Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 29.01.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2143 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Р. Ю. и Г. Р. Ю. срещу решение № 391 от 05.03.2014г. по гр.д. № 4058/2013г. на Апелативен съд - София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 5991 / 05.08.2013г. по гр.д. № 17097 / 2012г. на Софийски градски съд, I-20 състав, са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ю. С. Г., настъпила на 10.04.2012г., причинена при ПТП от 05.04.2012г., за разликите над сумите от по 100 000 лева до сумите от по 150 000 лева, ведно със законни лихви върху тези разлики от 10.04.2012г. до окончателното им плащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, тъй като определеното възнаграждение е в изключително занижен размер. Съдът не е анализирал и не е взел предвид безспорно установени факти и обстоятелства, от значение при определяне на размера на обезщетението, а само формално е посочил кои обстоятелства следва да се отчитат, без реално да съпостави относимите факти и обстоятелства с действително справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Поддържа се, че независимо, че ищците са пълнолетни, те са живеели в едно домакинство с майка си, поддържа ли са много близки и топли отношения с нея и са разчитали на подкрепата й. Според касаторите, съдът не е отчел като критерий, имащ значение при определяне на размера на обезщетението, установения лимит на отговорност на застрахователя към датата на настъпване на ПТП, чиято динамика отразява промените в обществено - политическите и социалните условия в страната от значение за принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ответникът, [фирма], твърди, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, съответно, че жалбата е неоснователна. В производството по чл.290 ГПК се излагат подробни съображения за надценяване на фактическото икономическо значение на застрахователните лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” и подценяването на значението на множество други фактори за определянето на общата икономическа среда на обществото / инфлационни процеси, потребителска кошница, брутен национален продукт и др./. Сочи се, че адресат на императивните норми за застрахователните лимити са страните по застрахователното правоотношение, но не и пострадалото от непозволеното увреждане лице, поради което те не могат да бъдат критерий при определянето на размера на застрахователното обезщетение, още повече, че размерът на тези лимити е функция и от броя на пострадалите лица. Поддържа се, че отчитането на застрахователните лимити е несъвместимо с равенството на субектите, като се навеждат доводи и за тяхното ниско относително тегло при определяне на икономическите условия и от там – на размера на обезщетението за неимуществени вреди. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалата вследствие на ПТП тяхна майка възлизат на по 100 000 лева за всеки ищец и е отхвърлил исковете за разликите до пълните претендирани размери от по 150 000 лева. Посочено е, че определянето на размера на обезщетението е извършено с оглед: родствената връзка между ищците и починалото лице - тяхна майка; характера на същестуващите между тях отношения- ищците и починалата са живеели заедно, в общо домакинство, като починалата много се е грижила за децата си, а последните били силно привързани към нея; степента на причинените на ищците негативни психични изживявания – ищците тежко са приели внезапната загуба на майка си, били силно разстроени, все още не са преодолели смъртта й, почитат паметта й, животът им се е променил- нямали надежда, подкрепа; възрастта на починалата и на децата й към настъпване на произшествието – същата била на 56 години, а ищците на 28 и 25 годишна възраст; обществено – икономическите условия в страната към настъпване на произшествието. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно ППВС № 4/68г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. Това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на смърт за обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други обстоятелства, а според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Съгласно решение № 1/ 26.03.2012г. по т.д. № 299/ 2011г. на ВКС, II ТО, при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост е застъпено и в решение № 95/ 24.10.2012г. по т.д. № 916/ 2011г. на ВКС, I ТО. Видно от цитираната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, която се възприема и от настоящия състав, няма надценяване на застрахователните лимити при преценката на икономическите условия, доколкото са посочени само като индиция за тях, поради което преценката им не води до нарушаване на принципа за равенство на субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане. По основателността на касационната жалба: С оглед практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД в случай на смърт, касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, при нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. От показанията на свидетелката Ф. Ю., съседка на лицата и приятелка на покойната им майка, се установява, че приживе починалата е била в много близки отношения със своите деца, които тежко са приели смъртта й, дъщерята не вярвала на случилото се, а синът и до сега се разплаквал като чуел да се говори за майка му. Те са живеели заедно, а 56- годишната им майка ежедневно се е грижила за тях, като им е помагала във всичко. Смъртта на майката е променила живота на децата, които без нея нямат кураж и надежда. Въззивната инстанция е взела под внимание всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, но в недостатъчна степен е съобразила значимостта им за размера на вредите, което е довело до неточно приложение на въведения от закона критерий за справедливост, вследствие на което дължимото на пострадалите лица обезщетение е занижено. Според настоящия състав, паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди към момента на увреждането от всяко едно от децата, причинени от смъртта на майка им, при установените от въззивния съд релевантни обстоятелства, е в размер на 150 000 лева за всеки от тях, в който размер исковете по чл.226, ал.1 КЗ са основателни. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като исковете се уважат за разликата от 100 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва върху тези разлики от 10.04.2012г. до окончателното им плащане. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът, [фирма], следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6000 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от исковете, както и адвокатско възнаграждение по чл.36 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищците в размер на общо 5450 лева, изчислено съобразно Наредба № 1/ 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, спрямо уважената част. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 391 от 05.03.2014г. по гр.д. № 4058/2013г. на Апелативен съд - София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 5991 / 05.08.2013г. по гр.д. № 17097 / 2012г. на Софийски градски съд, I-20 състав, са отхвърлени предявените от Х. Р. Ю., ЕГН [ЕГН], и Г. Р. Ю., ЕГН [ЕГН], против [фирма], ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на всеки един от тях на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на майка им, Ю. С. Г., настъпила на 10.04.2012г., причинена при ПТП от 05.04.2012г., за разликите над сумите от по 100 000 лева до сумите от по 150 000 лева, ведно със законна лихва върху тези разлики от 10.04.2012г. до окончателното им плащане, както и в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса за разликата над 8000 лева до сумата от 12 000 лева и възнаграждение на адв. К. над сумата 4900 лева до сумата 6900 лева, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Х. Р. Ю., ЕГН [ЕГН], и на Г. Р. Ю., ЕГН [ЕГН], на основание чл.226, ал.1 КЗ, допълнително по 50 000 лева на всеки един от тях – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на ПТП - 10.04.2012г.до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. П. Т. К., САС, [населено място], [улица], ап. 9, сумата от 5450 лева лева адвокатско възнаграждение по чл.36 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6000 лева. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Р. Ю. Г., ЕГН [ЕГН], като трето лице - помагач на страната на ответника, З. А.” АД, ЕИК[ЕИК]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.