1 Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 20 юли 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 247/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.С. Ч., повереник на частния обвинител С. Д. И., срещу решение № 191 от 18.12.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 495/15 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В жалбата се релевират доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а именно – допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане със съответните задължителни указания. Депозирано е възражение от адв. Н. П., защитник на подсъдимия Г. А. Г., с което се оспорва изцяло касационната жалба и изложените в нея доводи, като се застъпва становище за правилност на атакуваното решение и се отправя молба последното да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на ВКП намира, че решението на Апелативен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че е направен пълен анализ на доказателствения материал, като са изложени подробни съображения за фактическите положения и са изградени верни правни изводи. Частният обвинител С. Д. И., както и повереникът й адв. Ч., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Повереникът й адв. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане с даване на указания. Подсъдимият Г. А. Г., както и защитникът му адв. Н. П., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и другият частен обвинител по делото – С. Х. С., както и повереникът му адв. В. М., редовно призовани. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 39 от 25.09.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 649/14 г., Окръжен съд – Пазарджик е признал подсъдимия Г. А. Г. за невиновен в това, че на 07.08.2014 г., в общ. П., на път [населено място] – [населено място], километър 8+100, при управление на колесен трактор /марка/, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на С. С. от [населено място], обл. П., е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 25, ал. 1 и чл. 49 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на водача на мотоциклет марка /марка/ – Л. С. С., поради което го е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 49 от ЗДвП. С решение № 191 от 18.12.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 495/15 г., Апелативен съд – Пловдив е потвърдил изцяло първоинстанционна присъда. Касационната жалба е неоснователна. Преди да бъдат разгледани доводите на касатора по същество, е необходимо да се очертаят пределите на касационната проверка. В подкрепа на поддържаното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се заявява, че в решението си въззивният съд е възприел изцяло мотивите на Окръжен съд – Пазарджик, без да извърши пълна проверка на атакувания съдебен акт досежно неговата правилност, законосъобразност, обоснованост и спазването на процесуалните правила, като и от двете предходни съдебни инстанции са допуснати редица неточности при анализа на обективната обстановка и на събраните по делото доказателства. Оспорва се като порочно, необективно и неправилно заключението на изготвената и кредитирана от съда тройна автотехническа експертиза, като се счита за недопустимо вещи лица сами да провеждат оглед на местопроизшествие (който оглед не представлява процесуално-следствено действие, чрез което биха могли да се събират годни доказателства) и в присъствието на подсъдимия и на базата на неговия разказ да извършват съответни измервания. Намира се за неправилен отказът на първоинстанционния съд да назначи повторна тройна автотехничекса експертиза, като единствено е допусната допълнителна такава с почти идентични въпроси. Сочи се още, че както Окръжен съд – Пазарджик, така и Апелативен съд – Пловдив не са коментирали, защо не кредитират първоначално изготвената по делото автотехническа експертиза. Твърди се, че механизмът на ПТП не е изяснен напълно, тъй като е категорично установена невъзможността на подсъдимия да възприеме мотоциклета на разстояние от 400 метра (предвид обилната буйна растителност около пътя), не е отчетено времето, необходимо на Г. Г., за да си осигури видимост (изправянето, навеждането напред и сядането), както й не е разгледан подробно вариантът тракторът да не е спрял напълно преди да навлезе на главния път. На първо място следва да се отбележи, че голяма част от доводите, изложени в касационната жалба, са свързани с претенция за „необоснованост” на въззивното решение, която не е сред основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, подлежащи на преценка от касационната инстанция. Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения, а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти и се отнася до правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението му по чл. 14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Извършената в тази насока от ВКС проверка на атакувания въззивен съдебен акт не намери да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, сочени в жалбата на касатора, които да са основание за отмяна на контролираното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Действително въззивният съд, възприемайки изцяло фактическата обстановка, установена от ОС-Пазарджик, е могъл да бъде по-задълбочен и прецизен в изложението си (най-вече относно доказателствения анализ), но в случая не сме изправени пред хипотезата на непълнота и неяснота на мотивите, която да ограничава възможността за проверка начина на формиране на вътрешното му убеждение. Не се констатира контролираната инстанция да е нарушила принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл. 14 от НПК. Били са взети необходимите мерки за разкриване на обективната истина, като вътрешното убеждение на апелативния съд по отношение релевантните фактите не е изградено на базата на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни за сметка на други или оценка на доказателствата не според действителното им съдържание. Не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено средство по делото, обсъждането на което би довело до фактически изводи, различни от направените констатации на инстанциите по фактите. В обобщение следва да се отбележи, че оценъчната дейност на въззивния съд в доказателствения процес е съобразена с изискванията на закона. По отношение на наведените в жалбата доводи за липсата на коментар от предходните инстанции във връзка с отказа да кредитират първоначално изготвената по делото автотехническа експертиза, както и че заключението на тройната автотехническа експертиза е порочно, необективно и неправилно, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното: Сама по себе си експертизата не въвежда доказателства в наказателния процес. Чрез нея, посредством специалните знания на вещите лица в определена област на науката и техниката, се проверяват едни известни по делото факти или се правят изводи за други, неизвестни такива, като изводите на експертите се обективират в съответните експертни заключения. Когато съдът намери потвърждение на тези заключенията в доказателствената съвкупност, е в правото си да възприеме съответните експертни изводи и въз основа на тях да изгради фактическите си изводи. Обратно, при констатирано несъответствие между експертното заключениe и останалия доказателствен материал по делото, съдът обаче мотивирано може да откаже да кредитира експертното мнение. Апелативният съд изцяло е възприел съображенията на първата инстанция, касателно причините, поради които тя е кредитирала първоначално изготвената автотехническа експертиза от ДП само в частта, в която е установено, че техническото състояние на двете пътните превозни средства не е в причинна връзка с настъпилото ПТП, като и отказът й да приеме последната в останалата й част. Върховният касационен съд не констатира кредитираната от предходните съдебни инстанции тройна автотехническа експертиза да страда от който и да е от недостатъците, посочени от касатора. Вещите лица, в изпълнение на дадените им от съда указания, законосъобразно и без да нарушават която и да е от разпоредбите на НПК, са посетили местопроизшествието, направили са съответните измервания и експертни изследвания, и използвайки събрания по делото доказателствен материал и конкретно цитирана техническа и научна литература, са дали ясни и научнообосновани отговори на поставените им въпроси. Фактът, че подсъдимият е присъствал при огледа на мястото на ПТП от вещите лице и е управлявал трактора по време на извършване на техническата проверка за ускорението на трактора, в конкретния случай не сочи на опороченост на експертното заключение, която да налага изключването му от доказателствената съвкпуност. Това е така, тъй като от една страна се установява, че експертите са извършили три опита, за да измерят и установят какво е било ускорението на трактора, като видно от заключението параметрите за били зададени от самите тях, а от друга страна експертното заключение се базира на всички материали по делото и на използване на специализирана литература. Нещо повече, след приемането на тройната експертиза, съдът на основание чл.155 и сл. от НПК е извършил оглед на местопроизшествието, с участието на страните, за изясняване на относими към предмета на доказване обстоятелства. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато от окръжната инстанция нарушение на процесуалния закон, с отказа да назначи повторна тройна АТЕ. В правомощията на решаващия съд е преценката за това, дали да допусне или не събирането и проверка на поискани от страните доказателства, като и в двата случая се дължи мотивирано произнасяне. Въпреки това, с оглед пълното гарантиране процесуалните права на държавното и частно обвинение и изясняването на наведените от последните съмнения относно механизма на процесното ПТП, съдът е допуснал допълнителна автотехническа експертиза, която по естеството си предвид поставените и задачи се явява допълнителна относно определени въпроси и повторна досежно други. Всичко това е обусловило правилен извод за надежност на заключенията по двете тройни експертизи, като способи да събиране и проверка на доказателствата. ВКС не констатира да са налице и сочените в касационната жалба противоречия и неизяснени елементи от механизма на процесното пътнотранспортно произшествие. Напротив, при установяването от страна на първоинстанционния съд на фактическата обстановка, изцяло възприета и от въззивната инстанция, събрания по делото доказателствен материал е бил подложен на задълбочен анализ, като е проследена вътрешната последователност на всички данни, установени със съответното доказателствено средство, както и тяхната кореспонденция – подкрепяща или опровергаваща ги с останалите доказателствени източници. На първо място, противно на твърдяното от жалбоподателя, въз основа на обясненията на подсъдимия, които аргументирано и законосъобразно са били кредитирани изцяло, представените писмени доказателства, показанията на св. А. и проведения оглед на местопроизшествието от съдебния състав, по делото е установено по категоричен начин, че предвид добрата видимост подс.Г. е имал възможност да възприеме движещия се мотоциклет на разстояние от около 400 метра. На следващо място, неоснователно се явява възражението, че не е отчетено времето, необходимо на подсъдимия, за да си осигури видимост преди излизането на главния път. От заключенията на горепосочените тройни автотехнически експертизи е видно, че тракторът е навлязъл на около 1,3м в пътното пътно, при което водачът е имал видимост на около 400метра. Също така е установено, че при потегляне на трактора от спряло положение и навлизане в пътното платно за движение, мотоциклетът се е намирал на около 205метра. Към момента на удара последният се е движел с 135км/ч, а дължината на пълния спирачен път/опасна зона/ е 176,16м., което сочи, че водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и да избегне ПТП, което изцяло е настъпило в лентата за движение на трактора. Решаващите съдилища са разгледали и обсъдили и механизъм на ПТП, при изложения от частното обвинение вариант, а именно тракторът да не е спрял напълно преди навлизането му на главния път/на в.л. е бил поставен такъв въпрос/. Правилно този вариант не е възприет от решаващите съдилища, тъй като по делото липсва доказателствена установеност, че тракторът не е спрял преди да започне маневрата завой наляво. Предвид гореизложено, касационната инстанция, в рамките на правомощията си да се произнесе само в обжалваната част, по релевираните касационни основания и подкрепящите ги аргументи намира, че атакуваното решение на Апелативен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191 от 18.12.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 495/15 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: