6 Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София , 06 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Божидар Джамбазов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 617/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, подаден от Окръжна прокуратура-Кърджали срещу решение №24 от 28.04.2016 г., постановено по внохд №28/2016 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд. В протеста се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, като се твърди, че съдът неправилно е приел ,че наказателното производство срещу Т. Б. Е. за престъпление по чл.129 ал.1 от НК се провежда в нарушение на чл.4 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС, поради което незаконосъобразно го е прекратил.Посочва се ,че не е налице идентичност на засегнатите обществени отношения,предмет на защита от нормата на чл.3 т.18 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред на [община] и разпоредбата на чл.129 от НК,поради което следва да се приеме,че не е налице идентичност на фактите. На следващо място се застъпва тезата ,че липсва каквото и да е сходство в наказанията , предвидени за нарушаване на чл.3 т.18 от Наредбата и чл.129 от НК.Моли се да бъде отменено протестираното съдебно решение и делото върнато за ново разглеждане. Срещу така депозирания протест е постъпило възражение от адв.М.- защитник на подсъдимия Т. Е., с което моли протеста да бъде оставен без уважение. Акцентира на обстоятелството,че въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение №2/09.02.2016 г., като в резултат на това е установил, че издаденото срещу Т. Е. Наказателно постановление №15 от 28.04.2014 г. на зам.кмета на /населено място/, [община], съдържа същите фактически констатации, за които срещу Е. е водено и наказателно производство по чл.129 ал.1 от НК. Посочва, че след влизане в сила на Наказателното постановление /същото е влязло в сила на 29.05.2014 г./, в нарушение на чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ е било образувано на 03.06.2014 г. досъдебно производство за деяние по чл.129 ал.1 от НК, без районната прокуратура да се съобрази с влязлото в сила Наказателно постановление, независимо, че е била наясно с наличието на такава административно наказателна процедура. Изложени са подробни съображения за наказателния характер по смисъла на Конвенцията на административнонаказателното производство ,както и за това ,че е налице идентичност на фактите ,което е отправна точка за преценка наличието на „idem“. Позовава се на решението ЕКПЧ по делото „Ц. Ц. срещу България“ ,където е констатирано нарушение на чл.4 §1 от Протокол №7. Моли да бъде оставено решението на ОС-Кърджали в сила. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения от ОП-Кърджали протест по изложените в него съображения. В допълнение посочва, че разпоредбата , на която административно наказващият орган се е позовал е от общинска наредба и съдържанието й се припокрива само с престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 от НК. В тази връзка акцентира на обстоятелството, че хулиганството и престъплението по чл.129 от НК, за което е водено наказателното производство не се припокриват, защото обекта на защита е различен. Моли да бъде взето предвид ,че хулиганството само по себе си би могло да бъде престъпление или пък да бъде квалифициращо обстоятелство във връзка с извършване на престъплението по чл.129 от НК. Застъпва становището и за липса на идентичност между двете наказания. Моли да бъде отменено решението на окръжния съд. Частният обвинител и граждански ищец С. А. и повереникът му адв. Б., редовно призовани, не се явяват пред ВКС ,поради което не вземат становище по протеста. Защитникът на подсъдимия Т. Е., адв.М. поддържа изцяло доводите,изложени във писменото възражение срещу протеста, като твърди, че протеста е неоснователен и незаконосъобразен. Посочва ,че изложените от прокурора в съдебното заседания съображения не отговарят на разрешенията, дадени в ТР №3/2015 г. на ОСНК,с които изцяло се е съобразил ОС-Кърджали. Акцентира на делото „Ц. Ц. срещу България“, където е разгледан абсолютно идентичен случай с този по настоящето дело, и ЕСПЧ е приел ,че е налице нарушение на чл.4§1 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Моли протеста да бъде оставен без уважение. Подсъдимият Т. Б. Е. ,редовно призован не се явява пред настоящата инстанция, поради което не взема лично становище по протеста. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №39 от 31.03.2015 г.,постановена по нохд №313/2014 г. Момчилградски районен съд е признал подсъдимия Т. Б. Е. за невиновен в това ,че на 03.04.2014 г.в [населено място] причинил на С. Х. А. средна телесна повреда –счупване на петата метакарпална кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението й, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал за извършено престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. С присъдата е бил отхвърлен предявения граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 3000 лв.от С. А. срещу подсъдимия Е., ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан. По протест на прокуратурата и въззивна жалба на частния обвинител и гр.ищец С. А., пред ОС-Кърджали е било образувано внохд №73/2015 г., приключило с нова присъда №17 от 15.10.2015 г.,с която първоинстанционната присъда е била отменена ,като подсъдимият Т. Е. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК ,за което му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на С. А. сумата от 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и 700 лв. разноски, направени от гр.ищец и частен обвинител. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски ,както и д.т. върху уважената част на гр.иск. В останалата част присъдата е била потвърдена. По касационна жалба на подсъдимия е било образувано н.д. №1579/2015 г. по описа на ВКС, Трето н.о. С решение №2 от 09.02.2016 г. въззивната присъда №17 от 15.10.2015 г., постановена по внохд №73/15 г. на ОС-Кърджали е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В решението си ВКС е посочил ,че при новото разглеждане на делото след събиране на доказателства за наличието на влязло в сила НП срещу подсъдимия Е. ,следва да се извърши преценка дали настоящето производство е проведено в нарушение на чл.4 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС, като съдът се ръководи от указанията ,дадени в ТР №3/2015 г. на ОСНК. С решение №24 от 28.04.2016 г.,постановено по внохд №24/2016 г., ОС-Кърджали е отменил изцяло присъда №39 от 31.03.2015 г.,постановена по нохд №313/2014 г. на РС-Момчилград и е прекратил наказателното производство, водено срещу Т. Е. за престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. С решението е оставил без разглеждане предявения от С. А. против подсъдимия Т. Е. граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. При новото разглеждане на делото, въззивната инстанция е изпълнила указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, като е изискала и приобщила по делото административно наказателната преписка, водена срещу Т. Е.. Установено е, че спрямо подсъдимия е било издадено от зам.кмета на [община], /област/, Наказателно постановление №15/28.04.2014 г., с което на Е. е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за това ,че на 03.04.2014 г.,около 16.30 часа в [населено място], [улица] е нанесъл побой на С. Х. А.- нарушение на чл.3 т.18 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред / чл.3 т.18 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в [община]: „Забранява се: Скандално и непристойно поведение, противоречащо на добрите нрави на обществени места“/. Наказателното Постановление е влязло в законна сила на 29.05.2014 година. Въззивната инстанция е установила и че на 03.06.2014 г. е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 03.04.2014 г.в [населено място] причинил на С. Х. А. средна телесна повреда –престъпление по чл.129 от НК, като на 13.10.2014 г. Т. Е. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това престъпление. В последствие е бил изготвен обвинителен акт срещу Е., внесен за разглеждане в РС-Момчилград, като инкриминираното обвинение е по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК, за това, че на 03.04.2014 г. в [населено място] подсъдимият Т. Е. е причинил на С. Х. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата метакарпална кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението й. При така установените фактически обстоятелства, направеното от ОС-Кърджали заключение за допуснато нарушение на чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС, е вярно и се споделя от настоящият касационен състав. Впрочем, казусът по настоящето дело показва тъждественост с казуса по делото „Ц. Ц. срещу България“ /Решение от 14.01.2010 г.на ЕСПЧ,по жалба №2376/2003 г./, по което ЕСПЧ е признал нарушение на правилото „ne bis in idem“. Това правило забранява окончателно осъдено или оправдано лице не само да бъде наказано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено за него. Дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях е започнала или продължава своя ход, след като другата процедура е приключила с влязъл в сила акт, какъвто е настоящият случай. За да се приложи принципът „ne bis in idem“ е необходимо да бъде изяснено дали дублиращите се производства са наказателни. Признаците, въз основа на които се извършва преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл.6 §1 от ЕКПЧОС и чл.4 от Протокол №7 са известни като тест „Енгел“ или критерии „Енгел“. В решението на ЕСПЧ по посоченото по-горе дело „Ц. Ц. срещу България“ е отбелязано, че обявяването за административно нарушение на поведение ,свързано с нарушаването на обществения ред и изразяването на явно неуважение към обществото в чл.2 ал.1 от Наредба №3 „има за цел да гарантира защитата на човешкото достойнство и обществения ред, представляващи ценности и интереси, попадащи обикновено в сферата на наказателното право“. Този извод, направен в посоченото решение може да бъде отнесен и към настоящето дело. Национални правни норми,които целят наказването на конкретно нарушение, са по принцип „наказателни“,като в някои случай освен целта да се накаже дееца е възможно да съществува и възпираща /превантивна/ цел. Един от индикаторите за престъпния характер на нарушението е неговата приложимост спрямо една голяма част от населението, а не толкова спрямо конкретен сектор. В конкретния случай, на подсъдимия Т. Е. в рамките на административно наказателно производство е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.3 т.18 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в [община], която норма защитава обществения ред и общественото спокойствие от непристойно поведение, противоречащо на морала и добрите нрави. Обявеното за административно нарушение поведение, свързано с нарушаване на обществения ред /представляващ система от обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот/ се включва в обсега на наказателното право. Ето защо, следва да се приеме, че по своя характер нарушението, за което на Т. Е. е била наложена глоба от зам. кмета е такова, което попада в обхвата на израза „нарушение с престъпен характер“. Фактът ,че процесното нарушение не се наказва с лишаване от свобода не е определящ .Характерът и естеството на нарушението и видът и тежестта на предвиденото от съответната норма наказание, са алтернативни /вторият и третият критерии „Е.“ /, а не кумулативни критерии, като за приложимостта на чл.6 §1 от ЕКПЧОС и на чл.4 от Протокол №7 е достатъчно само един от разглежданите признаци да отговаря на характеристиките на наказателното обвинение. На следващо място,на преценка подлежи дали се касае за едно и също деяние, което е предмет на двете наказателни процедури. В ТР №3/2015 г. на ОСНК на ВКС ,в чиито фундамент стоят разрешенията ,дадени по делото „Z. v.R.“, е прието, че фактите са отправна точка за преценка за наличието на признака idem. Водеща е фактическата идентичност или същественото сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, без оглед на неговата квалификация, на класификацията му като „престъпление“ или „административно нарушение“ и на обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита, поради което доводът на прокуратурата в тази насока, е неоснователен. Описаните фактически положения в НП и тези в обвинителния акт са едни и същи- касае се за поведение на Т. Е. изразило се в нанасянето на побой на С. А. на една и съща дата и едно и също място ,като различните обществени отношения ,които са засегнати, не водят до предотвратяване действието на принципа „ne bis in idem“. Според изискванията на чл.4 от Протокол №7 към Конвенцията, приключилото първо по ред административнонаказателно производство, ако е с наказателен характер по смисъла на чл.6 §1 от ЕКПЧ, представлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние. Когато такова производство е било образувано и проведено, какъвто е настоящият случай, за преодоляване на последиците от повторното наказателно преследване на същото лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено административно наказателно производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, приключило с влязъл в сила акт, е необходимо прекратяване на второто по ред наказателно производство на основание чл.4 §1 от Протокол №7, вр.с чл.24 ал.1 т.6 от НПК и съответно отмяна на постановените по него съдебни актове, така както законосъобразно е сторил ОС-Кърджали. В този смисъл са и разрешенията, дадени в ТР №3/2015 г. С оглед на изложените съображения,настоящият касационен състав не намери основания за уважаване на касационния протест,поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №24 от 28.04.2016 г.,постановено по внохд № 24/2016 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/