Р Е Ш Е Н И Е
№ 50151
София, 01.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Елена Арнаучкова
при секретаря Ина Андонова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 344 по описа на ВКС за 2022г.и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу решение № 138 от 08.11.2021г. по възз.т.д.№ 528/2021г. по описа на Апелативен съд - В..С него е потвърдено решение № 260036 от 30.06.2021г. по т.д.№ 50/2020г. на Окръжен съд - Шумен, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „ОББ Факторинг“ ЕООД против „Лес Комерс 94“ ЕООД осъдителен иск с предмет цедирано парично вземане, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, представляващо цената на доставени стоки по фактури № [ЕГН], № [ЕГН], № [ЕГН], № [ЕГН], № [ЕГН] и № [ЕГН], всички от 01.11.2017г., за размера над 37 101.57лв. до 448 642.09лв. или в размер на 411 540.52лв., и са присъдени разноски в тежест на касатора в общ размер 9500лв.
Основано на доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.3, предл. 1 и 2 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен и за присъждане на разноски. Материалната незаконосъобразност на обжалваното решение е обоснована с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД. Касаторът поддържа, че му е непротивопоставимо направеното от ответното дружество възражение за разваляне на договорите за доставка, от които произтича процесното вземане. Оспорва изводите на въззивния съд, че, независимо от това, че длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той може да противопостави на цесионера всички свои правоизключващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения, с изключение на изрично уредените в чл.103, ал.3 ЗЗД. Поддържа, че разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД е приложима не само за възражението за прихващане на длъжника, но и - по аналогия, и за другите възражения на длъжника, основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане – напр. правопогасяващите или правоотлагащи възражения(позовава се на решение № 114/10.10.2019г. по т.д.№ 2704/2018г., II т.о.).Счита, че за договора за факторинг по аналогия са приложими разпоредбите на ЗЗД относно цесията(позовава се на решение № 94 от 10.07.2014г. по т.д.№ 3643/2013г., II т.о.).Процесуалната незаконосъобразност на обжалваното решение е основана на доводи за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на представените по делото изходящи от ответното дружество писма, с които според касатора по несъмнен начин е доказано, че ответното дружество е дало безусловно съгласие с цесията на вземанията за цената по процесните фактури. По тези съображения касаторът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
В писмен отговор ответникът по касация „Лес Комерс 94“ ЕООД оспорва основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.
С определение № 351/16.06.2022г.въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. посл. ГПК за извършване на преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с постановеното по чл.290 ГПК решение № 114/10.10.2019г. по т.д.№ 2704/2018г., II т.о. по следния материално-правен въпрос: За приложимостта на разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД по отношение на направеното на цесионера възражение на длъжника за разваляне на сключения от длъжника договор с цедента, от който произтича прехвърленото вземане.
Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел за безспорно и установено, че между ищцовото дружество„ОББ Факторинг“ ЕООД, в качеството му на фактор, и „МКМ БГ“ ЕООД, в качеството на доставчик, е сключен договор за факторинг № А00196/17.05.2016г., по силата на който доставчикът се е задължил да прехвърли възмездно на фактора по реда на чл. 99 и сл. ЗЗД всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платци, посочени в приложение към договора.Установил е, че с писмо от 23.06.2016г. доставчикът„МКМ БГ“ ЕООД е уведомил ответното дружество„Лес Комерс 94“ЕООД за прехвърляне на вземанията си в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД, а с писмо на 27.05.2016г. ответното дружество е потвърдило получаване на уведомлението за цесията и се е съгласило да извършва плащанията на фактора, като подобна размяна на уведомления и потвърждения е извършена и по отношение на всяка една от процесните фактури. Решаващият въззивен състав е приел за установено, че стоките по процесните фактури са били предмет на последващи договори за продажба между ответното дружество„Лес Комерс 94“ЕООД и „МКМ БГ Груп“ ЕООД, за които са били издадени фактури, но със споразумение на 06.11.2017г., сключено между „МКМ БГ“ ЕООД, „Лес Комерс 94“ ЕООД и „МКМ БГ Груп“ ЕООД, по взаимно съгласие на страните, са били развалени всички договори за покупко-продажба на процесните стоки, след което на 23.04.2018г. по всички фактури, предмет на развалените договори, са издадени кредитни известия и по всяко кредитно известие е подписан протокол, удостоверяващ връщането на стоките напървоначалния доставчик „МКМ БГ“ ЕООД. Въззивният съд е приел за установено от показанията на свидетеля М. М., че стоките, предмет на доставките по процесните фактури, поради грешка в програмирането, са се оказали с недостатъци, водещи до тяхната негодност, което е наложило тяхното изтегляне от пазара, както и, че ищцовото дружество е било уведомено за развалянето на договорите за доставка и негови представители са се запознали с върнатите дефектни стоки в складовете на „МКМ БГ“ ЕООД.Формирани са мотиви, че сключването на договора за факторинг и прехвърлянето на вземанията на фактора не преустановява възникналите правоотношения между доставчика и купувачите, както и възможността на купувача да противопостави своите правоизключващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения, с изключение на изрично посочените в чл.103, ал.3 от ЗЗД, а именно възраженията за прихващане.Въззивният съд е приел, че с нормата на чл.103, ал.3 ЗЗД е въведена единствено забрана след прехвърляне на вземането и изразено съгласие на длъжника с цесията да се извършват прихващания между цедента и длъжника, поради което, по арг. на обратното, всички останали възражения на длъжника, вкл. и тези, произтичащи от разваления договор, са допустими. Посочил е, че, съгласно чл.13 от договора за факторинг, при промяна на съдържанието на облигационното отношение, от което произтича цедираното вземане, в резултат на която цената бъде намалена или напълно анулирана, доставчикът следва да възстанови на фактора получените в аванс суми. Въззивният съд е приел, че потвърждаването на доставките по процесните фактури от ответното дружество не означава, че то не разполага с правото да развали договора, ако се установят скрити дефекти, водещи до невъзможност за употреба на стоките по предназначение.Посочил е, че, тъй като развалянето на договорите е извършено по взаимно съгласие на страните, не е било необходимо да се предоставя срок за изпълнение, след изтичане на който договорът да се счита за развален.Формирани са мотиви, че, тъй като развалянето има обратно действие, а купувачът, видно от протоколите от 23.04.2018г., е върнал стоките на доставчика, той не дължи плащане на цената на стоките нито на доставчика, нито на фактора.
По материално-правния въпрос, по който е допуснато обжалването:
Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, произтича от решение № 114 по т.д. № 2704/2018г., II т.о. на ВКС, което се споделя напълно от настоящия състав.В него се приема следното: Предвиденото в чл.103, ал.3 от ЗЗД правило, според което длъжникът може да прихване задължението си срещу свое вземане към цедента, освен при изразено изрично писмено съгласие с цесията, е приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника, основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане – напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения; Посочените възражения не биха могли да се противопоставят на цесионера (самостоятелно или инцидентно) само ако е налице приемане на цесията от длъжника, съобразно предвидените в чл.103, ал.3 от ЗЗД предпоставки.
С оглед на това следва да бъде даден следният отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД е приложима и по отношение на направеното на цесионера възражение на длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане.
Настоящият състав намира, че даденият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е приложим и по отношение на направеното на фактора възражение на длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане, тъй като договорът за факторинг съдържа съществени общи признаци с договора за цесия, уреден в ЗЗД, поради което при празнина в закона, относно правните последици на договора за факторинг, съгласно чл.46 ал.2, предл. първо ЗНА, следва да се приложат по аналогия на закона правните норми уреждащи цесията по общото гражданско право (решение № 94/10.07.2014г. по т.д.№ 3643/2013г., IIт.о.)
По касационните основания:
По делото е установено от фактическа страна и не се оспорва, че, въз основа на договор за факторинг, сключен на 17.05.2016г.между ищцовото дружество и доставчика на стоките по процесните фактури, процесното парично вземане за цената на стоките, доставени на ответното дружество, е прехвърлено на ищеца и на 01.11.2017г. цесията на вземането е била надлежно съобщена от доставчика.
В тази връзка по делото е установено, че на 17.05.2016г. е сключен при общи условия договор за факторинг между „ОББ Факторинг“ ЕООД, в качеството на фактор и, от друга страна, „МКМ БГ“ ЕООД, като доставчик, и солидарни съдлъжници - „МКМ-Трейд“ ЕООД и „МКМ-БГ Груп“ ЕООД, по силата на който доставчикът се е задължил да прехвърли на фактора по реда на чл.99 и сл. ЗЗД, при условията на договора и срещу определената в него цена, всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платци, посочени в приложенията, неразделна част от договора, както и се е задължил да извести писмено платеца на всяко вземане по всяка фактура за извършеното прехвърляне на вземания в полза на фактора, като изрично впише във всяка фактура, че задължението за плащането й в деня на падежа ще се изпълнява по посочената в договора за факторинг сметка на фактора( чл.1, ал.5 от договора).Съгласно чл.3 от общите условия на договора за факторинг, сред необходимите документи за усвояване на средството по договора са и писмено потвърждение от съответния платец относно получаването на писмото уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне в полза на фактора на всички настоящи и бъдещи вземания на доставчика към платеца по всички фактури, както и писмено потвърждение от съответния платец относно получаването на индивидуалното писмо-уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне на съответните индивидуални вземания по конкретните фактури( чл.3, т.16 и т.19 от общите условия).
В изпълнение на задълженията си по договора за факторинг, с писмо от 23.05.2016г. до „ОББ Факторинг“ ЕООД доставчикът е прехвърлил всички вземания, които са възникнали или ще възникнат за доставка на стоки и/или услуги в полза на ответното дружество„Лес Комерс 94“ ЕООД, считано от фактура № 3000089/23.05.2016г., както и с писмо от 23.05.2016г. до „Лес комерс“ доставчикът му е съобщил за сключването на договора за факторинг с „ОББ Факторинг“ ЕООД. Доставчикът е отразил във всяка една от процесните фактури от 01.11.2017г за доставка на стоки на „Лес Комерс 94“ ЕООД, че вземането за цената на стоките е прехвърлено в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД и плащането е дължимо по изрично посочените банкови сметки в лева и евро на „ОББ Факторинг“ ЕООД, както и с писмо от същата дата, 01.11.2017г., доставчикът е съобщил на„Лес Комерс 94“ ЕООД за прехвърляне на вземането по процесните фактури в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД.
Основателно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, изразяващо се в необсъждане на представените по делото писма, изходящи от ответното дружество, на които се е позовало ищцовото дружество, твърдейки, че с тях е изразено съгласие от ответното дружество с цесията на процесното вземане.
В тази връзка по делото е установено, че с писмото от 23.05.2016г. до ответното дружество доставчикът не само му е съобщил за договора за цесия с „ОББ Факторинг“ ЕООД, но и го е предупредил, че не може да се прави никаква промяна по отношение на юридическите взаимоотношения, на които се основава прехвърлянето на вземанията, и да упражнява право на прихващане, както и е поискал от ответното дружество да потвърди на фактора, че е запознат подробно със съдържанието на писмото и е съгласен, като използва приложения формуляр. Установено е също, че с представеното по делото писмо от 27.05.2016г., изходящо от ответното дружество, адресирано до ищеца и до доставчика, ответникът е потвърдил, че е получил писмото от 23.05.2016г. и- в знак на съгласие и приемане - им го препраща. По същия начин по делото е установено, че с писмото от 01.11.2017г. доставчикът е предупредил ответното дружество, че не може да се прави никаква промяна по прехвърлянето на вземания и по отношение на юридическите взаимоотношения, на които се основава прехвърлянето на вземанията, без изричното писмено съгласие на фактора, и да се упражнява право на прихващане, както и е поискал от ответника да потвърди на фактора, че е запознат подробно със съдържанието на писмото и е съгласен, като използва приложения формуляр. Установено е, че с представеното по делото писмо от 01.11.2017г., изходящо от ответното дружество, адресирано до ищеца и до доставчика, ответникът е потвърдил, че е получил писмото от 01.11.2017г. и - в знак на съгласие и приемане- им го препраща.
Настоящият състав намира за основателен довода на касатора, че с представените по делото писма от 27.05.2016г. и от 01.11.2017г., изходящи от ответника и адресирани до фактора, е проведено от ищеца пълно и главно доказване, че ответното дружество е дало съгласие с прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищеца.
Основателността на въведения довод за материална незаконосъобразност на обжалваното решение произтича от дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД, в чието приложно поле въззивният съд е приел, че е единствено възражението за прихващане на длъжника. Както се посочи, разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД е приложима и за направеното на фактора възражение за разваляне на договорите за доставка с цедента.Тъй като в случая развалянето на договорите за доставка е извършено на 06.11.2017г., което е след приемането по см. на чл.103, ал.3 ЗЗД на цесията на процесното вземане от ответника, направеното възражение за разваляне на договорите е непротивопоставимо на ищцовото дружество.Ето защо, ответното дружество дължи да му заплати прехвърленото вземане, представляващо цената на стоките по процесните фактури.
Неоснователно е позоваването от ответника по касация на решението по т.д.№ 1103/2017г., II т.о. Касационното обжалване по него е допуснато по различен материално- правен въпрос.В мотивите към отговора на въпроса е разгледана възможността длъжникът да съхрани възраженията си, които може да противопостави на цедента по арг. от чл.103, ал.3 ЗЗД, т.е. хипотеза, обратна на разглежданата.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено.Тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови друго за присъждане на ищцовото дружество на прехвърленото вземане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати от касатора и направените разноски по делото пред трите инстанции в общ размер 50 052.75лв., както следва: допълнително разноски пред първоинстанционния съд в размер на 21 552.94лв., разноски пред въззивния съд в размер на 8238.81лв. и разноски пред касационния съд в общ размер 20261лв.
Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:Р Е Ш И:
Отменя решение № 138 от 08.11.2021г., постановено по възз.т.д.№ 528/2021г. по описа на Апелативен съд – В., и вместо него постановява:
Осъжда „Лес Комерс 94“ ЕООД да заплати на „ОББ Факторинг“ ЕООД цедираното парично вземане, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, представляващо цената на доставени стоки по фактури № [ЕГН], № [ЕГН], № [ЕГН], № [ЕГН], № [ЕГН] и № [ЕГН], всички от 01.11.2017г., за размера над 37 101.57лв. до 448 642.09лв. или в размер на 411 540.52лв. (четиристотин и единадесет хиляди петстотин и четиридесет лева 52 ст.).
Осъжда „Лес Комерс 94“ ЕООД да заплати на„ОББ Факторинг“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото в общ размер 50 052.75лв. ( петдесет хиляди петдесет и два лева 75 ст.)
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: |