Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 15.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4231/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 675/22.12.2015г. е допуснато касационно обжалване на решение № 137 от 20.03.2015 г. по гр.д.№ 1078/ 2014 г. на Плевенски окръжен съд, постановено в производство за делба на земеделски имоти в землището на [населено място], между наследниците на бившите собственици Н. Г. Б. и П. К. Б.. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за действието на решенията на поземлената комисия за възстановяване при различните редакции на ЗСПЗЗ и поради произнасянето по този въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. В касационната жалба на съделителя Т. М. А. се поддържа, че поради несъобразяване със задължителната практика на ВКС решението на въззивния съд е неправилно. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е относно делбата на земеделски земи, възстановени в полза на наследниците на бившите собственици –съпрузите Н. Г. Б.- починал през 1950 г. и П. К. Б., починала през 1960 г., като възстановяването касае техни лични имоти. За земите на Н. Б. са постановени три решения на поземлената комисия- решение по протокол № 59 от 5.06.1992 г. за възстановяване на 47,274 дка, изменено и допълнено с решение № 220К от 7.12.1995 г. за възстановяване в стари реални граници на имот от 2.400 дка с № 782025 по картата на землището, м.”Д. колиби” и р.№ 220/ 7.12. 1999 г. за възстановяване с план за земеразделяне на нива от 38.608 дка, представляваща имот № 051008 и ливада от 4,665 дка, представляваща имот № 654097 по плана за земеразделяне. Имотите на П. Б. са възстановени с решение по протокол № 59 от 5.06.92 г. за възстановяване на 18.501 дка ниви, възстановени по плана за земеразделяне с р.№ 220/ 7.12.1999 г. като имот № 052002 в м.”Ю. геран”. Общите наследодатели са имали пет деца, които се наследяват по колена, като само синът П. не е оставил преки наследници, а се наследява от своите братя и сестри, респ. техните наследници. Част от тях, а именно И. Н. Б., Т. Н. Б. и Г. Н. Д. са продали наследствените си права, които имат от своя брат П. на друг от наследниците, а именно на Н. Т. А., чийто наследник е касаторът Т. М. А.. Въззивният съд не е зачел тази продажба, тъй като приел, че към момента на смъртта на П. Н. Б. на 28.11.1995г. в наследството му не са били включени земеделските земи, тъй като тяхното възстановяване е станало по-късно- с решенията на поземлената комисия от 7.12.1995г. и 7.12.1999 г. От данните по делото е видно, че преди тези решения е имало две решения за възстановяване, взети с протокол № 59 от 5.06.1992 г. /л.5 и 7 от въззивното дело/, за които съдът приел, че нямат конститутивно действие и че представляват само етап от административната процедура по възстановяване на собствеността. С решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, се приема, че правното действие на решенията на поземлената комисия за възстановяване на земеделските земи трябва да се преценява според действащата към постановяването им редакция на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ. В този смисъл е например решение № 555/ 22.10.2009г. по гр.д.№ 104/ 2009г. на ВКС, ІІ г.о. Настоящият състав на ВКС споделя тази практика. Разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ претърпяха множество изменения относно начина на възстановяване на земеделските земи, съответно са постановени и множество решения от поземлените комисии, отнасящи се за възстановяването на имотите на един и същ бивш собственик, които често пъти не са съгласувани помежду си, не се сочи правното основание за издаване на всяко следващо решение, издават се решения с една и съща дата и номер, но с различно съдържание, използват се типови бланки, които не отговарят на съответната редакция на закона и др. За да се определи точно кое от тези решения има конститутивно действие е необходимо да се установи тази редакция на закона, която е била действаща към момента на постановяване на решението и дали решението отговаря на поставените в текста на закона условия за възстановяване на земите. В случая към момента на постановяване на първите решения- тези с протокол № 59 от 5.06.1992 г. съответно за имотите на Н. Б. и П. Б., е била в сила редакцията на чл.14, ал. 1 ЗСПЗЗ съгласно изменението в ДВ бр.28 / 3.04.1992 г., която е гласяла, че ПК възстановява земите в старите им реални граници където те съществуват или са възстановими, а ако тези условия не са налице, земите се възстановяват в нови граници, за които следва да се изработи план за земеразделяне, като с решението се определят само размера и категориите земеделски земи, на които има право заявителят. В съответни разпоредби на ППЗСПЗЗ- редакция ДВ бр.34 / 24.04.1992 г. е дадено пояснение кога са налице съществуващи и кога възстановими на терена стари реални граници. Границите на имотите преди образуване на ТКЗС се установяват от различни източници, един от които са напр. комасационни планове. В настоящия случай е видно, че с първите две решения- по протокол № 59 възстановяването е съгласно комасационни планове от 1946 г., което сочи че са били налице възстановими стари реални граници. Неправилно в по-късно издадените решение се посочва, че с решението от 1992 г. земите, които подлежат на възстановяване, са определени само по размер и категория, а самото възстановяване е настъпило с решенията от 1995 г. и 1999 г. Когато с решение, постановено при редакцията на закона съгласно ДВ бр.28/ 1992г. се възстановяват земи, чиито граници са определими според съществуващ комасационен план преди образуването на ТКЗС, следва да се приеме, че от този момент е настъпило и конститутивното действие на решението, тъй като възстановеният имот може да се индивидуализира с неговите граници и местоположение- т.е. налице е възстановяване в стари реални граници. Съгласно приетото по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, решението на въззивния съд в частта, с която не се зачита действието на решенията на поземлената комисия от 1992 г., респ. действието на договора за продажба на наследство с купувач Н. Т. А.- наследодателка на касатора, се явява неправилно и следва да се отмени. В съответствие с това след отмяна на решението на въззивния съд следва да се постанови ново решение по съществото на спора, при което делбата на нивата от 38.608 дка и ливада от 4.665 дка от възстановените на Н. Г. Б. имоти и нива от 18.502 дка- възстановена на П. К. Б. следва да се допусне в същите квоти, както и за имота от 2.400 дка, спрямо който имот решението е правилно. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 137 от 20.03.2015 г. по гр.д.№ 1078/ 2014 г. на Плевенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 97 от 9.06.2014 г. по гр.д.№ 164/2013 г. на районен съд- К. в частта относно квотите, при които е допусната делбата на нива от 38.608 дка и ливада от 4.665 дка от възстановените на Н. Г. Б. имоти и нива от 18.502 дка- възстановена на П. К. Б., и вместо това постановява: Допуска делбата на нива от 38.608 дка, представляваща имот № 051008, ливада от 4.665 дка- представляваща имот № 654097 и нива от 18.502 дка, представляваща имот № 052002, всичките в землището на [населено място] при следните квоти- В. Г. Д.- 12/120 ид.ч., Е. Й. Б.-12/120 ид.ч., Рая Д. Г.- 6/ 120 ид.ч., Ванилия Д. Г.- 6/120 ид.ч., И. Г. Д.- 12/120 ид.ч., А. Г. Ч.- 15/ 120 ид.ч., М. А. К.- 15/ 120 ид.ч., А. Т. Б.-16/120 ид.ч. и Т. М. А.- 26/120 ид.ч. Оставя в сила решенията в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: