само тогава, когато правомерността на действията им не подлежи на каквото и да е съмнение и утвърждават положителната репутация на представляваната от тях институция. В случая това съвсем не е така и правилно със съдебния акт е утвърден потърсеният от подс.П. път за защита, сигнализирайки началника на тъжителя и изисквайки проверка по случая за евентуално неизпълнение или нарушение на служебните му задължения като полицай. По този начин е постигнат необходимият баланс между обществения интерес от съхраняване на авторитета на полицейските органи и накърняването на честта, достойнството и доброто име на полицейските служители при изпълнение на функциите им. Поради това ВКС намира, че не е налице неправилно приложение на закона, приложен е законът, който е следвало да се приложи и не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 175 от 13.12.2011 г., постановена по ВНЧХД № 616/2011 г. на Хасковския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: