Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 24.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 март, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 209/2015 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. М. Б. П. от гр. Пл., против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 295/2014 г. Твърди се, че определеното наказание е явно несправедливо, а първоначалния режим на изтърпяването му незаконосъобразно определен. Искането е за приложение на чл. 66 НК и промяна в посочения режим. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 274/17.12.2014 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 28/23.04.2014 г., постановена по нохд № 166/2014 г., на Плевенския окръжен съд, както следва: преквалифицирал е деянието извършено от подсъдимият М. Б. П., в такова по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, вр. чл. 20, ал. 4 НК, като го е оправдал да е извършил престъплението като извършител. Определил му е наказанието по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 55, вр. чл. 2, ал. 2 НК, като го е намалил от четири на две години и единадесет месеца лишаване от свобода. Отменил е присъдата в частта й с която е било наложено наказание конфискация на 1/3 от имуществото му. Присъда е била изменена и по отношение на подс.И. В. М., а в останалата й част – потвърдена. По жалбата: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията на жалбоподателя, се свеждат до твърдението, че неправилно въззивният съд не е приложил разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК и че незаконосъобразно е определен първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. Касационната инстанция счита, че са лишени от основание възраженията по този довод, досежно искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Санкцията, така както е определена по размер и начин на изтърпяване от второинстанционния съд, е напълно справедлива. Отчетени са били и подложени на обстоен и задълбочен анализ, всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, спазени са били точно правилата на чл. 373, ал. 2, чл. 55 и чл. 2, ал. 2 НК, относно индивидуализацията на наказанието. В тази връзка, към мотивите и на тази съдебна инстанция, са изложени убедителни съображения, които се споделят и от състава на Върховния касационен съд. Обсъдени са подробно данните за начина на извършване на деянието и за личността на дееца. Направените изводи в тази връзка са законосъобразни и подкрепени от данните по делото. С оглед на изложеното, съставът на Върховния касационен съд счита, че няма допуснати нарушения от въззивната инстанция при обсъждане на въпроса за размера и начина на изтърпяване на наказанието, на подс. П. Същият е справедлив, точно съобразен с тежестта на конкретното посегателство, начина на осъществяването му, степента на обществена опасност на подобни прояви и с всички други обстоятелства имащи значение за това, както и с целите на наказанието по чл. 36 НК. Няма подценяване на някои от тях или оценка във вреда на подсъдимия. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане на задачите на наказателната репресия. И според настоящата съдебна инстанция е наложително да бъде изтърпяно ефективно така определеното наказание лишаване от свобода. Подс. П. е организаторът и инициатор на извършване на престъплението, създал е предпоставките за това. Деянието е било извършено докато е било в ход производство по нохд № 230/2007 г., на Плевенския окръжен съд, също за извършени данъчни престъпления, което очевидно не му е оказало някакво въздействие за промяна в поведението му. Цялостната организация на деянието и целенасочеността на извършването му, търсенето и намирането на подходящ човек на чието име да бъде регистрирана фирма, са изцяло показателни за нагласите му относно начина на живот – да извършва определен вид престъпления. Поради това, с оглед задачите на индивидуалната и генерална превенции по чл. 36 НК, е напълно законосъобразен извода на въззивния съд – стр. 38 от мотивите, че така определеното по размер наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразно определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Видно от данните по делото присъдата по нохд № 230/2007 г., на Плевенския окръжен съд е влязла в сила на 02.04.2009 г. Следователно при постановяване на съдебния акт по настоящото дело – 23.04.2014 г., подс. П. е бил осъждан по смисъла на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС и законосъобразно на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е бил определен първоначалния режим „строг” и вида затворническо общежитие – затвор. В пред вид на всичко изложено, касационната жалба се явява изцяло неоснователна поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 274/17.12.2014 г., постановено по внохд № 295/2014 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: