Ключови фрази
Връщане на вещта при наем * прекратяване на договор за наем * наследство * представителство


2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43
С., 03.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година , в състав :

РЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4210/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Т. в качеството на управител на наследството на Д. Д. И., против решение № 3411 от 18.05.2015 г., постановено по гр. д. № 3444/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II – д състав, с което е оставено в сила решение № I – 49 – 107 от 15.01.2015 г. по гр. д. № 32774/2013 г. на СРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от адв.П. Д. Т., в качеството й на управител на наследството на Д. И., срещу И. С. М., М. И. М. и С. И. М. искове с правно основание чл. 233,ал.1 ЗЗД за осъждане ответниците да опразнят апартамент № 23, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответниците солидарно да заплатят сумата от 1 200 лв., представляваща неизплатена наемна цена за периода 01.08.2012 г. – 01.08.2013 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост.Развиват се съображения, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че предявените от ищцата искове в качеството и на управител на наследство са неоснователни, доколкото не е страна в договора за наем на процесния апартамент . В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 59,ал.2 ЗН според която управителят на наследството предявява и отговаря по исковете за наследствените имущества и задължения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове бъдат уважени.
Ответниците по касация И. С. М., М. И. М. и С. И. М., чрез адв. И. Г., оспорват касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Считат, че същата следва да се остави без уважение.
С определение № 1123/25.11.2015 г. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по правния въпрос :
„След смъртта на лицето, което е сключило договор за наем с наследствен имот, има ли право управителят на наследството да прекрати този договор и да иска опразване на имота?”
Прието е, че по този въпрос е изпълнен критерият на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- същият е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Производството по делото е образувано по искова молба , предявена от П. Д. Т. в качеството й на управител на наследството на Д. Д. И. срещу И. С. М., М. И. М. и С. И. М. и тримата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Иска се ответниците да бъдат осъдени да опразнят ползваният от тях по силата на договор за наем апартамент в [населено място] , както и да заплатят неизплатен наем в размер на 1200 лв. , ведно със законната лихва от завеждане на делото .Твърди се, че апартамента е собственост на Д. Д. И., починала на 03.12.2002 г., а договорът за наем е сключен от една от нейните наследници Е. С. Ш. , също починала.Сочи се , че с решение от 14.06.2005 г. по гр.д. № 4262/2005 г. на СРС, 55 състав, ищцата е назначена за управител на наследството на Д. И..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че доколкото договорът за наем на процесния апартамент е сключен от лицето Е. Ш. , след нейната смърт право да искат на договорно основание неговото връщане и заплащане на неплатената наемна цена имат нейните наследници , но не и управителят на наследството на починалият собственик на имота.С оглед на това е прието, че ищцата не е активно материалноправно легитимирана да води исковете по чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл. 233,ал.1 ЗЗД и само на това основание предявените искове се явяват неоснователни.Отделно са развити съображения , че искът по отношение на ответниците М. И. М. и С. И. М. е неоснователен и доколкото те не са страни по договора за наем.
Тези изводи на въззивният съд не могат да бъдат споделени. По делото не се спори, че ищцата П. Д. Т. е предявила исковете в качеството и на управител на наследството на Д. Д. И. починала на 03.12.2002 г. /Т. е назначена като управител на наследството с решение от 14.06.2005 г. на Софийския районен съд , ГК, 55 състав, което не подлежи на обжалване и следователно е влязло в сила с неговото постановяване/.Управителят на наследството се назначава от съда при някоя от предпоставките на чл. 59,ал.1 ЗН / когато местожителството на наследниците е неизвестно , или те не са поели управлението на наследството /. Съгласно разпоредбата на чл.59,ал.2 ЗН управителят на наследство има следните права: извършва опис на наследството, предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения , а с разрешението на районния съдия може да изпълнява наследствените задължения и заветите и да продава наследствени имущества . Функциите на управителя на наследството са управителни и са насочени към запазването и текущото управление на наследството като съвкупност от права и задължения .Управителят на наследството не е титуляр на наследствените права и задължения , а специален законов представител на наследниците , който осъществява и процесуалното им представителство във водените от него процеси във връзка със запазването и управлението на наследственото имущество. Като законен представител той действа от името и за сметка на наследниците. С оглед на това последиците от неговите действия не възникват за него , а за наследственото имущество , респ. за наследниците. С оглед на горното в отговор на поставения правен въпрос следва да се приеме, че управителят на наследство има право да прекрати сключен преди неговото назначаване за такъв, договор за наем на наследствено имущество, ако са налице материалноправните предпоставки за това и ако това е насочено към запазването на наследственото имущество и да търси, в това число и по съдебен ред, последиците от това прекратяване - в случая връщане на наетата вещ, заплащане на неплатен наем и пр.
Предвид изложеното в нарушение на материалния закон въззивният съд неправилно е приел, че ищцата не е материалноправно легитимирана да води исковете по чл. 233,ал.1 ЗЗД и по чл. 232 ,ал.2 ЗЗД за връщане на апартамента, предмет на договора за наем и за заплащане на неплатената наемна цена.Действително страна по договора за наем е само първия ответник И. С. М. , но искът за опразване на наетия имот и връщане на държането на имота следва да бъде уважен и по отношение на останалите двама ответника доколкото същите се намират в него въз основа на същият договор за наем като членове на неговото домакинство. Същевременно ищцата като управител на наследството е имала правомощието да развали договора за наем доколкото И. С. М. не е изпълнявал основни задължения по него като плащането на наемната цена и разходите свързани с неговото ползване / чл. 232,ал.2 ЗЗД/ , което правомощие същата е упражнила с предявяването на исковата молба. Последната следва да се приема като изявление за разваляне на договора, предвид претенцията за връщане на наетата вещ, което се явява последица от развалянето.По делото не са представени доказателства, че ответникът И. М. като страна по договора е заплащал договорения наем от 100 лв. на месец, което е в негова доказателствена тежест , ако твърди, че такова плащане е било извършвано.Следователно и искът за заплащане на сумата от 1200 лв. по отношение на него се явява основателен и следва да бъде уважен. Досежно останалите двама ответника този иск е неоснователен и решението , с което е отхвърлен следва да се остави в сила. Разноски не се претендират, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, |върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3411 от 18.05.2015 г., постановено по гр. д. № 3444/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II – д състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от П. Д. Т. като управител на наследството на Д. Д. И. б.ж. на [населено място] искове с пр. осн. чл. 233,ал.1 ЗЗД срещу И. С. М., М. И. М. и С. И. М. и тримата от [населено място] и иск с пр. осн. чл. 232,ал.2 ЗЗД срещу И. С. М. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. С. М. от [населено място] да заплати на П. Д. Т. в качеството и на управител на наследството на Д. Д. И. б.ж. на [населено място] , М. И. М. и С. И. М. и тримата от [населено място] да опразнят и предадат на П. Д. Т. в качеството и на управител на наследството на Д. Д. И.- бивш жител на [населено място] държането на апартамент №23, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]вх.”А”, ет.5.
ОСЪЖДА И. С. М. от [населено място] да заплати на П. Д. Т. в качеството и на управител на наследството на Д. Д. И.- бивш жител на [населено място] сума в размер на 1200 лв., представляваща неплатена наемна цена за ползването на апартамент №23, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]вх.”А”, ет.5. за периода от 01.08.2012 г. до 01.08.2013 г. , ведно със законната лихва , считано от датата на исковата молба – 02.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: