2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109 гр. София, 15.03.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 302 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Т. и С. А. Йорданов срещу определение № 321 от 07.12.2021г. по в. ч. т. д. № 909/2021г. на Апелативен съд - Пловдив, с която е потвърдено определение № 260879 от 07.09.2021г. по т. д. № 375/2019г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с което жалбоподателите – ищци са осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски за първоинстанционното производство в размер на 3432 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.. В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248 ГПК е неправилно, тъй като минималният размер на адвокатския хонорар в Наредба № 1/2004г. на ВАС е за всички процесуални действия, които се осъществяват при нормално развитие на исковото производство до приключването му в първоинстанционното производство, докато в настоящия случай делото е прекратено преди провеждане на първо съдебно заседание и единственото извършено процесуално действие от представителя на ответника е депозирането на отговор на исковата молба. Поддържа се, че ищците не са разполагали с данни за сключените застраховки за МПС, намиращи се в други държави членки, като такива не се предоставят и от ГФ, [населено място]. Жалбоподателите искат отмяна на определението за присъждане на разноски в полза на сдружението изцяло или до размера над 100-150 лева. Ответникът по частната жалба, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ счита, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, съответно излага съображения, че обжалваният акт е правилен.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че производството спрямо ответника е прекратено на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска, тъй като искът е бил заведен срещу лице, което не е пасивно легитимирано по него, обстоятелство, посочено в отговора и в допълнителния отговор на исковата молба, като първоначалният ответник е заменен с нов. Посочено е, че на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът е в правото си да претендира присъждане на съдебни разноски, които е направил, за да организира защитата си по предявената срещу него искова молба. Споделил е мотивите на първата инстанция, че оттеглянето на иска не е действие на ищеца, което ответникът би могъл да предвиди, така че да предвиди и по-малък размер на адвокатското възнаграждение. Сключеният между ответното сдружение и адвоката му договор за правна защита и съдействие е за осъществяване на процесуално представителство до приключването на делото в първата инстанция, като без значение е фактът, че производството е приключило за тази страна с прекратяване, поради оттегляне на исковете срещу нея. Посочено е, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен при съобразяване на цената на предявените искове - всеки от които от по 30 000 лева, с оглед на което е определен общ размер на адвокатското възнаграждение от 3432 лева – в размера на минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. С оглед на това е прието, че възражението за прекомерност на възнаграждението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос: „Разполага ли с възможност съдът на преценка да намали размера на дължимото по чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника възнаграждение под нормативно установения за това минимум, когато делото е прекратено преди разглеждане на спора по същество в открито съдебно заседание?“ Касаторите поддържа се, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касация, предвид следното: Въпреки че въпросът покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не е осъществен посоченият от касаторите допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно разяснителната част на т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 2011г. по тълк. д. № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС цитираните определения по ч.т.д. № 1538/2014г. и ч.т.д. № 1701/2013г. на II т.о. на ВКС не представляват практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид обстоятелството, че с тях не се допуска касационно обжалване. В две от посочени от жалбоподателите определения се дава отговор на друг въпрос, различен от формулирания от частните касатори - в определението по т.д. № 638/2009г. на II т.о. на ВКС – относно приложението на чл.9 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС; в определението по ч.гр.д. № 6312/2013г. на I г.о. на ВКС- относно възможността да се присъди по–малка сума от трикратния минимален размер при възражение по чл.78, ал.5 ГПК, но в рамките на минималния размер по наредбата. Обжалваният акт не е постановен и в противоречие с определението по гр. д. № 771/2011г. на I г.о. на ВКС, в което изрично е посочено, че фактът, че делото не е разгледано по същество от въззивния съд няма значение за разноските, тъй като те се дължат на ответника и при прекратяване на делото на основание чл.78, ал.4 ГПК. По принципно поставения въпрос за възможността за намаляване на адвокатското възнаграждение под минималния размер, определен в Наредба № 1/ 2004г., е формирана практика на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК - определение № 28/21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/2021г. на II т.о на ВКС. В нея е прието, че при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери. Аргументирано е, че легитимната цел на разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната етика, надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, вкл. чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. Посочено е, че действително сами по себе си определените минимални възнаграждения не могат да попречат на който и да е адвокат да предлага услуги с посредствено качество – високият качествен стандарт на професионалните услуги зависи и от правилата за достъп до професията и за повишаването на квалификацията, както и от дисциплинарните правила, служещи, вкл. за гарантиране на спазването на професионалната етика. Предвид ноторния факт за големия брой вписани и практикуващи в Република България адвокати обаче, липсата на минимални размери на адвокатските възнаграждения ще доведе до прекомерна конкуренция в предлаганите от адвокатите цени, а насърчаването на предлагането на услуги с отстъпка – до влошаване на качеството на предоставяните само от адвокати услуги и то в ущърб, както на лицата, нуждаещи се от висококвалифицирани правна защита и съдействие, така и на правосъдието. И това е така, тъй като по правило адвокатите показват ниво на съответно познание, което потребителят може и да няма, поради което за последния ще е трудно да прецени качеството на предоставяната му услуга, а от друга страна, с оглед особеностите на българския пазар, впускането в конкуренция за предлагане на услуги с отстъпка ще доведе и до отстраняване на адвокати, предоставящи висококачествени услуги и то само поради неблагоприятния за тези адвокати избор от страна на потребителя, мотивиран основно от предлаганата цена. В този смисъл професионалните правила по отношение на адвокатите /свързани с организацията, квалификацията, професионалната етика, надзора и отговорността/, също не са достатъчни сами по себе си за постигане на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, за предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и на правосъдието, а въведените допълнителни гаранции са годни, подходящи и необходими за постигането на тази цел. Взето е предвид и обстоятелството, че нивото на минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е по-високо от съдебните разноски, вкл. предвидените държавни такси за достъп до съд, а равният достъп на физическите лица до правосъдие и предоставяне на ефективна правна помощ е осигурен от разпоредбите на ЗПП и чл.38 от ЗАдв. С оглед изложеното и предвид очертаната връзка между предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения и качеството на услугите, предоставяни от адвокатите, е прието, че ограниченията въведени от законодателя, въпреки присъщите им ограничаващи конкуренцията ефекти, се свеждат до това, което е необходимо за осигуряване изпълнението на визираната легитимна цел. Атакуваният акт е в пълно съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не е осъществена сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на определението до касация. Предвид горното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 321 от 07.12.2021г. по в. ч. т. д. № 909/2021г. на Апелативен съд – Пловдив. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.