4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 290 София, 29 юни .2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..осемнадесети юни..... две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря…......КРИСТИНА ПАВЛОВА............…и на прокурора.....МАРИЯ МИХАЙЛОВА........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 895 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. К. Б. срещу решение № 33/ 10.02.2012 г. по внохд № 400/2011 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 20/ 15.11.2011 г. по нохд № 427/2011 г. на Окръжен съд гр.Ловеч. Релевирани са трите касационни основания и се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С присъдата, потвърдена с атакуваното решение, подсъдимият Б. е признат за виновен в извършване на две престъпления- по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК и по чл. 249 ал.1 от НК. За всяко престъпление съдът наложил съответно наказание, като на основание чл.23 ал.1 от НК определил едно общо такова, а именно три години лишаване от свобода. На осн. чл.23 ал.3 от НК към него присъединил наказанието глоба в размер на 800 лв. Жалбата е неоснователна. Доводите, с които се мотивира оплакването за недоказаност на авторството на деянията, не намират опора в данните по делото. Декларативни са твърденията, че събраните гласни доказателства са явно противоречиви, че не са обсъдени всички доказателства и „мотивите на съда почиват на предположения”. Великотърновският апелативен съд е изпълнил процесуалните си задължения и е подложил на внимателна проверка събраните в съдебното следствие доказателствени материали. Направил е собствен анализ на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Л., И. и Р., като подробно е мотивирал защо възприема за достоверни тези, дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени към доказателствена съвкупност по предвидения процесуален ред. Констатирал е, че на тази фаза на процеса, подсъдимият и неговите приятели подробно и еднопосочно са възпроизвели събитията на инкриминираната дата, в детайли са описали действията си в магазина и след излизането си от там, подсъдимият е разказал как е взел портмонето на пострадалата и е изтеглил пари от банкомата чрез дебитната й карта, а свидетелите- как подсъдимият е ходил до банкомата и след това в автомобила дал на всеки от тях различна сума пари, в копюри от по 20 лв. Съдът е мотивирал становището си за достоверност на тези техни показания, съотв. на тези обяснения на подсъдимия с факта, че се подкрепят и от показанията на пострадалата К. и от проведените два следствени експеримента, с които са проверени фактите, съобщени от свидетелите Л. и И., както и с обстоятелството, че подсъдимият доброволно е възстановил парите на пострадалата. При това положение, съдът с основание е отказал да се довери на качествено променените в съдебното следствие показания на св. Л. и на обясненията на касатора и е изложил убедителни съображения за безспорна установеност на приетите от първата инстанция факти, включително и относно авторството на Б.. Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в немотивиран отказ на съда да преразпита тримата свидетели- приятели на подсъдимия. Върховният касационен съд не веднъж е посочвал, че решаващите съдилища не са задължени винаги да уважат доказателствените искания на страните и не всеки отказ за събиране на доказателства представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът би допуснал такова нарушение само, ако след отхвърляне на доказателственото искане останат неизяснени факти и обстоятелства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. В конкретния случай, Великотърновският апелативен съд е обсъдил искането на защитата, като го е отхвърлил със съображения, че нов разпит не е необходим, защото тези свидетели са разпитвани подробно в двете фази на процеса и техните показания ще бъдат предмет на обсъждане в акта по същество, както е сторил в мотивите. Настоящият касационен състав прие, че при изграждането на фактическите си изводи въззивната инстанция не е допуснала нарушения в дейността по анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като констатациите относно авторството на подсъдимия не почиват на недопустими предположения, както се твърди в жалбата. Оплакването за нарушение на закона е изцяло бланкетно и не е подкрепено с нито един довод, поради което настоящата инстанция няма какво да добави към законосъобразните правни съображения на въззивния съд. Не може да бъде споделено и оплакването за явна несправедливост на наказанията, съотв. на наложеното най-тежко такова. Великотърновският апелативен съд е възприел като законосъобразни мотивите на първата инстанция, свързани с индивидуализацията на наказанията за всяко от престъпленията, които е допълнил и със собствени съображения. Отчетени са всички смекчаващи вината обстоятелства, включително данните за влошеното здравословно състояние на касатора, които според защитата са игнорирани. Съдът правилно е преценил наличие и на отегчаващо вината обстоятелство, каквото е съдебното минало на дееца и няколкото му осъждания за престъпления срещу собствеността. Наказанията и за двете престъпления са индивидуализирани в рамки, близки до минимума на предвиденото в санкционната част на нормите по чл. 195 ал.1 т.7 и чл.249 ал.1 от НК, поради което ВКС ги намира за справедливи и съответстващи на обществената опасност на деянията и на дееца. Като взе предвид тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/ 10.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 400/2011 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: