Ключови фрази
Кумулации * ограничаване на правото на защита


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 499

София, 04 ноември 2013 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при секретар: Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 1788/2013 година
Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения М. З. М. за възобновяване на производството по ВНЧД № 309/2013 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 26.07.2013 г., с което е изменено определение № 184/ 22.04.2013 г., постановено по НОХД № 1711/2012 г. по описа на Районен съд – Дупница.
В искането се изтъкват доводи за неправилно приложение на чл. 24 от НК, а процесуалният представител навежда довод и за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в ограничаване правото на защита, тъй като в производството пред окръжния съд осъденото лице не е било представлявано от защитник в нарушение на чл. 94, ал.1, т. 6 от НПК.
В съдебното заседание осъденият М. и процесуалният му представител поддържат искането за възобновяване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искането за възобновяване е процесуално допустимо и основателно.
По постъпило искане на Районна прокуратура – Дупница с определение № 184/22.04.2013 г., постановено по НОХД № 1711/2012 г., Районният съд – Дупница, на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения М. М. по влезли в сила присъди (споразумения) по НОХД № 1711/2012 г. и по НОХД № 1854/2012 г. и двете по описа на същия съд. С това определение на М. е наложено най-тежкото наказание – десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с пет месеца лишаване от свобода.
Въз основа на депозиран протест на Районната прокуратура и по жалба на осъдения М. М. е било образувано въззивно производство по ВНЧД № 309/2013 г. за проверка на така постановеното определение, приключило с решение от 26.07.2013 г., с което първоинстанционното определение е било изменено само в частта му, касаеща приспадането на изтърпяна част от наказанието по чл. 25, ал.2 от НК и по чл. 59 от НК.
Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд се оправдава от данните по делото.
Съдебното заседание пред въззивната инстанция е проведено в нарушение на чл. 94, ал.1, т. 6 от НПК. От данните по делото се установява (виж, справка МП ГД „Изпълнение на наказанията”, л. 34 и л. 43 от делото), че осъденото лице М. М. се е намирал в Затвора – Б. дол, изтърпяващ наказание лишаване от свобода по присъда, постановена по НОХД № 1854/2012 г., и че оттам е доведен в съда. Окръжният съд е констатирал неявяването на назначения служебен защитник, но е дал ход на делото в негово отсъствие и постановил атакувания сега съдебен акт.
Фактът, че М. е бил задържан по изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е налагало задължително участие на защитник, така както изисква разпоредбата на чл. 94, ал.1, т. 6 от НПК. В хипотезите на задължителна защита, каквато е и настоящата, съдът е длъжен да осигури на осъдения възможност да бъде представляван от адвокат по свой избор, респективно по назначение. Изявленията на осъденото лице, че не желае адвокатска защита е без значение. Окръжният съд е пренебрегнал процесуалните разпоредби на чл. 15 и чл. 55 от НПК, предвиждащи право на адвокатска защита, съответно изискването за осигуряване и обезпечаване на ефикасното упражняване на това право.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК, защото е ограничило правото на защита на осъдения. Това налага отмяна на въззивния съдебен акт в частта му по отношение на осъдения и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, където е допуснато нарушението.
По тези съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение от 26.07.2013 г., постановено по ВНЧД № 309/2013 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, само в ЧАСТТА относно приложението на чл. 25-23 от НК по отношение на осъдения М. З. М..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част на същия съд от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.